Брой 1 на сп. ГРАДЪТ

Изминаха 40 години, откакто се дипломирах като архитект на 25. Двете числа са в златна пропорция (златно сечение), което е предостатъчно основание за личност, потопена в архитектурата, да отбележи публично този факт.
15 от тези години проектирах в най-големия държавен проектантски институт на републиката – "Главпроект", маса до маса с моя баща – арх. Павел Николов. След това продължих в собственото ни проектантско бюро – "Николов и Николов – архитекти", което неотдавна отбеляза четвърт век от основаването. Дядо ми инж. Илия Николов, дипломиран в Мюнхенската политехника, е започнал частната си проектантска практика в началото на 20-те години на миналия век и скоро ще отбележим 100 години непрекъсната проектантска дейност в семейството. Моят голям син – Павел Николов-младши, е на път да получи архитектурната си диплома от Виенския технологичен институт и е четвърто поколение от същата професия, предавана от баща на син.
Тридесет и пет години активно се занимавах с проектиране и 5 години бях началник на управление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община. Успоредно с това бях председател на столичната колегия на КАБ, четири мандата член на УС на САБ, председател на "Европан – България". Въпреки изминалите немалко години живея с убеждението, че най-доброто тепърва предстои и сега вероятно се навършиха първите мои 40 години в архитектурата.
За обсебените от нашата професия звучи вълнуващо твърдението на Оскар Уайлд: Ако Природата беше по-удобна, вероятно човекът нямаше да изобрети архитектурата - ярка илюстрация на същността на богосъперническата ни дейност! Тези 40 години ме убедиха, че едно от несъстоятелните неща в професията са опитите за самооценка на свършеното - истинският критерий е "оценката на времето".
Затова вместо ненужна суета ми се иска просто да бъда ориентиран основно към удоволствието от упражняване на професията.
Искам да споделя няколко фрагмента от това четиридесетгодишно забавление.

- На 28 години заедно с моя приятел Евгени Кондарев спечелих първа награда в национален конкурс за Търговски център на град Кърджали, което постави начало на едно десетилетие (1979 – 1989 г.) занимания по този проект. Бъдещата мащабна реализация даде повод да бъде осъществена, макар и мъчно, моята половингодишна специализация във Франция (Париж и Монпелие) по архитектурата на големите търговски центрове (1982 г.). Всичко основно, което научих там, се опитах да пренеса в Кърджали. Появи се първообраз на открит "мол", фланкиран от специализирани магазини (в епохата това бяха "Арома", "Булгартабак" и др.) с два "локомотива" – универмаг и битов комбинат. Някои елементи от решението вероятно се появиха за пръв път у нас точно в този проект – боулинг и три кинозали тип "мултиплекс" (1985 г.). За мен беше важно тази, вече не "социалистическа по съдържание" (каквато е била формулата за архитектурата у нас до средата на 50-те), да бъде по възможност все още "национална по форма". В проекта въведох търговски пасаж (зад съществуващия хотел "България"), който прилагаше идеята за българска възрожденска уличка и употребата на скатни покриви. С кризата по "възродителния процес" (края на 80-те), основно засегнала град Кърджали, този проект беше спрян и никога повече не продължи.

- През 1993 г. с Евгени спечелихме втори конкурс - за преустройство и разширение на сградата на "Главпроект" в София. Особеното на този проект беше реализирането му "под носа" на събраните там елитни за времето архитекти. Това поддържаше у мен високо ниво на напрежение при взимането на архитектурни решения, но при целия поет риск ми се отблагодаряваше с пропорционално увеличение на успеха, когато той се случваше. Проектът успя да бъде реализиран в груб строеж, след като ми наложиха да преработя окончателния след многобройните междинни варианти за напълно сглобяемо строителство вместо предвиденото монолитно. След 1990 година този незавършен строеж беше спрян и остана такъв и до днес.

