ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА, БР. 3
Критичната енергийна инфраструктура в България - готова ли е да посрещне съвременните предизвикателства. Това е въпрос, който касае устойчивостта на енергийната ни система при бедствия и кризи и възможностите за нейното развитие и подобряване. Предизвикателствата пред страната ни, региона и ЕС са много и различни. Конкретно в енергетиката обаче основните са три: либерализацията на пазарите за електроенергия и газ; междусистемната свързаност и диверсификация на доставките на енергия; подготовката за пълноценно включване в бъдещия Европейски енергиен съюз.
След над десет години празнословие за това колко са необходими за страната ни рехабилитацията и свързаността на газопреносната и електропреносната система със съседните страни и с европейската енергийна мрежа и какви големи планове имат правителствата (няколко поред) в областта на изграждането на енергийната инфраструктура през последните две години започна реално раздвижване в тази област и проектите тръгнаха с ускорени темпове.
Либерализацията на електроенергийния пазар е на финалната права. Създадена е и работи дълго очакваната Българска независима енергийна борса (БНЕБ). "Булгартрансгаз" "разчупва" правилата за достъп до газопреносната мрежа. Газовият хъб, лансиран от кабинета "Борисов 2" след спирането на газопровода "Южен поток", и още 10-ина важни за енергетиката ни инфраструктурни инициативи вече официално заеха мястото си сред 195-те проекта от ключово значение за реализирането на единния европейски енергиен пазар.

Посоката – модернизация, развитие и свързаност
Политиката в енергийната област на втория кабинет на Борисов, която се очаква да бъде продължена и надграждана от екипа на запазения министър на енергетиката Теменужка Петкова в сегашното правителство, дава основание за няколко очаквания относно бъдещото развитие на българската енергийна инфраструктура:
1. Ще бъде довършена рехабилитацията на съществуващата газова инфраструктура, ще се разшири капацитетът на основното газово хранилище край Чирен, ще бъде изградено още едно газово хранилище и ще бъдат доизградени основните интерконектори, свързващи българската национална газова мрежа с Румъния, Гърция и Сърбия, вероятно и с Турция. Така страната ще може да играе по-значителна роля в регионалния газов пазар, прогнозира експертът Юлиан Попов по време на дискусия, организирана от неправителствената организация "РискМонитор".
Идеята за изграждане на газов хъб на територията на България зависи в голяма степен от склонността на съседните страни да припознаят България като привлекателен търговски център, но също и от количествата газ, които ще преминават през страната, и от либерализацията както на българския газов пазар, така и на газовия пазар в съседните страни, отбеляза експертът.

2. Ще бъде рехабилитирана електропреносната мрежа в страната и ще бъдат изградени няколко междусистемни връзки, сред които може би основна ще бъде връзката между "Марица-изток" и "Неа Санта" в Гърция. Възможно е също да бъде изграден електропровод от Румъния до Турция с връзка с България, който да улесни търговията с електроенергия между трите страни и също да спомогне за балансиране на нарастващото неравномерно производство на възобновяема електроенергия в трите страни. Възможни са и други електропреносни трансгранични интерконекторни връзки, които да улеснят евентуалното разрастване на регионалната търговия на електричество. Подобни връзки обаче трябва да се планират в рамките на една обща регионална концепция за интегриран регионален електроенергиен пазар, единодушни са експертите.

3. В процес на първоначална дискусия е необходимостта за изграждане на инфраструктура за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, която би позволила български въглищни и евентуално газови електроцентрали да оперират с ниско или нулево отделяне на въглероден двуокис.

4. В случай че Югоизточна Европа тръгне амбициозно и съгласувано към реализация на възобновяемия си енергиен ресурс, подобно развитие ще се отрази и на енергийната инфраструктура. Регионът има значителен развит, но и още неразвит хидроенергиен потенциал, на основата на който могат да бъдат изградени както генериращи мощности, така и мощности за съхранение на енергия (ПАВЕЦ), които да обслужват нарастващото неравномерно производство на възобновяема енергия.

