БР.6/2017, СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Настоящият материал е подготвен във връзка с Научно-приложно изследване "Идентификация на недвижимата културна ценност: историческа жп линия Септември – Добринище" с автор арх. Ирина Атанасова. Гражданско сдружение "За теснолинейката" с председател Кристиан Ваклинов инициира предложение съгласно Наредба № Н-12, за предоставяне на статут на теснолинейната линия, предстои неговото разглеждане в НИНКН.

Защо да опазваме теснолинейката?
Теснолинейката Септември - Добринище е един от най-забележителните обекти на индустриалното наследство в България и по-конкретно на железопътното ни наследство. Представлява историческа линия с най-висока културна стойност на национално ниво по следните критерии:
- Интегралност: уникално съчетание на културни и природни ценности; голямо типологично разнообразие на съхранените обекти: не само сгради, но и инженерни съоръжения, др.
- Автентичност: запазени са оригиналната визия и предназначение на основна част от обектите на архитектурното наследство, девствена природна среда.
- Научна стойност: по експертно мнение историческата линия е шедьовър на българското железопътно строителство (създаден през периода: 1921-1945), най-високата железница на Балканите и единствената действаща теснолинейка у нас.
- Обществена значимост: потенциал за развитие като културно-туристически маршрут между Тракия, Родопите, Рила и Пирин, важно социоикономическо значение за местното население.
В международен план съществуват множество жп линии, които са обявени за паметник на културата и са под законова закрила, а някои са включени в Списъка на ЮНЕСКО. За съжаление в България все още няма такива примери.

Историческо развитие
Строителството на теснолинейката е постановено със закон през 1920 г., а неговото начало е през следващата година – от днешния град Септември. Намеренията са били да се изгради жп връзка до Гоце Делчев.
Първият участък до днешния Велинград е изграден през трудните следвоенни години. Трасето преминава през непристъпното дотогава Чепинско дефиле. Строителните дейности са се извършвали основно ръчно, при липса на механизация, а условията на работа са били много тежки и рискови за живота. Местното население влага много труд и средства за построяването на линията – както посредством трудовата повинност, така и доброволни (тези спомени са все още живи сред техните потомци).
През 1928 г. е завършена жп връзката Варвара - Пазарджик (за съжаление понастоящем е закрита). А през 1937 г. е открит най-трудният участък: Велинград - Якоруда. Трасето преодолява сложния високопланински релеф, като се изкачва в 5 етажа и се провира под себе си с 16 тунела само за 9 км.
Две години по-късно е тържественото откриване на отсечката Якоруда - Белица, самият цар Борис III кара празничния влак. Последният участък от сегашната жп линия е предаден за експлоатация през 1945 г. Теснолинейката остава недовършена по първоначалния си замисъл.
Изграждането на линията Септември - Добринище способства за социоикономическото развитие на региона и формирането на селища по нейното протежение. По теснолинейката са се осъществявали товарните превози на суровини и стоки за местните предприятия на дърводобивната, дървопреработвателната и друга промишленост.

Прилежаща природна и антропогенна среда
Теснолинейката преминава през територии с разнообразни природни дадености. От Горнотракийската низина навлиза в Западни Родопи и Рила, следва долината на р. Места и достига Разложката котловина – в подножието на Пирин. Средата е изключително живописна, със съхранена дива природа и с голямо биологично разнообразие на животински и растителни видове.
За съжаление малка част от жп трасето попада в защитени зони (Чепинското дефиле е в Защитена зона "Яденица"), което поставя природните ценности в риск.
Историческата линия се намира на територията на 2 области (Пазарджик и Благоевград) и 7 общини. По-големите населени места, през които преминава, са: Септември, Велинград, Якоруда, Разлог, Банско и Добринище. Основна част от трасето попада в неурбанизирани територии.
Теснолинейката обслужва население от около 75 хиляди души. Много селища във високите части на общините Велинград и Якоруда нямат друг транспорт освен жп линията, а до някои дори няма асфалтиран път.
Линията преминава през някои от най-известните ни курорти: Банско, Велинград, както и някои по-малки: Добринище, с. Баня, и други.
Прилежащата на теснолинейката територия е наситена с артефакти от различни исторически епохи: антични, средновековни, възрожденски, от ново време. По нейното протежение се намират селища с хилядолетна история.
Линията Септември – Добринище свързва три фолклорни области: тракийска, родопска и пиринска, допринася за взаимовръзката на различни култури и традиции.

