Арх. Троева, на какъв етап е интегрираният проект за градско развитие на столицата?
- Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на гр. София е във втори етап от работата – определяне на зони за въздействие, предадени на възложителя за обсъждане на 3 август. Етапът приключва на 15 октомври, когато предаваме и втория междинен доклад за изпълнението на договора. Успоредно с тази основна и най-отговорна задача работим и по идентифицирането на проекти и проектни идеи. Подготвили сме индикативния списък, който придружава зоните за въздействие и също е отворен за обсъждане и допълване.

Можете ли да коментирате основните трудности при избора на зоните за развитие?
- Трудностите при определяне на зоните за въздействие в гр. София произлизат от факта, че това е най-големият град в страната, който продължава да нараства, и независимо от множеството реализирани проекти до момента има много квартали и зони с натрупани проблеми и необходимост от спешното им решаване. За да се обхване цялата територия на града, екипът беше разделен на групи, проведоха се много срещи, консултации и посещения на място, резултатите от които се обсъждаха на редовните работни срещи на експертите. Екипът има предимството да познава добре града, тъй като повечето експерти са работили през последните години по различни проекти за София – Общинския план за развитие, Областната стратегия, Общия устройствен план, Екологичната оценка на плана и неговото изменение, инфраструктурни проекти за финансиране от европейски фондове и програми, значителни инвестиционни проекти и творчески инициативи. Това дава и определени предимства – изградени добри контакти със Столичната община, натрупана информация и знания, планова осигуреност. В допълнение следва да се посочи и отзивчивостта на представителите на общината за предоставяне на информация и обсъждане на идеи.
Работата по определянето на зоните преминава през няколко етапа – определяне на структурните единици; определяне на потенциални територии за градско възстановяване и развитие и тестване по формалните критерии за допустимост; определяне на зони за приоритетна намеса, тествани по група критерии, свързани с мащаба на очаквания ефект от обновяването на локално и общоградско ниво, обществената значимост на очакваните резултати, възможностите за концентрация на ресурси и очаквания синергичен ефект; определяне на зоните за въздействие след ранжиране и систематизиране на резултатите в интегрална оценка; обобщаване на резултатите от обществените обсъждания и анкетните проучвания.
Многообразието от дейности по изпълнението на интегрирания план за градско възстановяване и развитие, някои от които никога досега не са били част от ангажиментите на архитекта или урбаниста, прави работата по ИПГВР малко по-трудна, но изключително интересна.

От гледна точка на устойчивото развитие на градовете какви са очакванията и изискванията към проектите за новите градски публични пространства в София, от какво има нужда градът?
- Изискванията за устойчиво градско развитие са заложени в същността на интегрираните планове, чрез които ще се реализират проекти, насочени към физическото обновяване на средата, икономическото съживяване и социалното приобщаване. Оттук произлиза и изискването интегрираният план да не обхваща само проекти за "козметична" намеса – благоустрояване, озеленяване и обзавеждане на пространствата, а да даде възможност за реализирането на проекти, разкриващи нови работни места, променящи социалния статус на хората и тяхното поведение, които ще бъдат повлияни от плана. Проектите, които ще бъдат реализирани в зоните за въздействие, ще трябва да бъдат устойчиви във времето, за да могат да оказват положително въздействие и върху съседните територии, към които впоследствие също да бъдат привлечени инвестиции.
Именно разнообразието от проекти прави работата по интегрирания план по-различна от устройственото планиране и създава условия за реализиране на значителна част от идеите на Общия устройствен план на Столичната община.
Колкото до въпроса от какви градски пространства има нужда градът - още в началото на работата по ИПГВР заявихме, че подходът е различен и освен експертите ще изслушаме колкото е възможно повече представители на заинтересованите страни. София наистина има нужда от знакови публични пространства за общуване и развлечения, които да работят в единна пулсираща система както в централната градска част, така и на територията на целия град, в съответствие с неговите мащаби и структура, по подобие на нашите големи, средни и малки градове. Едно от съвременните разбирания за тези пространства ги определя като места, изолирани от трафика, за симултанни възприятия на звуците на града, на колорита на града, на красивите и запомнящи се перспективи и акценти, на ароматите и "вкусовете" на града, на водата, на светлината и сянката, на слънцето и прохладата, чрез всички човешки сетива.

