БР.4 ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Виолетка, как избрахте проекта, с който участвате в конкурса? С какво ви привлече? Как се работи в партньорство по една такава тема?
Flow Stadium е дипломната ми работа в Политекнико ди Милано, разработена с колежката ми Алесандра ди Стефано Грималди. Избрах го, защото той съчетава в себе си много от проблемите на града и на влиянието на мащабната сграда върху него - от градоустройствения анализ до избора на прозирен материал на фасадата, който да подчертае контакта сграда - град. Партньорството беше критично важно, за да успеем да изведем този проект до високите критерии на Политекнико. Вие виждате само 2 от 22-те табла, които представихме пред дипломната ни комисия. Но работата в екип не оказва влияние само на количеството – идеите стават качествено по-добри, когато са споделени.

Как стигнахте до Politecnico di Milano - изпълнение на мечта ли е обучението ви там? Кое е най-доброто, което получихте в този университет? Как се преподава в Politecnico? Освен университетските лекции и упражнения какво друго ви беше интересно в университетската среда? Какво научихте?
Politecnico не беше толкова мечта, колкото желанието ми да работя в по-стимулираща среда; прекарах в УАСГ 3 години и след това се прехвърлих в Politecnico не толкова заради магистратурата по архитектура, колкото заради втората ми магистратура в звеното по иновации, наречено Alta Scuola Politecnica (ASP). Там бяхме селектирани 150 от най-добрите студенти на Politecnico di Milano и Politecnico di Torino. Работехме в екипи със студенти по инженерни специалности, бизнес, дизайн, IT и ни задаваха истински комплексни задачи, които бяха отвъд капацитета на конкретна специалност. Преподавателите ни бяха по-скоро ментори и не ни "учеха" как се правят нещата – те осъзнаваха, че колективният ни потенциал имаше нужда само от насочване. Ако трябва да обобщя с две думи най-ценните неща, които научих там, те са екипна работа и учене чрез работа по реални задачи. Мечтая един ден да създам еквивалент на ASP и в България.

Получихте още една награда в "Академия Градът" - в конкурса за малките герои. Какво ви донесе работата по всеки от проектите? Имате ли предпочитания? Твърдите, че вашият екип вярва дълбоко в свързването с хората, за които проектирате, което включва разбирането на нуждите и проблемите им. Как проучвате? Моля ви за по няколко думи за всеки от двата проекта.
Имам страхотно предпочитание към проекта ни за "Малки герои", защото процесът ни на работа беше качествено по-добър и смятам, че ако двете неща бъдат реализирани, "Малки герои" ще е успешният проект. При проектирането на стадиона акцентът не беше върху разбирането на проблема от гледна точка на потребителя; по това време тепърва се запознавах с метода "дизайн мислене", разработен в Станфорд, и чак по-късно започнах да си давам сметка как той може да бъде приложен в архитектурното проектиране.

С колежката ми и дългогодишна приятелка арх. Мария Стайнова използваме "дизайн мисленето" в работата ни, за да сме сигурни, че решенията, които предлагаме, са смислени за конкретната ситуация и хора, а не просто красиви картинки. Имам един любим цитат от Алехандро Аравена* по този повод: "Няма нищо по-тъжно от това да дадеш перфектното решение на грешния въпрос." За да се подсигурим, че решаваме верния въпрос, ние прекарахме часове наред в наблюдение как хората ползват педиатрията в "Пирогов" - например факта, че майка с дете на ръце не може сама да си отвори вратата на входа, за да влезе. Или че никой не може да открие рентгена, без да бъде предварително упътен. Освен това провеждахме интервюта със служители на място, с родители и деца. Трудно ми е да ви опиша колко по-различни проблеми от тези, поставени в първоначалното задание, се появиха. Но това е част от задачата ни като дизайнери – да разберем от какво наистина имат нужда хората, преди да им предложим каквото и да било решение.
В духа на екипната работа привлякохме и имахме удоволствието да работим и с третия автор в проекта – Евгения Войнова, страхотен илюстратор, писател и издател на собствени книги. Илюстрациите на Жени бяха средството да създадем нова система за ориентиране в отделението, която да дава и ново преживяване на децата, използвайки любопитството им.

И в единия, и в другия проект работите с колеги. По-добре ли се изразявате в екип, по-добре ли се допълвате с колегите, с които работите, как работите сама? Имате ли братя и сестри?
За мен работата в екип е единственият начин да се работи в креативната сфера, а може би и в други. Разбира се, има различни фази - моменти, в които всеки има нужда да си подраска и помисли сам и след това да сподели идеята си, за да може и другите да надградят върху нея. Мария наскоро спомена как е по-смислено да се прави групов брейнсторминг не толкова на идеите, колкото на въпросите преди тях – много ценна идея, с която предстои да експериментираме. С нея успяваме невероятно да надграждаме взаимно идеите си и резултатът винаги е по-добър, отколкото сме очаквали първоначално. Имам по-голяма сестра, Даниела Славова, която също е архитект и понякога работим заедно. Тя винаги ми е била пример как да предразположиш хората да се чувстват добре в съвместното общуване и работа. Емпатията към другите е безценно умение.

Какво правите сега, с какво се занимавате, разкажете ни за себе си - преди и сега? Все се усмихвате - оптимист ли сте? Може ли да се направи паралел между премахването на границите при свързването на различни градски зони в единна тъкан и общуването между хората - в една професия или с близки възгледи и интереси?
Оптимист съм и още как – търся си винаги причина да съм ентусиазирана за нещо, което да ме изкара рано от леглото сутрин. Обичам предизвикателствата и ако няма такива, сама си ги сътворявам.
С Мария си основахме собствено креативно студио и работим над първите ни две задачи – училища, които последваха миналогодишния конкурс на "Академия Градът" и Фондация "Америка за България" - "Училище на бъдещето". Също в момента участваме и в конкурса за заслон "Три Кладенци" на Витоша, който много се надяваме да спечелим и реализираме.
Мечта ни е да работим над градски инсталации, които да изследват как дизайнът на средата променя поведението на хората и ги свърза – това всъщност е и основната тема на работата ни. Така че между двете има не просто паралел, а неразривна връзка, както би отбелязала и Джейн Джейкобс**. Тя е един от източниците ми на вдъхновение, защото е журналистка, която е усещала по-добре хората, отколкото архитектите от нейната епоха. Този факт винаги ми напомня за необходимостта от смирение в работата на архитекта.

Интервю
Милена Василева

*Чилийският архитект Алехандро Аравена е 41-ият лауреат на наградата за архитектура Pritzker 2016, обявена от Том Прицкер, президент на The Hyatt Foundation
**Канадката Джейн Джейкобс - журналист, но и урбанист, писател ("Смъртта и животът на големите американски градове", 1961 г.)