Проф. Маурицио Тира: Пространственото и инфраструктурното планиране трябва да вървят заедно. Нужни са ни мултимодални коридори
Съветите на Италия към България проф. Маурицио Тира предаде в интервю за "Градът Медиа Груп" и в изказването си пред участниците в XIII годишна конференция "Статегическа инфраструктура и инвестиции 2018: кохезия и свързаност".
Проф. Маурицио Тира e екологичен инженер, завършил e висшето си образование в Миланския политехнически университет, професор e по градско и регионално планиране от 2002 г., а ректор на университета в Бреша, Италия е от 1 ноември 2016 г. На ХIII конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – кохезия и свързаност" проф. Маурицио Тира участва в панела "Европейска перспектива за Западните Балкани. Кохезия и свързаност – предпоставка за развитие на региона." Той сподели опита си по темите за мобилността и свързаността и по пространственото въздействие на основните инфраструктурни коридори. От юли 2017 г. е експертен член в Министерството на инфраструктурата и транспорта за подпомагане на институцията и администрацията при проучване и обсъждане на определени теми.
Проф. Тира, първата магистрала е построена в Италия и италианските пътища се славят като най-добрите, а пътната ви мрежа – като най-гъстата. Какво ще посъветвате България в този смисъл?
-Наистина първата магистрала беше построена в Италия, но сега проблемът не е в строителството на магистрали, а в това да се избере най-добрият модел за транспортиране и да се развие интермодалност.
Но този проблем стои пред Европа още от времето на Наполеон, когато неговата армия е трябвало да бъда снабдена с провизии по оптималния път. Как се избира най-добрият модел за транспортиране?
-Никога не сме сигурни дали сме избрали най-добрият модел за трасето на един коридор от гледна точка на отделния камион или превозвач. Затова в този смисъл има две важни неща:
- Железниците са екологичен транспорт и е добре повече да се инвестира в тях. Но дори и да са по-екологичен транспорт от пътищата, те трябва да са работещи. Затова трябва да е ясно предварително какви и колко пътници и товари ще превозват. И не само това, но и къде ще спира този вид транспорт – това е необходимо, за да има устойчива икономика.
- Затова второто важно нещо е да има публичен и професионален дебат, за да гарантираме, че моделът ще е устойчив от икономическа гледна точка. Изборът на трасетата е важен, защото те трябва да се използват.
Как ще качите товарите от пътищата на железниците? Успявате ли да го направите в Италия?
-Транспортиране по железниците означава да качим товарите на жп транспорт и да ги махнем от пътищата. Това е голям проблем в Италия. Имаме чудесни пътища, но 2 или 3 ленти от тях са запълнени с ТИР-ове и това намалява капацитета на пътищата. Важно е превозът на товари да се премести от пътищата към железниците. Това е проблем в Италия. Ние сме на мнение, че товарите трябва да се качат на железниците, но това е труден процес. Пътната ни транспортна мрежа е много гъста – не е така при жп мрежата ни.
И проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов спомена, че в българските университети се говори за използваема инфраструктура, но на практика нещата стават по-трудно. Как го правите в Италия?
- Да има използваема инфраструктура означава да се съвместят няколко неща. От една страна, това означава да се придвижим бързо от точка 1 до точка 2, но не и да прелетим край територията, защото за нея има живот, ако трафикът се отбива в крайпътните територии. Но ако това е така, това означава, че пътят ще е пълен с локален трафик и трасето вече престава да бъде бързо. Цената на крайпътните територии е висока, когато за нея има удобни връзки. Но ако има много връзки, скоростта между две по-далечни точки на придвижване намалява. Има ли много активности край магистралата, ефективността й на бърз път намалява. Затова се търси оптималното. Рецепта няма. Търси се решение за всеки конкретен случай. Както казах в лекцията си, ние в Италия правим грешката да строим молове край магистралите, като правим път до тях, но това не е ползотворно от гледна точка на цялостната икономика.
Затова е важно пространственото планиране да върви ръка за ръка с инфраструктурното. Нужно е да се обмисля, преди да се строи. За да бъдат пътищата използваеми. Правилото е, че икономиката се развива заради тези публични инвестиции в инфраструктура. Те създават нови работни места, но в края на строителния период, когато съответната инфраструктура е завършена, а не се използва, как ще отчетем пред данъкоплатците полезността на публичните инвестиции?
Труден е този избор. Вероятно изискват математически модели и опит?
-Не е лесно, нужни са планови решения и обществени обсъждания. В Италия например ние проучвахме откъде ще мине коридор 5, който е нашият коридор от 1992 г. насам. Обсъждахме дали да мине през Лион или не, къде да мина в северната територия на Италия, където всеки град има претенции да бъде важен. Всичко това се отчита в плановите решения и в обсъжданията. Важно е да се знае, че основните транспортни коридори имат пространствено въздействие върху територията. Затова е и нашият консултативен съвет от университетски преподаватели към Министерството на транспорта на Италия, за да подпомогнем администрацията.
От друга страна, те римляните са избрали трасетата, когато са строили пътищата. Остава само да ги следваме.