Какви са проведените до момента обсъждания и какво показаха те?
- До момента са проведени поредица от обсъждания, първото от които беше съвместна инициатива с "Градът медия груп" през април по време на конференцията BalREc, посветена на управлението на "интелигентните градове". Тогава беше проведена и анкета сред присъстващите представители на професионалните среди и на бизнеса, резултатите от която показаха 90.8% подкрепа за първоначалните идеи, предложената визия и стратегическите цели. Сред най-важните предимства на града бяха посочени културното наследство (35.7%) и зелената система (29.8%). Бяха организирани и три кръгли маси (фокус групи) – с представители на бизнеса, на управлението, на професионалните среди, свързани с развитието на града, и с чужденци, живеещи, работещи или инвестиращи в София. За по-голяма ефективност и достоверност на резултатите беше проведено предварително обучение на медиатори и анкетьори, в което се включиха и най-младите специалисти от специалностите "Архитектура" и "Урбанизъм" на УАСГ.
В началото на юни първите резултати от работата по ИПГВР - София, бяха докладвани пред представители на Столичния общински съвет, заместник-кметове на СО, председатели и членове на постоянни комисии. В края на юни бяха проведени срещи на екипа, разработващ ИПГВР - София, с всички 24 районни администрации на територията на столицата. Оттам нататък паралелно се провеждаха експертни срещи със зам.-кметове на Столичната община, с представители на важни за развитието на града институции, с представители на бизнеса и академичните среди. Проведени са няколко срещи със Столичната община – дирекция "Архитектура и градоустройство", с кмета на СО г-жа Йорданка Фандъкова и нейния екип, за изясняване на потенциала на територията на града и проектната готовност по приоритетите в развитието на града, с Асоциацията за развитие на София. Тоест вече сме започнали работата и по задачите от следващия етап.
В момента разпечатваме материалите за изложбата "Новата София", където сме поканени за участие по повод празника на София през септември. Подготвяме сценария за представянето на ИПГВР - София, на 2 декември в НДК по време на Архитектурна седмица - София. Завършили сме работата по експертния избор на зони за въздействие, осигурили сме достъп до материалите в сайта на проекта (www.sofiaxxi.eu) и на сайта на Столичната община (www.sofia-agk.com), а от 3 август и във фоайето на УАСГ, където на 3 септември т.г. ще се проведе общественото обсъждане. Приключи анкетирането на гражданите на столичния град, което обхваща над 400 души, а материалите се обработват.

Какво е мястото на бизнеса – неговите нужди и изисквания?
- Погрешно е да се мисли, че бизнесът намира място предимно в зоните с потенциал за икономическо развитие, за бизнес и производствени дейности. Основно изискване към интегрираните планове е да създадат условия за привличане на частни инвеститори за иницииране на публично-частни партньорства и за реализиране на проекти във всички зони за въздействие при разпределяне на финансовата тежест между представителите на бизнеса и общината. Практиката от реализирането на подобни интегрирани планове за градско възстановяване и развитие в други европейски страни показва, че частните инвестиции надхвърлят публичните, но това не означава пренебрегване на публичния интерес. Интересите на бизнеса също са защитени, а инвестицията в зоните за въздействие носи и много добавена стойност. Това донякъде обяснява и големия интерес към интегрираните планове, включително и от фирми, които до момента изобщо не са се занимавали с градско планиране и обновяване.
Не е възможно обаче да бъдат удовлетворени всички изисквания на бизнеса, ако инвестиционните намерения не попаднат в избраните зони на въздействие, и това вероятно ще породи напрежение. Но е изключително важно да се погледне в перспектива, да се осъзнае очакваният синергичен ефект от обновената градска среда, която впоследствие ще разкрие много повече и по-добри възможности за бизнес.

