Има творци, при които изкуството не е професия, а вътрешно състояние. Скулптурата при тях не е просто форма, а начин да бъде изразена тишината, силата и емоцията на човека. Именно такова усещане оставя творчеството на Петко Москов и неговия син Атанас Москов - два различни художествени свята, свързани от материята, свободата и дълбокото уважение към изкуството.

Петко Москов е сред големите имена на българската монументална скулптура. Завършил Художествената гимназия в Казанлък и ВИИИ „Николай Павлович“ в София със специалност „Скулптура“, той посвещава живота си на пластиката и общественото изкуство. Дълги години преподава в Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, където оставя следа не само като автор, но и като учител.

Творчеството му обхваща повече от 50 монументални произведения в България — паметниците на Капитан Петко войвода, Йоаким Груев, св. св. Кирил и Методий, барелефа на Васил Левски за манастира „Св. Петка“ край Асеновград, както и монумента на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война в Сливница. След ранната му кончина този проект е завършен от неговите синове Атанас и Георги Москови — символичен жест на приемственост между поколенията.

Сред най-разпознаваемите му произведения остава и статуетката на конкурса „Сграда на годината“ - едно от най-престижните отличия в българската архитектура. След смъртта на Петко Москов традицията продължава неговият син Атанас Москов, който и днес лично изработва ръчно всяка статуетка за церемонията. В свят на дигитализация и серийност този процес носи особена стойност - всяка награда остава уникален художествен обект, преминал през ръцете на автора.

Неговата творба „Св. св. Кирил и Методий“ е поднесена като официален подарък на папа Йоан Павел II по време на посещението му в България през 2002 г. Петко Москов е носител на множество национални и международни награди и е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на Асеновград.

При Атанас Москов скулптурата поема в различна посока - по-интуитивна, по-емоционална и по-близка до contemporary art сцената. Неговите произведения често се движат между абстракцията, вътрешното състояние и свободата на материала. Самият той рядко говори за изкуството си като за завършен процес.

„Нямам нито една завършена работа в живота си и няма да имам. Мога да започна“, казва Атанас Москов в едно от редките си интервюта. За него творбата не е резултат, а движение - приливи и отливи на усещания, емоции и лични търсения. „Изкуството е това, което ти идва от сърцето, а не това, което си мислиш, че трябва да направиш“, споделя той. Именно тази свобода определя работата му - независимо дали става дума за скулптура, живопис или пространство.

Особено силно е влиянието на баща му върху неговия художествен път. „Това беше и е най-добрият скулптор в България“, казва Атанас Москов за Петко Москов. „От него се научих да експериментирам. Този човек можеше да прави всичко - живопис, скулптура, мозайка, абсолютно всичко, което е изкуство.“ Тази връзка между двамата автори е повече от семейна приемственост. Тя е диалог между класическата монументална пластика и съвременния художествен език, между устойчивостта на формата и свободата на емоцията.

В свят, в който изкуството все по-често търси ефект и бърза разпознаваемост, творчеството на Петко и Атанас Москови остава свързано с нещо по-рядко - истинската вътрешна необходимост да създаваш.