- Когато през 1983 г. започнахме с баща ми и Евгени преустройството на "София хотел Балкан", не можех да зная, че съдбата ще ме свърже неотменно с тази сграда през следващите вече 34 години. Първоначално разработихме идеен проект по програма на хотелската верига "Мередиéн", по-късно ни ориентираха към "Шератон". Хотелът беше изваден от експлоатация и четири години проектирахме на място заедно със строителните работи. Голяма школа за нас беше работата с австрийската компания - главен изпълнител на строителството, а накрая и сътрудничеството с австрийски декоратор, който даде насоки за оформлението на някои от главните интериори. Чрез този проект осъзнах силата на респекта, който следва да изпитваш към предишния автор, когато променяш съществуваща сграда (в случая големия Димитър Цолов), и необходимостта да подчиниш всичките си архитектурни идеи в посока съхраняване и евентуално надграждане на постигнатото от него. След приватизирането на хотела в началото на 90-те години всички последвали преустройства до днес са дело на моите архитектурни проекти: надстройка на източната тераса – зала "Роял", двуетажни магазини по периферията на хотела и новия главен вход и надстрояването на западните тераси, нов дневен бар, нова рецепция, бижутериен корнер до главния вход, а в настоящия момент – начало на нова цялостна преработка на сградата.

- Друга значителна архитектурно-строителна намеса, свързана с характерна сграда, бяха преработките по цялостното климатизиране на Народното събрание и последвалата по-късно цялостна реконструкция на фасадите на същата сграда. Две непрекъснати години (началото на 80-те) под ръководството на баща ми изпълнявахме и тази задача, която задълбочи познания ми при намеса в сгради със значителна архитектурна и историческа стойност.

- В самия край на миналия век голямо удовлетворение ми донесе тоталното преустройство на таванския (пети) етаж на сградата на Столичната община на ул. "Московска" 33 и превръщането му в пленарна зала на Столичния общински съвет. Удоволствието от голямото доверие, което общинското ръководство (Антоан Николов и Стефан Софиянски) ми гласува тогава,беше подсилено от сътрудничеството с фирма ОРТ за производството на корпусната мебел и ламперията в залата, както и с художника Букчев, на когото възложих изпълнението на редицата стъклописи в дъното на залата. Намирам символика във факта, че другата пленарна зала на висше демократично управление в столицата – тази на Народното събрание - дължи сегашния си вид на архитектурната намеса на моя баща (преустройство на пленарната зала от 1962 г.).

- 2002 г. беше белязана с моето участие в два интересни архитектурни конкурса – този за нова сграда на Софийската градска художествена галерия на ул. "Гурко" и офис сградата на "Абротеа Интернешънъл" до Руската църква в София. И на двата конкурса (моят проектът за СГХГ беше първопремиран, но след последвалата смяна на директора на галерията идеята за нова сграда отпадна) направих характерни предложения, даващи убедителни решения, свързани със сложния контекст на идеалния столичен център. Жалко, че всичко остана само на хартия.

- Желанието за по-зрима емоция, която ме доведе до пластичната композиция на сградата "Мастерфикс" на бул. "България", беше попарено по време на строителното изпълнение от некомпетентността на наетата строителна фирма, което доведе до отпадане на предвидения от мен пететажен пробив в обема на сградата. В този случай еволюиращото задоволство с напредването на реализацията рязко беше заменено от шок и чувство за неуспех. Оказа се, че практиката е способна да поднесе и такива изненади.

- Междувременно след едно прекъсване от над 15 години (първия път проектът не беше реализиран) се заех с преустройството на емблематичния в миналото магазин "Детмаг". Новият собственик пожела разделяне на единния преди магазин на шест отделни двуетажни бутика. Така се появиха специализираните Cartier, Garde robe, Ermanno Scervino, голяма част от висококачественото вътрешно оформление на които пристигна от Европа (Мюнхен, Париж, Флоренция). Удоволствието беше подсилено от близостта на сградата с тези магазини (на ул. "Съборна", оригинално проектирана от партньора на Цолов – Иван Васильов) с тази на интензивно преустрояващата се тогава сграда на "Шератон София хотел Балкан", като към 2009 г. успях да реализирам в сърцето на София едновременно цяла дузина съседни луксозни търговски обекти по мои проекти.

