Г-н Митов, вие познавате държавната администрация, а сега отново сте от другата страна, в бизнеса. Кои са особеностите на българската власт, които са пречка пред усвояването на европейските фондове? В какво ги обвинява бизнесът?
- Основна пречка за усвояването на европейските фондове е назначаването на отговорни длъжности в държавната администрация на хора с неподходяща и ниска професионална подготовка. Друга причина е честата промяна на правилата за тяхната работа, в резултат на което у много администратори има страх от взимане на решения. Това са сериозни предпоставки не само за одобряване на некачествени проекти, но и за изключително лошата работа на някои звена на администрацията по време на изпълнението им.
Лошо подготвената тръжна документация e типичен дефект. С цел да се отчете изпълнение се приемат прибързано непълни и грешни проекти и се провеждат  тръжни процедури с недостатъчно изяснени правила и технически приложения, което залага много мини при изпълнението на проектите. Затова е масово явление обектите да закъсняват и да не завършват в предварително договорените срокове.
И понеже винаги трябва има виновен за закъснението, се натрупва напрежение между администрацията и изпълнителите на проектите, което допълнително затруднява и забавя работата. Ето защо ние вярваме, че новото правителство не само ще привлече силни експерти, но и ще подобри екипността и конструктивния подход при изпълнението на проектите, от което в крайна сметка ще спечели обществото.

Кое наложи преработване на програмата по проекта за рехабилитация и разширение на канализационната мрежа в Русе, който се управлява от дирекция "ИСПА" в МРРБ?
- В пълна сила всичко казано до тук се отнася и за проекта в Русе. Освен изключително лошата тръжна документация са налице и редица административни неуредици, като неосигурен пълен достъп до площадката и до момента и липса за дълъг период от време на резидент-инженер и авторски надзор от проектанта. А некачественият проект и неточната количествена сметка към него доведоха до неточно предварително определяне на бюджета на обекта.
Факт е, че поради непълната проектна готовност при обявяването на търга и погрешно представената количествена сметка за остойностяване от участниците в търга, се стигна до изключително голям финансов дефицит в процеса на изпълнението. В проекта не е предвиден финансов резерв за подобни цели, както в повечето други проекти. Тъй като това е слабост във финансовото планиране, допусната от администрацията, е налице опит дофинансирането да стане за сметка на изпълнителя.
Конкретен пример за това са вече известните на обществеността бетонни блокове за кейовата стена. Обвиняват ни, че сме оферирали ниска цена от 30 лв. за бетонен блок вместо реалната от 800 лв. Така "случайно" пропускат да отбележат, че в документацията не е записано производството на около 25000 куб.м. бетон, а цената от 30 лв. е само за труд и монтаж. В крайна сметка и за децата е ясно, че не може 4 куб. м. бетон да струват 30 лв. Неслучайно и други фирми – участници в търга са оферирали същите стойности.
Този пропуск не може да е останал незабелязан по време на тръжната процедура, но липсата на финансов резерв е накарала администрацията да си затвори очите.

Има ли съответствие между проекта и кадастралната основа, каква част от работата по инфраструктурните обекти е геодезия, каква част е геология, каква част е проектиране? Има ли изненади в строителството заради проектите?
- Ако говорим за обекта в Русе, с геодезически работи започва проектирането, по време на изпълнение на строителните работи непрекъснато се извършват геодезически заснемания до окончателното предаване на обекта и екзекутивните чертежи. Инженерно-геоложките проучвания се провеждат при започване на проектирането, като по време на строителството може да се извършват и допълнителни, в случай че се появи такава необходимост. На този обект се натъкнахме на малко странна практика - беше изготвен проект при липса на инженерно-геоложки проучвания. По наша поръчка и с наше финансиране беше изготвен инженерно-геоложки доклад, който наложи промяна на проектното решение.

Смяната в състава на инженера по проекта в Русе отрази ли се на строителния процес по ВиК съоръженията?
- Както знаете, когато се работи по ФИДИК, е необходимо ежедневното присъствие на представител на инженера на обекта. Когато половината от времето е липсвал титуляр, естествено е, че това забавя и затруднява строителния процес.

Промените в Закона за водите довеждат ли до улеснения при взаимоотношенията между ВиК и община по отношение на изграждането на водни проекти с еврофондове? Как ви посрещнаха в общината и във ВиК - Русе?
- С тези промени се прави опит да се регулират отношенията между държавата, общините и ВиК операторите и приоритетното планиране на финансирането съгласно изискванията на ЕК. Надявам се, че тези правила ще сработят в реалността.А в Русе и от страна на общината, и от страна на ВиК получаваме необходимото съдействие.

Кои закони трябва да се променят, за да се улесни инвестиционният процес, включително и по отношение на отчужденията? Нуждае ли се от промени Законът за обществените поръчки?
- Ако един закон не се прилага ефективно и коректно, той няма реално действие независимо от промените в него. Ето защо акцентирах върху важната роля на администрацията.
А ние принципно подкрепяме прилагането на строгите европейски изисквания при избор на изпълнители на сложни инфраструктурни проекти като магистрали, пречиствателни станции и др.

Кое се строи по-трудно - пречиствателни станции или ВиК ?
- Естествено зависи от конкретния обект, но по принцип пречиствателните станции са високотехнологични проекти, които, освен че трябва да бъдат построени качествено, после трябва да работят добре – да пречистват отпадните води. А това е доста сложен и комплексен процес.

Според вас кое е по-добре - строителното разрешение да се издава на основа на технически проект или на основа на работен?
- Ако техническият проект е коректно изпълнен, може да послужи за издаване на строително разрешение с оглед съкращаване срока на изпълнение на обекта. Все пак най-важното е проектът да е качествен, т.е. да бъде приет след изключително строго и прецизно оценяване, както се прави в развитите държави. Там се отделя много голямо внимание на подготовката на проекта, в резултат на което изпълнението му е много по-безпроблемно.

По-добре ли е българска и чуждестранна фирма да работят заедно? Как открихте своя партньор OHL ZC? На какво се научихте от него?
- Съвместното участие в търгове с чуждестранни фирми е съвсем логично, тъй като, започвайки работа в даден сектор, българските фирми нямаха необходимия опит и референции. По-големите инфраструктурни обекти налагат съвместна работа на повече от една фирма поради комплексния характер на задачите, необходимостта от разнообразна механизация и опитни специалисти. OHL е много голяма испанска строителна фирма, като за конкретния обект ние си сътрудничим с филиала им в Бърно и София и очакваме от тях при необходимост методична помощ. Все пак в последните години ние натрупахме голям опит като изпълнихме успешно много водни проекти, някои от които са едни от най-големите от своя тип у нас. Така изградихме портфолио, в резултат на което отговаряме на изискванията на ЕС за самостоятелен главен изпълнител на интергирани водни проекти и на пречиствателни станции за отпадни води.