Моделът на търговски парк в покрайнините на града не се наложи като масов в България, като големите вериги обичайно си строят собствени единични обекти. В София има едно изключение - ритейл паркът Jumbo Plaza на изхода към магистрала "Хемус". Малко над 10 години след идеята за общата търговска зона с един собственик тя има нов стопанин. По информация от имотния сектор сделката е за малко под 20 млн. лв. и е на рекордно ниска доходност от около 7.5%.

Проектът с 30 000 кв.м търговска площ вече е част от портфолиото на инвестиционното дружество "Уестан гроут капитал" (Weston Growth Capital), познато доскоро като "Инниммо инвестмънтс", на Валери Вълчев, който има инвестиции във финансовия сектор. Така софийският парк по подобие на пловдивския минава от чуждестранен фонд към местен собственик. Инвеститори в Jumbo Plaza досега бяха американският хедж фонд мениджър Майкъл Карш и българският сериен предприемач Кирил Петков. Те ще се фокусират върху растящия си бизнес с биохрани и добавки.

Историята на пионера
Проектът за Jumbo Plaza се ражда в последния момент преди кризата - земята е купена през 2007 г., като в терена от 70 дка и изграждането на прилежащата инфраструктура са вложени около 7 млн. долара в периода 2007-2008 г. За времето си Black Gold Park, както е първоначалното име на проекта, е пионер в сегмента на ритейл парковете в покрайнините на София. Ключово е местоположението му - в непосредствена близост до три ключови пътни артерии - "Ботевградско шосе", "Околовръстния път" и магистрала "Хемус", а отскоро и Северната тангента.

Концепцията на инвеститора - американският хедж фонд Karsch Capital на Майкъл Карш, изглежда успешна, особено на фона на започналата месеци по-късно глобална финансова криза. Още при създаването на търговския парк идеята е в него да бъдат събрани магазини, предлагащи продукти от най-ниския към среден ценови сегмент в различни пазарни категории. Така, въпреки че на практика отваря в средата на 2010 г., когато кризата силно се усеща и потреблението е свито, обектите в парка запазват относително стабилния си поток от посетители.

Моделът на парка е, че привлича част от обитателите си нетипично дългосрочно. С няколко от компаниите - т.нар. anchors, са сключени договори за отдаване под наем на земята с правото на строеж, като сроковете на повечето от тези контракти са за по 33 години, а част от тях са за по 25 г. Групата включва Jumbo, "Лидл", веригата дрогерии dm, веригата за техника "Зора" и McDonald’s. Общо магазините им заемат около половината от предвидената за застрояване 30 000 кв.м площ в парка. Останалите търговски обекти в Jumbo Plaza са със стандартни наемни договори, които също са сравнително дългосрочни - за не по-малко от 10 години. В тази група са отворилият през миналата година магазин на датската мебелна верига Jysk, търговецът на тапети Mini Max, магазинът за обувки Paolo Botticelli. Съвсем скоро предстои отварянето и на още два модни бранда - турската верига за дрехи и аксесоари LC Waikiki, чийто обект вече се строи, и полската верига за обувки CCC, изграждането на чийто магазин ще започне следващия месец.

Проектът включва и голям паркинг с над 1000 паркоместа - или както обяснява Кирил Петков, идеята е била на всеки 100 кв.м търговска част да има четири паркоместа. Целта е да може да се отговори на потенциалния силен клиентопоток - по думите на мениджъра само по магистрала "Хемус" в пикови периоди минават по около 4000 автомобила на час.

Иначе месечно в Jumbo Plaza преминават по 60-80 хил. души, като в празничния декември броят на посетителите достига до 120 хил., разказва Петков. Около 20% от клиентите са пътуващи, но основната част са хората, които живеят в най-близките до комплекса квартали - "Враждебна", "Левски", "Сухата река". Удобният транспортен достъп и отстоянието само на 15 минути с автомобил от центъра, както и наличието на спирка на градския транспорт в рамките на самия парк също "водят" посетители.

През последните 4-5 години отчитаните от магазините обороти растат с по около 20% годишно, сочат наблюденията на мениджмънта на парка. Приходите на самия инвеститор от наеми са от порядъка на 800 хил. долара годишно, посочва Петков. Като признание за доброто управление на проекта, от пролетта на 2018 г. мениджърът получава и акционерно участие в него - делът му е 27.28%.

Пълният текст на статията