Новата транспортна стратегия на България, изработвана от чуждестранни консултанти, да стане тема на българско събитие - Десетата национална конференция по транспортна инфраструктура, на която да бъде обсъдена от експертите. Това предложи инж. Стефан Чайков в заключителната част от Деветата национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която се проведе първите дни на октомври 2016 г.

Ефективни ли са големите инфраструктурни проекти на България? Въпроса зададе доц.д-р Христина Николова от УНСС, като предложи да се направи икономическа оценка на мегаструктурите в България, реализирани през последните години. Тя припомни изследванията на мега обекти, според които 9 от 10 проекта са извън планирания бюджет. Сред деветте е и тунелът под Ламанша, който е надхвърлил първоначалната стойност със 140%, а планираните приходи от него едва достигат 50-те процента. Общо казано, световните мега проекти от последните времена имат отрицателна възвръщаемост.

Румен Михайлов, председател на Българската асоциация за интелигентни транспортни системи препоръча по-добра комуникация между различните сектори на транспортната инфраструктура – да се гледа цялата картина, а не само отделният проект или дейност, предложи Румен Михайлов.

Проф. Румен Миланов от катедра "Пътища", напомни, че най-голям проблем от гледна точка на безопасността на движение са пътищата в експлоатация: "Подобряването на реалното им състояние е въпрос на пътна безопасност", каза проф. Миланов.

По време на конференцията освен Наредба 1 за проектирането на пътища беше обсъдена и Наредба 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните система на урбанизираните територии. Арх. Петър Диков представи новите елементи в нея: дава се предимство на хората в риск, децата, хората с увреждания, пешеходците; набляга се на успокояване на движението и на тенденцията - от скоростни градски магистрали към 30-километрови зони. Предвиждат се пешеходни територии, а велоалеите "слизат" на пътното платно. Идеята за "споделеното движение" се развива в няколко насоки. Замисълът е да се поставят на първо място хората в риск, следва групата на пешеходците, след тях идва ред на велосипедистите и масовият градски транспорт. Намаляването на габарита на лентите за движение е конкретна мярка към намалявате на скоростта в градовете. Наредбата ще наложи промени в Закона за устройство на територията, където е записана класификацията на уличната мрежа. Документът има за цел да доведе до преструктуриране на приоритетите на градското движение, като дава преднина на масовия градски транспорт, трамваите и тролеите, както и метрото.