Историческо трасе
Общата дължина на железния път е 125 км. Теснолинейката преодолява много голяма денивелация: 1029 м (от 238 м надморска височина при гара Септември до 1267 м н.в. при гара Аврамово). Районът е изключително сложен в топографско отношение. Поради своята живописност и теренни особености линията е известна още като Алпийската железница на Балканите.
Изградени са множество изкуствени съоръжения: десетки мостове, 35 тунела, изкачвания и водостоци. Уникално проектантско решение представлява преминаването през Аврамовата седловина чрез спираловидни развития на трасето за преодоляване на разликата във височината: "осморка" и "шестици". (Аврамово е най-високата гара на Балканския полуостров - 1267 м н.в.)
По трасето се провеждат по заявка атракционни пътувания с теснопътната ретрокомпозиция с парен локомотив 60976, но поради високата им стойност са недостъпни за масови посещения. През последните години ГС "За теснолинейката" организира чествания на национални празници – с влак по историческата жп линия, които се посрещат с голям интерес.

Обекти на архитектурното наследство на жп транспорт
Уникално за теснолинейката е обстоятелството, че е останала относително непроменена от първоначалния си вид и все още е в експлоатация. Дори някои изоставени съоръжения, като например локомотивните обръщатели, отново влизат в употреба – за завъртане на атракционните парни локомотиви.
Запазени са множество исторически сгради (гари, кантони, складове), инженерни съоръжения и технологично оборудване. Много от тях са изградени по типов проект или са със сходен стил. Налице е характерен архитектурен облик на обектите по историческата линия, който е необходимо да бъде документиран и защитен юридически.
Разграничават се три типа стилистика на сградите, прилагана през последователните периоди на изграждане на линията: от 20-те години на ХХ в. (гара Варвара, сп. Цепина, гара Долене); от края на 20-те и 30-те (сп. Велинград-юг, гара Цветино, гара Аврамово) и от края на 30-те и 40-те (гара Якоруда, гара Белица, сп. Гулийна баня, гара Разлог, гара Банско). Архитектурата на последните наподобява възрожденска къща.
Всичките мостове и тунели, с много малки изключения, са автентичните от периода на построяване на линията. Запазени са две воднонапорни кули, също водни кранове и водохранилища (служели са за захранване на парните локомотиви.)

Характерни ландшафти по направление на линията
Интегралната взаимовръзка на историческото трасе и обектите на архитектурното наследство на жп транспорт с живописните природни ландшафти е основна ценностна характеристика на теснолинейката Септември – Добринище.
Едни от най-емблематичните участъци по теснолинейката са Чепинското дефиле, районът около сп. Цепина, завоят при гара Долене, "осмицата", покритата и откритата "шестица", отсечката Гулийна баня - Разлог с панорамната гледка и др.

Предложения на научно-приложното изследване
Идентификацията на теснолинейката Септември - Добринище като културно наследство би представлявал първи по рода си случай, тъй като обект с подобен териториален обхват, комплексност и разнородност на включваните елементи до момента няма защитен в България. Необходимо е да бъдат съхранени: теснопътната линия (и приоритетно да се запази нейната експлоатация), характерните исторически сгради и съоръжения, природните ценности.
Изследването предлага разглеждането на теснолинейката като комплексна интегрална система от различни елементи (жп трасе, обекти на архитектурното наследство на жп транспорт, ландшафти) и взаимовръзки.
Предлага се историческата линия да бъде обявена за "културен маршрут" (според класификацията в ЗКН). В научно-приложното изследване са определени обектите с първостепенно значение за груповата културна ценност, които е необходимо да бъдат защитени. Разкрива се необходимостта от стратегическо управление и опазване на теснолинейката като културна ценност от национално значение.