Art&People

Бижуто като архитектурно постижение

Николай Сърдъмов: между геометрията и природата

Има бижута, които завършват облеклото, а има и такива, които променят начина, по който гледаме на самото понятие за украшение. В работата на Николай Сърдъмов границата между бижутерия, скулптура, дизайн и съвременно изкуство се размива. Неговите произведения не са просто предмети, предназначени да бъдат носени. Те са конструкции, системи от повторения и пресичания, експерименти с материал, форма, пространство и движение. Понякога изглеждат като миниатюрна архитектура, друг път като органична структура, а в някои от най-смелите му серии материалът сам по себе си разказва история.

Световно признание

Още в ранните му самостоятелни изложби се вижда интересът към художественото бижу като автономен обект. „High Couture“ в Bluecoat Display Center в Ливърпул през 2001 г., „Sweet Nothingness“ във V&V Gallery във Виена същата година и „Wee Treasures“ от 2003 г. очертават постепенното му присъствие на международната сцена. Следват изложби в Глазгоу, Виена, Люксембург, Лисабон, Сидни, Мюнхен, Нюрнберг и София. През годините работите му са представяни в Австралия, Австрия, Белгия, България, Германия, Великобритания, Италия, Люксембург, Португалия, Швейцария, Нидерландия, Турция и САЩ. Днес част от произведенията му са включени и в публични колекции на две от най-разпознаваемите институции в областта на декоративните и приложните изкуства – Victoria and Albert Museum в Лондон и Museum of Art в Далас.

Материалът като идея

Една от най-силните характеристики на работата на Сърдъмов е желанието му да отхвърля предварително зададената стойност на материала. В традиционната представа за бижуто ценността често е свързана с благородния метал или скъпоценния камък. При него обаче материалът може да бъде злато и сребро, но може да бъде и гума от стар велосипед. Точно това стои в основата на „Bi-Re-Cycle“ от

2006 г. Серията е свързана с темата за мобилността в съвременния свят, а изборът на материал е пряко следствие от тази идея. Парчета от велосипедни гуми са поставени върху подобна на скелет сребърна конструкция, от която се получават унисекс шийни украшения с футуристично излъчване. Рециклирането е не просто технически подход, а съществена част от концепцията на серията. Тук Сърдъмов прави важна крачка отвъд традиционното разбиране за лукса. Гумата не е маскирана, за да изглежда като скъп материал. Напротив, нейната предишна функция остава част от историята на предмета. Материалът получава нов живот, но не губи своята идентичност. Серията „Bi-Re-Cycle“ е включена и в международни издания, посветени на съвременното бижутерство и upcycling.

Игра на геометрия

„Intersections“ е един от най-разпознаваемите цикли в творчеството на Сърдъмов. Първата част е създадена през 2010-2011 г. и включва брошки, колиета, пръстени и обеци. В основата на формите стои кръгът – елементарна геометрична фигура, която художникът превръща в градивна единица. Той използва шест различни размера кръгове и ги подрежда симетрично около център, като променя ъглите, плътността и начина, по който компонентите се наслагват. Така от множество малки елементи се появяват триизмерни структури, в които може да бъде разпознат кубът като основна организираща форма. Ако „Intersections #1“ въвежда системата, следващите серии показват как тя може да се трансформира. В „Intersections #3“ от 2016 г. фокусът е върху колиета. Същата логика на кръговите компоненти и симетричното изграждане е запазена, но към нея са добавени цветове и малки сферични елементи. Формите се отливат от бронз и сребро, след което се обработват с прахово покритие. Така цветът вече не е второстепенен детайл, а част от самата конструктивна система. Две години по-късно „Intersections #4“ пренася този език върху медальони. Формите отново започват от кръга и от неговото систематично подреждане, но този път към сребърните конструкции са добавени камъни – аметист, оникс и син халцедон. Камъните се появяват като цветови и материални акценти в една иначе строго организирана геометрична структура. „Intersections #7“, създадена през 2020 г., продължава същото изследване, но го превежда на езика на брошката. Тук конструкцията е от бронз, върху който е нанесено прахово покритие, а на определени места са добавени перли и сребърни елементи. Отново един и същ брой компоненти може да произведе различни резултати според тяхната плътност, цветове и размери.

1 / 5

2 / 5

3 / 5

4 / 5

5 / 5

Когато изкуството срещне природата

Този интерес към взаимодействието между геометрично и органично се развива особено силно в „Garden City“. Проектът от 2015 г. е първият съвместен проект на Сърдъмов и фотографката Венцислава Василева. Двамата работят в различни области, но създават обща визуална среда, в която бижутата и фотографията не се конкурират, а изграждат единно усещане. Проектът е представен както в София, така и във Виена, а през 2017 г. серията е показана и в Roger Billcliffe Gallery в Глазгоу. „Garden City“ тръгва от градския парк като пространство с двойна природа – едновременно обществено и лично. За Сърдъмов градината е естетически експеримент, в който естествената красота на растенията се среща с геометричната подредба на градската среда. Отново кръгът е основният изходен елемент. Чрез неговото многократно повторение се създават базовите форми, които постепенно се превръщат в по-сложни композиции. Колкото повече структурата се развива, толкова по-силно усещането за чиста геометрия отстъпва място на органичността. Тази трансформация е особено важна за разбирането на Сърдъмов. Той не противопоставя природата и геометрията, а търси точката, в която едната може да се роди от другата. В

„Garden City“ това е постигнато и чрез материалите – почернено сребро, злато и планински кристал. Финалният резултат е едновременно строг и деликатен, конструктивен и чувствен.

Между занаята и съвременното изкуство

От една страна, Николай Сърдъмов е бижутер, но работата му не се изчерпва с майсторството на златарската техника. От друга, е скулптор, но създава обекти, които могат да бъдат носени като украшения. Той работи с метали, но използва също и гума, камък, пластмаса и цвят. Интересува се от геометрия, но търси органичност. Изгражда строги системи, но ги използва като отправна точка за експерименти. В това се състои и устойчивостта на неговия художествен език. Материалите могат да се променят, цветовете да се появяват и изчезват, а отделните серии да се развиват в продължение на години, но основният въпрос остава същият –

как от ограничен набор от елементи може да бъде създаден безкраен брой възможности. Кръгът в неговите произведения не е просто форма. Той е начало. Гумата не е просто материал. Тя е история за движение и повторна употреба. Градската градина не е просто тема. Тя е място, в което геометрията и природата могат да съществуват едновременно. А бижуто не е просто украшение, то е малка архитектура – конструкция, която се движи с човека, променя се заедно с него и превръща тялото в пространство за съвременно изкуство.

Обратно нагоре ↑