Каква е визията за развитие на града, която ще бъде определена с плана?
- Визия "София 2020" е обвързана със стратегическите документи от по-високо йерархично равнище в европейски, национален и локален аспект, тя отразява вижданията от досегашни разработки за столицата като град на мъдростта, толерантността и културното многообразие. Търсили сме баланса между амбициите и реализма, между мечтите и предизвикателствата, като сме отчели потенциала на града и ограничителите за неговото развитие в средносрочен и дългосрочен план. Предложихме една нестандартна визия като формулировка, базирана на разбиранията на колектива за значението и ролята на столичния град и неговите природни и културни богатства.
В нея сме отправили 4 кратки послания - съчетание от ключови думи, с комплексен урбанистичен и многопластов смисъл за развитието на града:
- София - град на хората и за хората: Вдъхновяващ, ангажиращ и приобщаващ жителите си
ИПГВР на София има уникален характер, който поставя на първо място хората, които живеят, работят, творят, инвестират или посещават града. София в ХХІ век ще им предложи красива, вдъхновяваща, безопасна и приобщаваща среда, която ще изгради чувството за принадлежност, съпричастност, идентичност и гордост.
- София - интелигентен и съзидателен град: Стимулиращ знанието, иновациите и творчеството
София е не само административната, но и културната столица на страната, с огромен човешки потенциал, висококачествени образователни и изследователски институции, културни центрове и традиции. Това може да изведе града до равнището на водещите центрове за иновации и съвременни технологии, изкуство и култура.
- София - автентичен и жизнен град: Съхраняващ миналото си и отворен към бъдещето
София е град с богато културно напластяване, съхранено през вековете, с хармонично стилово, религиозно и естетическо съжителство на културното наследство и традиционна толерантност, които искаме да превърнем в неразделна част от неговия живот.
- София - зелен и привлекателен град: Опазващ околната среда и ефективно използващ ресурсите си
София в ХХІ век ще съхрани не само зелената система и връзките с планините, но ще доразвие онези асоциации, идеи и инициативи за зелено планиране, зелено строителство и зелена икономика, с които ще обогати принципите за зелени градове в Европа.
Всяко от предложените във визията за развитие на София ключови послания покрива определени аспекти от развитието на града в съответствие с принципите на интегрираното градско планиране. В първото послание водещи са социалните аспекти, като акцентът е върху човека. Във второто послание водещи са икономическите аспекти с акцент върху иновациите и креативността. Третото послание покрива архитектурно-пространствените и културно-историческите аспекти. Четвъртото включва екологичните аспекти и ефективното използване на ресурсите.

Какви са основните идеи, около които се обединяват експертите?
- Идеите на ИПГВР на София са съобразени с основните принципи на градското обновяване. Първият принцип на концентрация изисква да се намери оптималният размер на зоните за въздействие, така че да се почувства ефектът от вложените инвестиции и реализираните проекти не само в самите зони, а и в съседните територии. Всички членове на екипа се обединяват около заложените в методическите насоки изисквания зоните за въздействие да обединяват териториално и функционално свързани "структурни единици" (квартали) със сходни характеристики. В конкретния случай това са 145 урбанистични единици със сходни устройствени, физически, социални и функционални характеристики, използвани при изготвянето на ОУП, адаптирани за целите на анализа и комплексната оценка в ИПГВР.
Всички експерти бяха единодушни също и по отношение на централната зона и нейните граници, защото освен богатото културно наследство в централната част на града има много неизползван потенциал, остарял сграден фонд, концентрация на важни административни обекти и огромна потребност от развитие на разнообразни функции, които ще съхранят жизнеността в сърцето на града. Единодушни сме и по отношение на онези индустриални зони, в които има както общински терени с възможности за нови бизнес инициативи, така и терени с потенциал за конверсия и обновяване и съчетаване на публични и частни инвестиции. В повечето случаи това са територии, които формират първите впечатления при навлизането в града – портите на града.
Най-много спорове имаше при оценката на социалните зони както поради по-големия брой критерии от три различни групи, на които те трябва да отговарят, така и поради различното състояние на техническата и транспортната инфраструктура, социалния статус на жителите, състоянието на сградния фонд и на околната среда. Водещи в окончателното решение на колектива са както резултатите от приложения ГИС модел, така и значимостта на тези зони за цялостното развитие на града, обхватът на територията за активна намеса, броят на засегнатите жители, наличието на инвестиционен интерес, подкрепата от жителите на града.

