С инвестициите по ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., която в условията на криза беше единствен източник на средства за бизнеса, 44 български града вече са с изцяло променена среда, от което се ползват над 3.4 млн. души. Изградени и рехабилитирани са над 3 млн. кв.м паркове, озеленени площи и детски площадки, както и близо 1 млн. кв.м пешеходни зони, велоалеи, тротоари. Възстановени са 114 туристически атракции и паметници на културата, изградени са 118 центъра за настаняване от семеен тип и 17 защитени жилища, рехабилитирани са над 1100 км републикански пътища, инвестирани са почти половин милиард лева в нови 257 автобуси и тролейбуси, светофарни уредби, системи за управление на трафика.  През 2015 г. първият програмен период приключва с последните дейности по ОПРР 2007 - 2013 г. и същевременно стартира изпълнението на ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020.
 
Налице е наддоговаряне в размер на 105% от бюджета на ОПРР 2007 - 2013, което се равнява на 3.277 млрд. лв., като 93% са реално разплатените средства по проектите."Равносметката е сключени 1108 договора за безвъзмездна финансова помощ, от които 937 са приключени. Тъй като всеки от тях се състои от по минимум 5 обекта, можем да говорим за хиляди обекти на територията на страната", обяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова на Годишната конференция по ОПРР в началото на декември. Най-голямо значение имат проектите за градска среда като паркове, площади, интелигентни системи за градски транспорт, велоалеи, които променят визията на градовете и осигуряват по-добра околна среда и качество на живот, посочи тя. Макар и само с 66 млн. лв. бюджет от ОПРР, ефектът от инициативата JESSICA е мултиплициран, като са привлечени инвестиции в размер на 260 млн. лева.
 
Основното предизвикателство
е да бъдат разплатени 100% от средствата по всички проекти до края на 2015 г. към изпълнителите, тъй като след 31 декември всички неразплатени средства ще останат за сметка на бенефициентите. До момента са сертифицирани 69% от бюджета на програмата.  Очаква се до края на годината този размер да достигне 75%, а останалите 25% да бъдат сертифицирани през 2016 г.
Към края на октомври са отчетени 34 проекта в риск. Те се проверяват ежечасно от Управляващия орган и следват стриктни план графици. Един от тях е проектът за Северната скоростна тангента. Има също проекти в риск, свързани с градската среда и туристическата инфраструктура.
"Предишният програмен период започна без готови проекти, без ясна визия и стратегия, без допълняемост. Уроците от него вече са научени и са довели до изграждането на необходимия капацитет", коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. "Затова новата ОП "Региони в растеж" се базира на дългосрочна стратегия и ясни интегрирани планове за градско развитие на общините с готови проекти", обяви неотдавна министърът. Общините се доказаха и затова вече са междинни звена по програмата, допълни тя. Регионалният министър коментира, че предложените от местните власти проекти, с които те ще кандидатстват по ОПРР 2014 - 2020, имат допълняемост не само помежду си, но и с другите оперативни програми.
 
100% от ресурса на ОП "Региони в растеж" ще бъде обявен до края на 2016 г.
70% от ресурса на новата ОПРР 2014 - 2020 в размер на 3 млрд. лв. вече са обявени за кандидатстване. Първата и най-голяма безвъзмездна схема за финансиране по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" с бюджет от над 1.6 млрд. лв. е насочена към изпълнение на проекти по ИПГВР в 39-те големи и средно големи градове. Към момента 9 общини – София, Пловдив, Бургас, Враца, Габрово, Велико Търново, Силистра, Търговище и Горна Оряховица, подадоха към управляващия орган своите инвестиционни програми. Местните власти предложиха предимно проекти за градска среда, градски транспорт и образователна инфраструктура. Останалите 30 общини трябва да се възползват от предстоящите времеви интервали – 15 - 31 декември и 15 - 31 януари. Крайният срок за подаване на инвестиционните програми на общините е 31 март 2016 г. По отношение на междинните звена, които ще оценяват проектите, в 27 от 39-те общини вече са сформирани и одобрени от УО на ОПРР.
В края на октомври беше обявена процедура за кандидатстване по втората приоритетна ос, насочена към 28 общини на малки градове от периферни райони. Те ще получат финансиране от общо 207 млн. лв. за внедряване на мерки за енергийна ефективност на почти целия сграден фонд: социална, здравна, културна инфраструктура, административни и многофамилни жилищни сгради, независимо от способа, по който са строени.
В новата ОПРР, която отново ще бъде "букет от инвестиции", има и секторни приоритетни оси, подкрепящи регионалната образователна, здравна, социална и пътна инфраструктура, както и туризма.
 
370 млн. лв. за публично-частни проекти
Предвид успешното представяне на инициативата JESSICA през настоящия програмен период 12% от бюджета на ОПРР ще са на разположение на бизнеса под формата на финансов инженеринг. Финансови инструменти ще се прилагат на територията на 39 общини, като за градско развитие на разположение са 272 млн. лв. и още 98 млн. лв. ще могат да бъдат инвестирани в туристически проекти. Този ресурс ще бъде управляван от 5 фонда: три за градско развитие - съответно за София, Северна България и Южна България, един за развитие на туризма и гаранционен фонд в подкрепа на бенефициентите. Очакванията са да се привлекат около 1 млрд. лв. допълнителни инвестиции от бизнеса за регионално развитие под формата на публично-частно партньорство в градската и туристическата инфраструктура.
Туристически проекти вече ще бъдат финансирани само чрез финансови инструменти, като размерът на безвъзмездната финансова помощ няма да надвишава 50% от общата им стойност. Останалата сума ще бъде финансирана с нисколихвено дългосрочно кредитиране. Чрез финансов анализ и бизнес план проектите трябва да докажат, че могат да генерират приходи в частта, която ще бъде кредитирана - прилежащи атракциони, леглова база и др., като трябва да бъде обоснована частта, за която ще получават безвъзмездна помощ. С нея ще бъдат подпомагани реставрация на паметници на културата, археологически разкопки, възстановяване на храмове и други. Кредитирайки частни инвеститори, се разширява и спектърът допустими дейности. Например вече ще могат да се финансират разширяването на легловата база, изграждане на заведения за хранене и всякакъв тип съпътстваща туристическа инфраструктура.