IT мрежи, пазарни платформи, киберсигурност
Други очаквани развития на енергийната инфраструктура в България са свързани с две сфери, които обикновено не се разглеждат като инфраструктурни – развитие на пазарните платформи и киберсигурността. Наскоро от балтийските републики дойде новината, че започват да подготвят IT мрежите си за създаването на електронна платформа за търговия с природен газ. България е на стартовата линия на либерализацията в газовия сектор, но вече напредна в либерализацията на електроенегийния пазар и въпросът за качеството, гъвкавостта и сигурността на информационната инфраструктура, софтуерните продукти и пазарните платформи на този етап вече е значим и нетърпящ отлагане въпрос.

По време на дискусията, организирана от "РискМонитор", беше подчертано, че с основаването на националната електроенергийна борса и бъдещото свързване на националния електроенергиен пазар с пазарите на съседните страни ще се увеличи прозрачността на ценообразуването и ще се формират ценови равнища, които ще бъдат добър ориентир за по-широко ценообразуване в енергийния сектор. С електронизацията и разрастващата се електрификация на енергийния сектор обаче нараства вероятността за тежки кибератаки спрямо енергийната система, предупредиха експертите.

Общо е мнението, че плановете и конкретните проекти за развитие на газовата и електроенергийната инфраструктура трябва да отчитат:
·ангажиментите, които европейските държави поеха на климатичната конференция в Париж и очакваните бъдещи договорености за намаляване на въглеродните емисии
·амбицията на Европейския съюз да изгради интегриран енергиен пазар, който да включва не само страните - членки на ЕС, но и отделни съседни държави
·тенденцията за регионална пазарна и инфраструктурна енергийна интеграция както в газовия, така и в електроенергийния сектор
·променящата се концепция за енергийна сигурност и разширяването от сигурност на доставките към значително по-комплексен възглед, който да включва и сигурност на планираната консумация, киберсигурност и съвсем не на последно място - защита срещу значителна нерегламентирана намеса в процеса на вземане на държавни решения в сектора.

Проектите с общностно значение - къде е България
В списъка на проекти от общностно значение наред с газовия хъб "Балкан" са включени също интерконекторът България - Гърция (IGB), газовите връзки с Турция и Румъния. Сред ключовите европроекти е и модернизацията на газопреносната система на България като елемент от плановете на ЕК за изграждането на Южния газов коридор. От ключово значение за Европейския енергиен пазар са също газовата връзка България - Сърбия и проектът Eastring, в който България участва, отбелязват от Брюксел. Приоритет за европейската енергийна система е също така разширяването на капацитета на хранилището в Чирен, както и модернизацията на северната част от вътрешната ни газопреносна мрежа.
Изграждането на електропроводи между България и Гърция, както и между България и Румъния, които трябва да бъдат реализирани в нашата страна и в региона, също фигурират сред проектите от общоевропейски интерес.
Проектите, известни като проекти от общ интерес (ПОИ), ще позволят постепенното изграждане на енергийния съюз чрез интегриране на енергийните пазари в Европа и разнообразяване на енергийните източници и транспортните маршрути. Те ще помогнат също така да се сложи край на енергийната изолация на някои държави от ЕС. Ще се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии. За проектите от общ интерес се прилагат ускорени процедури за издаване на разрешителни и по-добри регулаторни условия. Те могат да получат финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). За периода 2014 – 2020 г. МСЕ разполага с бюджет от 5.35 млрд. евро. С тези средства ще се помага за по-бързото изпълнение на проектите от общ интерес и за повишаване на тяхната привлекателност за инвеститорите.
По принцип енергийната инфраструктура следва да се финансира от пазара и чрез таксите, плащани от ползвателите. За да бъдат посрещнати големите инвестиционни предизвикателства обаче, ЕС създаде фондове като Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще помогнат за привличането на необходимите инвестиции.