Какви са стъпките и сроковете във времето, които следват оттук нататък по проекта?
- Следващите стъпки са най-важните на този етап - общественото обсъждане, приемането на зоните за въздействие от общинския съвет на Столичната община и предаването на резултатите в МРРБ до 23 септември. Мотивите, резултатите от трите етапа на подбор и предложенията са предоставени на възложителя, за да има достатъчно време за запознаване с материалите. Предстои насрочването на сесията, на която ще докладваме и ще очакваме решението на общинските съветници.
От средата на май работим и поеЕтап 3 на ИПГВР, който включва няколко задачи - идентифициране на заинтересовани страни, целеви групи, потенциални инвеститори, партньори и др., обхванати в изпълнението на ИПГВР; идентифициране на проектни идеи, проекти и възможности за публично-частни партньорства на територията на обособените зони; изготвяне на план-график за изпълнение и програма за реализация на ИПГВР, включваща и график за провеждане на съгласувателни и отчуждителни процедури. В този етап попадат още няколко задачи, свързани с допълнителни обществени обсъждания и работа с целеви групи, изготвяне на бюджет на ИПГВР, на система от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана. Продължителността на етапа е общо 10 месеца, а краят му е предвиден за средата на март 2013 г. Графикът е стъпаловиден и почти всеки месец завършваме някоя от задачите и започваме работата по следващата.
От 15 октомври, т.е. след одобряването на зоните за въздействие от УО, ще започнем работа по процедурите за Екологичната оценка на ИПГВР, които съгласно действащото законодателство при спазване на предвидените срокове също отнемат много време. Надявам се приетата от ВЕЕС на МОСВ екологична оценка на изменението на ОУП, както и на докладите за ОВОС на важни инвестиционни предложения и проекти през последните 2 години да улеснят този процес.
Паралелно с това ще подготвим заданията за ПУП или за изменение на приети подробни устройствени планове за територии в обхвата на ИПГВР, както и задания за важни инвестиционни проекти.
Последните два месеца са предвидени за систематизиране на всички материали и за изготвяне на окончателния интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. София, който ще се различава по обем и съдържание от предаваните по отделните етапи материали от изследвания, анализи, оценки, анкетни проучвания, обществени обсъждания и други и ще бъде единен синтезен документ, обединяващ изводите от всичко това. Окончателната дата за предаване на интегрирания план е 15 май 2013 г. и по всяка вероятност работата по задачите от този последен етап също ще започне по-рано.

Какво ще последва след завършването на плана?
- Това е най-често задаваният въпрос, на който се очаква отговор.
Първото, което би следвало да се припомни, е, че в следващия програмен период все още ще се преодоляват последиците от икономическата криза. Това налага прецизно насочване на инвестициите за реализиране на проектите в ограничен брой приоритетни области за постигане на заложените цели.
За градовете с одобрени интегрирани планове за възстановяване и развитие това ще означава концентриране на ресурсите в определените и приети зони за въздействие и изпълнение на добре подготвените проекти, насочени към постигане на целите за намаляване на социалните и икономическите различия, за трайно подобряване на физическите и екологичните параметри на градската среда и качеството на живот.
За София това би означавало вместо разпилени из целия град отделни реализации, граничещи със занемарени сгради и пространства, последователно и координирано проведени действия и реализирани проекти за подобряване на техническата инфраструктура, на градската мобилност, на зелената система, на сградния фонд, на икономическата и социалната активност, за развитие на иновациите и за ефективно използване на ресурсите. Това ще доведе до увеличаване потенциала на града, до разкриване на неговите уникални характеристики и отварянето му пред света с цялостно обновени централна част, жилищна зона заедно с най-хубавите градски паркове и зона за икономически дейности, свързани със знанието, съвременните технологии и иновациите, която да привлече за реализация и част от човешкия капитал на столицата.
Предложените за избор зони за въздействие в София на предстоящата сесия на Столичния общински съвет, изготвени по формулата "4+3+2+1" за окрупнени урбанистични единици със сходни пространствени и функционални характеристики, са следните:

- 4 линейни обекта от общоградско значение, имащи важната задача да осъществяват връзката между зоните за въздействие:
Бул. "Източна тангента"
Бул. "Западна тангента"
Бул."Тодор Каблешков";
Трети метродиаметър.

- 3 зони за въздействие с преобладаващ социален характер:
Североизток – "Хаджи Димитър", "Сухата река", "Васил Левски", "Левски" - В, "Левски" -  Г, "Христо Ботев"
Северозапад – "Обеля", "Връбница", "Надежда", "Свобода", "Лев Толстой", "Триъгълника", "Модерно предградие"
Запад – "Красна поляна", "Разсадника", "Западен парк", "Илинден", "Гевгелийски", "Света Троица", "Фондови жилища", "Захарна фабрика", "Факултета".

- 2 зони за въздействие с потенциал за икономическо развитие:
Изток – НПЗ "Искър", СПЗ "Слатина", "Къро", БАН 4-и км, 7-и – 11-и км
Север – НПЗ "Илиянци", НПЗ "Военна рампа", Задгаров район.

- 1 зона за въздействие с публични функции с висока обществена значимост:
Център – ЦГЧ, Южен парк, Борисова градина.
Те обхващат най-важните липсващи елементи от транспортната инфраструктура; най-проблемните жилищни комплекси по отношение качеството на жизнената среда и сградния фонд; най-големите ромски квартали – "Факултета" и "Христо Ботев"; двете най-големи промишлени територии в компактния град – Северния и Източния промишлен район, в които е концентрирана индустриалната база на града с най-голям потенциал за развитие на модерни производства и научноизследователски дейности; най-големите градски паркове, които са неразделна част от средата за обитаване; главният градски център, концентриращ функции и дейности с национално значение и уникално културно наследство със световна значимост.
С ИПГВР се очаква да се реализират важни инфраструктурни проекти от общоградско значение, които ще позволят нормално функциониране на комуникационно-транспортната система, за да се почувства цялостният ефект от завършените проекти. Очаква се също да се реши отдавна отлаганият проблем с небалансираната структура на града, маркиран във всички стратегически документи, чрез преодоляване на различията в качеството на жизнената среда между северните и южните територии и отчасти между западните и източните райони. От реализираните проекти и комплексните интервенции за подобряване на физическата и бизнес среда би следвало да се повиши конкурентоспособността на съществуващите предприятия и да се подобри инвестиционната атрактивност на София за привличане на нови производства. Разкритото, социализирано и валоризирано културното наследство на града, интегрирано в цялостна система от публични пространства и съчетано с добре планирана стратегия за градски туризъм и маркетинг, ще постави София на световната туристическа карта. Ще се стимулират различни източници за съфинансиране на проектите за градско обновяване, ще се използват повече възможности за финансов инженеринг и ще се повиши инвестиционният интерес на частния сектор.
Надявам се, че ИПГВР ще провокира творческото мислене на бъдещите инвеститори, за да се преодолеят недостатъците от еднотипността в реализираните проекти за молове, офис сгради и комплекси, бизнес паркове и жилищни квартали от затворен тип (изградени включително и в централната част на града). Това ще обогати гамата от проекти за сгради и комплекси, от които градът и неговите жители от всички възрасти и социални групи имат много по-голяма потребност – на културата и изкуствата, на развлеченията и спорта, на знанието и съвременните технологии. Те ще станат част от една по-печеливша стратегия за развитието на столичния град.