Арх. Юхани Паласмаа на 80 години: Мъдростта на природата ни е необходима
В новия брой 6 на сп. ГРАДЪТ - С възрастта установявам, че несигурността е доста плодоносно поведение/отношение и към живота и към професията, казва най-известният финландски архитект
| За широкото разбиране на професията архитектите по цял свят изграждат оригинални обществени допирни точки. За своя 80-годишен юбилей арх. Юхани Паласмаа е получил многократно от цял цвят признание за това, и то не само за проектите и реализациите си. Роден е на 14 септември 1936 г. във Финландия. Получавал е почетните призове за дейността си като архитект, лектор, педагог, ненадминат автор, журьор, художник, общественик, организатор. Като бивш декан и професор е свързан с Университета по технологии в Хелзинки, преди това е директор (1978 - 1983 г.) на Музея за финландска архитектура, оглавявал е и Института за индустриално изкуство. Публикувал е две дузини книги и над 300 есета. Автор е на нямащи равни по своята същност изложби по цял свят с оригинални заглавия, като например "Проучвания в тишината". Експозициите му за финландска архитектура и визуални изкуства са били представяни в повече от 30 страни. През 1983 г. основава собствено архитектурно бюро в Хелзинки. От 2001 до 2003 г. e гост-професор по архитектура във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, за кoeтo e удостоен с почетен докторат. В периода 2010-2011 е редовен професор в Института в Илинойс, а през 2012-2013 е учен-изследовател в резиденцията на Франк Лойд Райт Taliesin. Почетните призове го следват навсякъде. Води лекции на много места в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Автор е на многобройни статии върху философията на културата, теорията на архитектурата и изкуствата, психологията на околната среда, преведени също на над 30 езика и издавани и в отделни сборници, и то съвместно с тези на други видни автори като Даниел Либескинд. Между най-известните му монографии са "Разбирането за архитектурата", 2012; "Мислещата ръка", 2009; " Очите на кожата" 2005; "Архитектурата на образа", 2001. Негови изказвания се цитират, като например: "Задълбоченият процес на проектирането прави водещия архитект, както и всеки дори случаен посетител в сградата едно по-добро човешко същество." или "Дръжката на врата е ръкостискането на сградата", и др. Арх. Юхани Паласмаа е член на журито за Pritzker наградите по архитектура. Лекцията му на тема "Енергоефективността на жилищата на животните" преди време в САБ по покана на "Българско общество "Слънчева енергия" стана повод за интервю с него. |
Проф.Паласмаа,какво ви привлече да започнете това изследване?
- Въпрос на късмет в моите преживелици. Като малък в провинцията наблюдавах поведението на животните сред природата, интересувах се какво точно в действителност правят те. По-късно, вече като млад архитект, същият интерес се възвърна.
Това умение, заради което се задълбочихте в строителния гений на животните - притежаваме ли го и ние, хората, или сме го загубили?
- Ние, мисля, сме го загубили. Ясно е, че на всички традиционни култури почти генетично е присъща способността да "строят". Нямам предвид, че човек вродено има това умение - при хората то се усвоява, човек се учи. Имам предвид, че в традиционните общества всеки е можел да направи приличен подслон. Когато бях малък и живеех с дядо си на село, там всеки можеше всичко. Всеки можеше да строи къщи, да поправя обувки, въобще да прави това, което му е необходимо в живота. Съвременният човек е загубил тези умения.
Загубеното познание - това e нещото, което не знаем за животните или което не знаем за себе си?
- Ще го кажа съвсем просто – човешкият род е станал арогантен към природата. Вече не гледаме и не слушаме природата, а можем премного да научим от мъдростта на кой да е от природните процеси. Поведението на животните се е развивало с хилядолетия, а ние се опитваме – по думите на Мис ван дер Рое – да измисляме нова мода в архитектурата всеки понеделник сутрин.
Тоест това, което преоткриваме в света на животните, е добре забравеното старо?
- Да. Ние например сме забравили значението на традицията – не носталгичните значения, а на традицията за оцеляване, на причините за оцеляване. Забравили сме смирението пред природата – прекалено сме арогантни. Воeнoлюбивият човек иска да убива - това наистина заслужава най-суровото Божие наказание. Мисля също, че често губим смисъла на контекстуалните изисквания, докато животните конструират абсолютно точен отговор към околната среда.
Изследването ви безспорно води и дори надхвърля сегашната професионална гледна точка на архитекта. Смятате ли, че води и до по-различно отношение на хората – потребители, отношение, което хората на бъдещето ще имат към своите градежи?
- Категорично не виждам никакво бъдеще за човечеството без нови ценности и нови отношения. Пределно ясно е, че това потребителско общество е едно нереално oбщество, съвсем безразсъдно oбщество.Аз съм убеден, че ние трябва да мислим, и то много сериозно да мислим за ролята на градежите в човешката култура в най-широк смисъл, което е и значението на архитектурата. В днешно време, както от всяко списание виждаме - архитектурата става все повече картинка на бързооборотна стока/вид изображение за скоростна разпродажба. А всъщност тя е част от корените ни, силно ни обвързва с продължаването на традицията, което е и смисълът на архитектурната форма.
В този смисъл кой е факторът, който според вас най-силно влияе на архитектурата и я променя?
- Категорично това е разбирането ни за екологичните необходимости. Това именно ще доведе според мен до нови измерения в архитектурата. Мисля, че сега ние не се нуждаем от свобода. Макар свободата да ни е завладяла, в същото време осъзнаваме, че в нашето потребителско общество ние сме роби на някаква обсебваща идеология. Всичко, от което се нуждаем, е чувствителност към oграниченията, както и разбиране на екологичните повели. Това ще формулира нова архитектура, един нов вид функционализъм, който аз наричам екологичен функционализъм.
Кое според вас е неуморното послание, което в този смисъл животните "отправят" към нас хората?
- Едно от посланията е, че еволюцията е необратима. И че екологичната адаптация в архитектурата за хората ще означава нов примитивизъм. Стигаме до цялостното разбиране за същността на еволюцията. Еволюционният процес води към по-нататъшно прецизиране, по-нататъшна ефективност. Помоему само това вече предизвиква човешката архитектура да се конфронтира с бъдещето.
Благодаря много за това интервю. Има ли още нещо отвъд познатото, което вие бихте искали изрично да споделите?
- Аз постепенно много се заинтересувах от диалектиката между сигурното и неопределеното. Като млад бях много сигурен за нещата, които исках и за които знаех. Сега вече ставам все по-несигурен и мисля, че несигурността е доста плодоносно поведение/отношение и към живота и към професиятани. Познато ми е голямото подозрение към който и да е колега, който си дава вид, че знае какво прави. Самият аз не зная какво правя - станах по-заинтересован за новите неща и така продължавам изследванията си.
Например термитите или паяците – забележително е, когато навлезеш още и още в детайлите на която и да е от структурите на животните. Те са много истински, много завладяващи.
