Пет от обектите, част от мегапроекта "Алея Първа", са с разрешения за строеж от 3 май тази година, стана ясно през изминалата седмица. Разрешенията за строеж са издадени от община Варна въз основа на съгласувани и одобрени идейни инвестиционни проекти за изграждането на два центъра за възстановяване и рехабилитация, център за възстановяване и рехабилитация с конферентен блок и хотел, международен конгресен център с хотел и морелечебна база. В разрешенията за строеж не са посочени параметрите на горепосочените обекти.

Издадените разрешения за строеж
отново разбуниха духовете във Варна и напрегнаха отношенията между община Варна и Министерството нарегионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Терените, върху които предстои да бъдат изградени обектите, попадат в съставна зона 6 (под местността Салтанат), за която има наложена строителна забрана със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството (бел. ред. - тогава Никола Карадимов, в служебния кабинет на Стефан Софиянски) от 21 април 1997 г., тъй като е срутищна зона. Според изискванията на чл. 96, ал. 5 от Закона за устройство на територията строителни работи от всякакъв вид в свлачищни райони се извършват с предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. "Холдинг Варна" АД, инвеститор на проекта, е получил предварително съгласие от МРРБ за извършване на строителни действия при изрични и задължителни условия, реализация и приемане на конкретни укрепителни дейности, съобщиха от дружеството.
От община Варна също оправдаха издаването на строителни разрешения на база на горепосоченото становище на МРРБ относно искане за издаване на предварително разрешение по реда на чл. 96, ал. 5 от ЗУТ от януари тази година. От МРРБ обаче заявиха, че са дали предварително разрешение единствено за извършване на укрепителни работи, и то при условията на все още действащата заповед от 1997 г., което на практика не отменя забраната за строителство върху терените.

Издадените разрешения за строеж от община Варна са за обекти, включени в инвестиционната програма на дружеството, и са свързани с рекреация, използване на ресурса на минералните води, създаване на условия за целогодишно провеждане на международни конференции, симпозиуми и др. и завършват административната процедура, но реализирането на обектите може да започне едва след приключването и приемането на укрепителните работи, твърдят пък от "Холдинг Варна".

От дружеството заявиха, че предстои изготвянето на проект за укрепване след приключване на окончателния доклад за обследване на геологията на района. Направеното инженерно геоложко проучване с цел да се изясни устойчивостта на брега в свлачищно отношение сочи, че коефицентите на устойчивост на земните маси не надвишават нормативните изисквания и не се налага укрепване с дълбоки свлачищно-силови конструкции. Опасност има единствено от плитки, локални свличания, които могат да бъдат овладени с отводнителни и брегоукрепителни мероприятия.
Към момента тече наблюдение на подпочвените води, въз основа на което ще се избере решение за укрепване на терена и начините на отвеждането им. При приключване на окончателния доклад предстои внасяне на проект за одобрение и получаване на предварително съгласие от МРРБ за строеж на укрепителни съръжения, както и за получаване на строителни разрешения от община Варна.

От холдинг "Варна" предвиждат финализирането на процедурата до 30 септември, докогато е забранено извършването на строително-монтажни работи на територията на приморската зона според чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. От дружеството твърдят, че се спекулира с твърдението, че строителството на обектите може да започне с издаването на строителните разрешения. То е възможно единствено след реализиране и приемане на извършените укрепителни мероприятия.

Логичният въпрос тогава е защо разрешенията за строеж на сгради изпреварват във времето подготовката на проекти, получаване на разрешения за строеж и реализирането на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия в територията и отчитането на техния положителен ефект, въз основа на което могат да се предприемат действия за отпадане на строителната забрана, наложена през 1997 г.
 
Проектът "Алея Първа"
бе лансиран още през 2002 г. като Стратегия за развитие на Крайбрежна зона  - Варна. Тя бе разработена в съотвествие с одобрения през 2002 г. от Общински съвет – Варна, План за регулация и застрояване на Крайбрежната зона като план-извадка по предварителния проект за ПУП на Приморска зона - Варна. Разработката предвиждаше реновация на "Морските бани", оформяне на променадна улица, изграждане на нови комуникации, увеселителни заведения, инфраструктура, хотели и казина.

Близо седем години след грандиозното му представяне, проектът за "Алея Първа" отново излезе на дневен ред, и то доста скандално. С цел реализацията му "Холдинг Варна" АД купи на 15 юни 2009 г. пет имота - частна държавна собственост, по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и издадения на 14.08.2007 г. за проекта сертификат за първи клас инвестиция. Имотите са част от съставна зона 6 на Крайбрежната зона.
Около 50% от площта им е неактивна и представлява 30-метрови скатове, които подлежат на укрепване, твърди инвеститорът. Холдингът плати за апетитните терени с обща площ 118 дка, част от Приморски парк - Варна, 11 747 445 лв. (около 50 евро/кв.м).
Под документите за продажба стои подписът на областния управител Христо Контров. Сделката е извършена по искане на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, който е пратил писмо в областна управа през април 2009 г. Мотивът е необходимостта на парцелите за реализиране на  инвестиционен проект - "Алея Първа".
Продажбата на въпросните парцели е без търг и на база пазарна оценка, извършена от независими лицензирани оценители, което даде повод на обединение от граждански сдружения да поискат проверка и анулиране на сделката.

Към момента все още не е приключила прокурорската проверка на сделката, тече проверка и от ДАНС. Срещу продажбата текат и съдебни процедури в Административен съд – Варна, и Административен съд – София-град. Основният мотив на гражданските сдружения е липсата на решение на Министерския съвет за преактуване на имотите от изключителна държавна в частна държавна собственост.

Имотите с обща площ 118 декара са актувани като публична държавна собственост през 1998 г. През 2000 г. стават изключителна държавна собственост, като част от плажовете "Буните",
"Офицерски" и "Рибарски". През март 2009 г. терените са преактуван като частна държавна собственост от заместник областния управител на област Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост, който изисква изричен акт на правителството за такова преактуване, твърдят от обединените граждански сдружения.