Бр. 1/ 2018 г. сп. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Г-жо Павлова, какви са очакванията ви от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.? Какви са първите ви впечатления? Какви са задачите?
Поехме председателството на Съвета на ЕС с увереност и готовност да ръководим и координираме работата му в следващите 6 месеца. Председателството има ключова роля в съвета: да координира и да бъде мост както между държавите членки, така и между европейските институции и различните сектори. Искаме да сме председателство, отворено към гражданите, и да намираме конкретни решения за 500-те милиона европейски граждани. 2018 г. също така е последната година преди изборите за Европейски парламент. Остават по-малко от 18 месеца до момента, когато избирателите ще могат да оценят нашата колективна ефективност и напредък, затова трябва да покажем, че Европа може и постига резултати за гражданите си.
Подготовката и началото на българското председателство бяха оценени изключително добре на най-високо ниво, както и на приоритетите ни, представени от премиера Борисов пред Европейския парламент (ЕП) в Страсбург и от мен пред Комитета на председателите на парламентарните комисии на ЕП.
Има много предизвикателства пред нас този семестър. Наясно сме, че големият брой важни текущи законодателни досиета и наближаването на края на мандата на институциите на ЕС създава голям натиск и изисква динамизъм в работата ни. Мотивирани сме да придвижим напред законодателната програма на институциите на ЕС по ефикасен, конструктивен и прозрачен начин. По отношение на външните работи искаме ЕС да поеме водеща роля в поддържането на мира и стабилността, както и в международните преговори за климата, Световната търговска организация, ООН. По отношение на вътрешните работи – нужно е ЕС да бъде единен и да осигури стабилността в Европа, както и да гарантира сигурността на външните и вътрешните граници.

След проведените широки обществени обсъждания и дискусии разширихте първоначалните приоритети. Бихте ли ги представили и къде е нашата сила в тях?
Програмата на българското председателство има четири приоритета и благодарение на проведените обширни дебати с гражданското общество всеки от тях има силно гражданско измерение.
Първият ни приоритет е Бъдещето на Европа и младите хора. Европейската икономика набира скорост – създават се повече работни места, инвестициите растат, публичните финанси укрепват, но въпреки това остават известни затруднения – високо ниво на задлъжнялост, слабо увеличение на заплатите, безработица сред младите хора – с всички тези трудности ще трябва да се справим заедно. Искаме новите предизвикателства да не са за сметка на обучението и инвестициите в уменията на младите хора. Да не ги забравяме, докато сме концентрирани в другия основен приоритет – сигурността на европейските граждани. Според последни данни от Евробарометър двата най-важни въпроса, които притесняват гражданите на ЕС, са тероризмът и миграцията. Ние сме държава членка, намираща се на предна линия, пазеща най-голямата външна граница на съюза, така че разбираме проблемите и рисковете по-добре от всеки друг. През 2016 г. започнаха преговорите относно реформата на Общата европейска система за убежище, т.нар. регламент "Дъблин". Дискусии по тази тема бяха проведени от четири последователни председателства и вече е време да бъде постигнато споразумение, за което българското председателство вече работи усилено.
Изключителна заслуга на България, мога да кажа, е издигането на приоритета Западни Балкани високо в общоевропейския дневен ред. В този приоритет залагаме разбирането, че не може да оставим да съществуват граждани и държави, които няма да получат шанса да се развиват и напредват, още повече че те исторически и географски са част от сърцето на Европа. Искаме да дадем ясна европейска перспектива на тези държави, без фалшиви очаквания. Затова България поставя фокуса върху конкретни резултати за гражданите на този регион чрез свързаността - транспортна, комуникационна, енергийна, образователна и цифрова. Трябва да започнем да си взаимодействаме с тях не само в икономическата сфера, но и по въпросите на сигурността, миграцията, борбата с тероризма, отбраната и образованието. Само така ще можем да гарантираме мир, стабилност и просперитет в региона. Искаме да накараме младите хора не само от България, но и от Балканите да останат тук, а не да бъдат мигранти в търсене на по-добър живот другаде за тях и децата им. По аналогия на Силициевата долина България и Балканите могат да станат Дунавската долина на Европа с висококвалифицираните кадри в тази сфера и бързо развиващия се сектор на информационните технологии. Първите резултати вече са налице - само преди дни Европейската комисия представи Европейска стратегия за Западните Балкани. На най-високо политическо ниво европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани ще се обсъдят на 17 май в София, където България ще е домакин на среща на лидерите на ЕС с лидерите на страните от Западните Балкани.
Естествено стигнахме и до четвъртия ни приоритет – цифрова Европа. Наследихме 15 законодателни досиета от Естония, а очакваме и нови законодателни предложения, включително в сферата на данъчното облагане на цифрови компании. България пое преговорите по всички тези досиета и нашата цел, но и огромно предизвикателство е възможно най-голяма част от тях да бъдат "затворени" за да се създаде Единен цифров пазар в ЕС. Сред най-важните законодателни актове са: регламентите по отношение на авторското право, Директивата за договори с цифрово съдържание, аудио-визуалните медийни услуги, доставката на пакети, свободният обмен на нелични данни, защитата на личните данни в електронните съобщения, Кодексът на електронните съобщения предстои много работа по това направление, за да стане Европа по-конкурентна на световно ниво.

