В сградата на Европейската комисия в Брюксел "Булгартрансгаз" ЕАД представи междинните резултати от предпроектното проучване за газов хъб "Балкан". По време на събитието на 12 юни директорът на "Вътрешен енергиен пазар", Главна дирекция "Енергетика" на ЕК Клаус-Дитер Борхард подчерта, че Европейската комисия продължава да подкрепя силно реализацията на проекта за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. По думите му, това събитие доказва, че проектът е реализуем. Енергийният зам.-министър Станков допълни, че европейският газоразпределителен център "Балкан" ще допринесе за енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа. "Булгартрансгаз" ще продължи да полага всички усилия за успешното изпълнение на проекта, заяви изпълнителният директор на дружеството Владимир Малинов.

Представени са няколко варианта на трасета за газова инфраструктура на територията на България, включително и два, които са разработени на база очакваните източници на доставка на природен газ. Според експертите като предпочитан маршрут за реализацията на хъба се очертава "Балкан 1", който предвижда да се реализира на две фази.

Първата фаза предвижда нов входен капацитет от Турция, а втората - входна точна около Варна. Като други входни точки се разглеждат Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния). Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия, Украйна, Молдова и други.  Като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други.

Реализацията на концепцията за газов хъб "Балкан" е в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа. Чрез него ще се подобри енергийната сигурност, ще се осигури диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Проектът е в унисон с идентифицираните от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и с развитието на Европейския енергиен съюз.