На какъв етап е проектът "Супер Бургас" в момента? Как ще осигурите финансиране за неговата реализация?
- Проектът стартира преди четири години. През това време беше подписан меморандум за определяне на целите и принципите на работа между участниците в проекта Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", Национална компания "Железопътна инфаструктура", БДЖ АД, "Пристанище Бургас" ЕАД – компании от системата на министерството на транспорта, от една страна, и община Бургас - от друга. Беше учредено дружество за проектиране, изпълнение и експлоатация на "Зона за обществен достъп Бургас". Дружеството направи първите анализи за следващите стъпки за изпълнение на проекта –правни анализи, експертни проучвания за възможностите за развитие и прединвестиционно проучване на работите, свързани с инвестициите в самата зона. Въз основа на това беше направено предложение част от дейностите да бъдат включени в оперативна програма "Транспорт", с което ще бъде поставено началото на преструктуриране на част от територията от пристанище за товари в пасажерски терминал. Надявам се търговете за проектиране и строителство по първа фаза, която включва круизния терминал, да започнат още през тази година.

Има ли реален интерес от инвеститори към проекта и към какво е насочен?
- Инвеститорският интерес е сериозен. Проявява се от специализирани инвестиционни организации, като въпросите, които те задават, са относно начина, по който държавата ще пристъпи към изпълнението на проекта, и формата, която ще бъде приложена, за инвестиране в съчетание със защита на обществения интерес. Към проекта досега са проявили интерес компании от Великобритания, Финландия, Италия, Испания, Германия, от държави от Близкия изток и Русия.

Какви са възможностите за публично-частно партньорство, които предлага проектът?
- В документите, които са изработени от нас, са описани подробно начините за реализация на онези части от проекта, които са препоръчителни за публично-частно партньорство - форми, допустими от действащите български закони и съответстващи на неговите специфични характеристики. Прединвестиционното проучване предлага варианти запартниране с частни компании в частта конгресен комплекс, атракции, офис център, марина и круизен терминал.

Какви са допустимите от закона възможности за публично-частно партньорство по отношение на пристанищата?
- Пристанищата не правят изключение от всички големи инфраструктурни проекти, които се реализират. Логиката на инвестиционния процес е една и съща за всеки проект и следва един постоянен ред, установен у нас от години. Изходна позиция за този процес е разбирането, че става въпрос за инвестиции в територия с особен режим на дейности, но преди всичко това е територия, регулирана със специалния Закон за устройство на територията - закон, прилаган у нас продължително време, с устойчива практика. Ако се превъзмогнат някои колизии, създадени от сравнително новия закон за морските пространства и пристанища (съкр.) със съществуващата практика, може да се счита, че имаме добро законодателство за развитие на пристанищата у нас.
 
Какво имате предвид, като споменавате за колизии между тези два закона?
- В закона за пристанищата има текстове, които дублират процедури от Закона за устройство на територията, текстове, които ограничават дейности в зависимост от вида на собственост, текстове, които противоречат на конституцията, и огромни правомощия на администрацията, както и факта, че не се отчитат традициите в морския бизнес - а това е много важно за устойчивото развитие на пристанищата и въобще на морския сектор.
 
Кой механизъм според вас има по-големи възможности за привличане на инвестиции в развитието и модернизацията на пристанищата? Защо?
- Грешка ще бъде, ако изберем един начин за инвестиции и го определим като успешен повече от другите. Формите за извършване на инвестициите трябва да следват логиката на всеки проект, а тя винаги е индивидуална. Това се отнася и за различните пристанищни дейности. Определянето на параметрите на един проект като обхват и съдържание определят и избора на неговата форма на реализация. Дали това ще бъде концесия, смесена фирма, инвестиционно дружество, договор за управление, срочно право на строеж или нещо друго, се определя от икономиката на проекта.
 
Какви са пречките пред публично-частните проектите в България? Нужен ли е специален закон? Какви са най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени чрез него?
- Не мисля, че за приложението на публично-частното партньорство в България е необходимо да се прави специален закон. В момента има достатъчно закони, които регулират тази материя, като някои от тях са с по-богата практика в сравнение с други. Такъв закон ще стесни възможностите за избор на формите за реализация на различни инвестиционни модели. Наличието на такъв закон няма да увеличи капацитета на администрацията – той ще бъде същият и след приемането му. Нищо не пречи да се прилагат и сегашните допустими от закона начини за извършване на инвестиции и управление на процеси. Пречки за тези проекти виждам в липсата на глобален поглед върху ролята на публичния сектор в реалната икономика.
 
Какво пречи на общините, за да реализират успешни публично-частни партньорства?
- Убеден съм, че бъдещето в създаване на практика в сектора на публично-частното партньорство е в ръцете на общините. Европа се управлява на регионален признак. Общините са най-близо до специфичните проблеми на мястото, където живеят хората. Така ще бъде създадена разнообразна практика, контролирана само от непосредствения обществен интерес и реално извършените инвестиции в сектори - близки до реалния сектор. Засега може би им пречи липсата на достатъчно развита инвестиционна средав повече и по-разнообразни сектори.

Как да бъде разпределен успешно рискът между публичния и частния партньор?
- Работа на държавата или общината е да определи обхвата и съдържанието на всеки публичен инвестиционен проект. Тенденцията за бягство на държавата от тези отговорности с твърдението, че няма капацитет, не я освобождава от това. Изисква се последователност при провеждането на инвестиционните политики от страна на държавата и общините, а за това е необходимо доверие.