Къде в реализацията на поставените цели са повечето предизвикателства - в "мишите стъпки" към консенсуса, във "високите скокове" към конкурентоспособността или в "прегръдката" на кохезионната политика и бъдещата Многогодишна финансова рамка 2020+?
Всички тези теми са ключови и по тях ще търсим баланс и компромис между позициите на държавите членки.
Комисията обяви целта си да внесе предложения за Многогодишна финансова рамка (МФР) през май, по време на българското председателство. Още през март ще организираме активен и конструктивен дебат на високо ниво в София, за бъдещия бюджет на Европа. Основна трудност тук е, че трябва да се намери равновесие между необходимостта от повече средства за справяне с новите рискове – миграция, климат, киберсигурност и недостига на средства поради излизането на Обединеното кралство от съюза, от една страна, а от друга, запазването на традиционните политики като кохезионната политика и селското стопанство.
Кохезионната политика осигурява истинска добавена стойност за гражданите на ЕС и е катализатор за инвестиции за растеж и работни места. Така например в резултат на подкрепата по линия на Кохезионната политика след присъединяването българският БВП се увеличи от 41% спрямо средната стойност за ЕС през 2007 г. на 48% към днешна дата. Кохезионната политика не се ограничава само до преодоляването на регионалните различия и подкрепата за слабо развити региони. Тя е стратегия за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивото развитие. Въпреки това всички сме наясно, че има какво да се подобри. Основните теми за дискусия по бъдещето на Кохезионната политика включват обхват и приоритети на инвестициите с добавена стойност на ЕС; връзката със структурните реформи; опростяването – което е най-същественото. Българското председателство ще придвижи дискусията за бъдещата Кохезионна политика в съвета. За тази цел ще имаме няколко срещи, посветени на темата, включително Съвет "Общи въпроси" по кохезията на 12 април и конференция на високо равнище на 8 юни.
Важен е и дебатът за Общата селскостопанска политика след 2020 г., който вече започна още в първите месеци на българското председателство. И тук се очакват предложения на комисията през май тази година. Председателството ще постави ударение върху запазване на бюджета на ОСП и върху ефективността на инструментите на сегашната ОСП.
Други теми, върху които българското председателство ще насърчава дискусиите, е задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, завършването на Банковия съюз, както и околната среда и климатът и диалогът за напредъка по Парижкото споразумение.
Не на последно място – 2018 г. е Европейска година на културното наследство и като страна с богата история и култура имаме шанса не само да покажем предимствата на природата, туризма, храната си, условията за живот и развитие на бизнес, но и уменията на гражданите и да променим изцяло имиджа на страната. Вече виждаме и първите резултати – след началото на председателството публикациите в европейската и световна преса за страната ни станаха предимно положителни и започнаха да обръщат внимание на теми, които преди това не са били от интерес за чуждата преса – природа, икономически растеж, възможности за start-up бизнеси и възможността да се превърнем в дигитален хъб на Европа. Председателството дава именно този голям принос – да предоставим възможността на другите да ни опознаят. Те видяха, че България не е "корупция и престъпност". Те направиха репортажи от улиците, в пограничните райони и се убедиха, че хората живеят спокойно. Имаха среща с цялото правителство и можеха да зададат въпроси лично на всеки от ресорните министри. Така се променя имиджът - когато дадеш шанс на другите да те опознаят. Защото Европа е ценна със своето многообразие и хората на север например не познават и не живеят с проблемите на хората на юг. Това е шансът да се премахне разделението на Изток-Запад, Север-Юг, бедни и богати, нови и стари държави членки. А ако познаваш България и хората, вие знаете, че няма начин да не се влюбиш в тях – каквото е посланието и на клипа на българското председателство.

The more I give, the more I have, казва Шекспировата Жулиета. И все пак какво ще спечели България от председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.? Какво очаква Европа от България през първите 6 месеца на 2018 г.?
Стабилност. Резултати. Приемственост. В продължение на приоритетите на естонското председателство, особено относно Единния цифров пазар. Едно ново начало – за Европа и за Западните Балкани. Единство – защото ние разбираме гледната точка на всяка държава и знаем, че съединението прави силата. Не случайно това е и девизът на нашето председателство. Това ще дадем на Европа през следващите шест месеца. България е член на ЕС от само 11 години и отговорността, която поемаме с председателството сега, ни открива и нови възможности за развитие, за отстояване на нашите позиции и най-вече интересите на гражданите ни.
Днес ние сме държава с ускорен икономически растеж от 4%, с безработица под 6%, с нисък външен дълг под 27%, със значим фискален резерв и на практика с нулев бюджетен дефицит.
Последните социологически проучвания от началото на председателството показват, че българите не само продължават да бъдат сред най-големите еврооптимисти – над 70% от населението, но и осъзнават, че като страна получаваме повече, отколкото даваме. От друга страна, България има своя безспорен принос за сигурността и стабилността на Европа.
Като държава, която е на първата линия на мигрантския натиск, ние успяхме да го овладеем и сведем към момента на практика до нулев. Продължаваме да доказваме, че сме готови да влезем в шенгенското пространство и сме изпълнили всички критерии, дори повече от други европейски страни, които са в Шенген. И за тези резултати от съществено значение е и доброто ни сътрудничество със съседните държави – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Бивша югославска република Македония. Ние допринасяме за Общата европейска система за сигурност и нашите европейски партньори разчитат на нас.
Не бива да забравяме, че България подчертава настойчиво и необходимостта от продължаване на диалога и сътрудничеството с Турция, като държим да се изпълняват договореностите от Изявлението ЕС - Турция. През март България ще бъде домакин на среща на високо равнище между ЕС и Турция.
Ролята на председател ни дава и възможността чрез приоритетите ни да отстояваме разбирането си за необходимостта от обединена и силна Европа. На фона на преговорите за Брекзит, на различията и споровете, включително и териториални, между някои от държавите членки, на активизирането на деструктивни процеси в някои региони, на антиевропейските настроения и опитите за влияние от външни фактори българското председателство ще работи за една силна и единна Европа.
Само когато сме заедно и обединени, ние можем да бъдем силни. Съединението прави силата.