- Една от върховно-амбициозните ми задачи през втората половина на първото десетилетие на новия век беше проектът за сграда "Ропотамо плаза". Емблематичният за народната република ресторант "Ропотамо" беше приватизиран през 90-те и собственикът искаше да го разшири с обогатяване на функцията. Започнах първоначално с виза за проект, съхраняващ съществуващия характер и начин на застрояване. Опитах се да запазя онези елементи от сградата, които бяха проникнали в общественото съзнание, при това в добронамерен диалог с автора – проф. Вълчанов. Постепенно амбицията за нарастване на новия обем се разви и започнах опити за дублиране на съществуващата в непосредствена близост 12-етажна жилищна сграда. Установи се убеждението, че мястото на ресторанта - характерно в релефа по протежение на основния вход-изход за центъра на града от изток (бул. "Цариградско шосе"), е подходящо за изграждане на по-забележителна сграда. Развитието на този проект означаваше паралелно разработване на инвестиционния проект с подкрепящите го нови законосъобразни градоустройствени операции. Накрая идеята се разви до 30-етажен обем с характерна заострена форма и напълно обосновани габарити (височина 107 м). Функционалното предназначение изживя също своята метаморфоза – от проекти за офис сграда преминах към проекти за хотел с апартаментна част. През 8-те години непрекъснати проектантски проучвания по тази тема разработих заедно с инженерния екип двуцифрено число напълно завършени варианти на проекта.

Върхът на забавлението беше сключване на първоначален договор с лондонската централа на "Интерконтинентал хотели" за включване на новия обект в тяхната верига. Това ми даде официален достъп до всички корпоративни изисквания и така без намеса на задгранични проектанти се появи моят завършен проект за "Интерконтинентал София хотел Ропотамо плаза", който лично докладвах в Лондон. През цялото време освен одобрение от немалко страни това инвестиционно намерение имаше и своите активни противници с основното твърдение, че характерът на жилищния комплекс "Яворов" (бивш "Сталин") следва да бъде съхранен без подобна "драстична" намеса. В крайна сметка по силата на служебно изменение на Общия устройствен план на София в частта на жилищния комплекс беше забранено изграждането там на сграда, по-висока от съществуващия 12-етажен блок на БОДК. Интересът на собственика на ресторанта продължи още известно време, изразен в последния засега проект за хотелска сграда при новите условия (при това съгласуван от направление "Архитектура и градоустройство"), но постепенно замря и беше отложен неопределено във времето.

- Не по-малко предизвикателство беше изграждането на комплекса, разположен на също емблематичното място на Бирената фабрика на братя Прошек в самия център на града. Големия терен беше предназначен за многофункционален комплекс (жилища, офиси, търговия, услуги, паркиране) и беше подложен от собствениците на архитектурен конкурс. Нашият колектив със Стефан Добрев и Филип Захариев спечели конкурса и се впуснахме в ново десетилетие (2005 – 2015 г.) на разработване и реализиране на мащабния замисъл. Тук усилията за изчистване на подходящото според нас архитектурно решение се подчиняваха не само на голямата сложност, произтичаща от местоположението и разнообразните функции, но и на обстоятелството, че се събрахме трима равнопоставени автори. Раздробяването на обемите, което ги приближи към мащаба на околното застрояване, превръщането на частта на улица "Сан Стефано" пред обекта в пешеходна и решението на покрива на търговската част като градина под жилищните тела са в основата на архитектурния замисъл. Построяването на комплекса беше допълнително усложнено от световната икономическа криза, но накрая беше доведено до успешен край, белязан с удостояването на обекта за "Сграда на годината" за 2016 г. в категорията "Многофункционални сгради".