Сп. ГРАДЪТ, бр. 4, август-септември 2016
Арх. Дерлипанска, как достигнахте до концепцията за метростанция 12-ІІ "Витоша"? Кой беше основният ви мотив?
С концепцията не беше трудно, името и местоположението на станцията – "Витоша", даде естествена посока на творческите идеи. Планината е един от символите на града и е достойна да бъде интерпретирана във формите на композицията. Търсен е хармоничен подход във формообразуването, меки линии и нюансни цветове, отразяващи природните форми, дълбочината на хълмовете и простора на поляните.

Повлия ли конструктивното решение на вашата идея и проект?
Конструктивното решение също допринесе за монументалността на образа с голямото еднообемно пространство на станцията. Постигаме ефекта на изненада: от повърхността през подлезите и вестибюлите да попаднеш в просторна и светла зала със стилизирана природна картина.

Как избрахте осветителните тела, облицовките, материалите?
Материалите са подбрани, за да оживее идеята. Настилките и облицовките от естествен гранит, като взет от недрата на планината и полиран гранитогрес, в два нюанса на зеления цвят и два формата, за линиите и пластовете на силуетите на "хълмовете" и цветна мозайка за оформяне на "поляните".
Основните осветителни тела - пенделите, са проектирани специално за интериора на станцията, за да създадат усещането за тържествена зала, "храм на природата".

Имате ли любима метростанция – от тези, които сте проектирали, и от тези, които сте посетили?
От вече реализираните, по мои проекти, станции имам любими елементи като:
- Фриза от човешки крачета на МС "Надежда"
- Стилизираната гора на МС "Александър Малинов"
- Колоритния квартален пейзаж на МС "Александър Балан"
- Небесните пана на МС "Летище София".