Защо решихте да се занимавате с организация на архитектурни конкурси?
- Не е имало целенасочено решение, не ни е било и детска мечта - поканиха ни. Първо One Architecture Week и Община Пловдив, сега варненската колегия на КАБ и Община Варна.
А приехме, защото все още не можем да се примирим, че ключовите обществени пространства в България -- площади, пешеходни улици, антични руини, спортни зали, детски градини, училища, библиотеки, е редно да се проектират непрозрачно, без явни конкурси и честна конкуренция.
Отделно, вече 7 години пишем и говорим за архитектура като се опитваме се да обясним архитектурните проблеми на разбираем език. Българското общество става все по-чувствително към средата, в която живее и това е добре. Онова, което все още липсва, обаче, са положителните примери, добрите практики, които да компенсират и да противодействат на лошите примери (разрушени паметници на културата, некачествена градска среда, съмнително възлагане на ключови обществени сгради и т.н.). А демократичното общество не е измислило по-добра формула за качествен продукт от онзи, получен след справедливо "състезание". Архитектурните продукти не правят изключение
 
 Кое е важното за да бъде един такъв конкурс успешен и проектът да може да се
реализира?
- Успехът на един конкурс в конкурсната му част зависи от ясното и добре написано задание, от доброто популяризиране и комуникация с участниците, от наличието на полезен уебсайт, от подбирането на качествено експертно жури и като цяло от създаването на усещането, че организаторите на конкурса са живи хора, на които им пука и за участниците, и за резултата, а не безлика чиновническа институция.
Успехът на конкурса във фазата му на реализация се крие изцяло в доброто желание на инициатора (в случая Община Варна) да сключи договор с победителя и да реализира проекта му максимално коректно въпреки всички трудности, което инвестиционното проектиране в България неминуемо крие.
 
Кое е различното при организацията на конкурса за библиотеката във Варна?
- Конкурсът е максимално отворен, съвременен, достъпен и популярен и едновременно с това е напълно законен, обявен по Закона на обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в България. Комбинацията от двете съвсем не е лесна и на нас като организатори ни беше изключително трудно да синхронзираме многобройните пречки и изисквания на ЗОП, излезли сякаш от друго бюрократично време, с идеята за популярен, приятелски и недискриминационен конкурс. (И въпреки че говорим за комбинация, лошото чувство между нас и ЗОП остана).
 
Имаше ли трудности при подбора на журито и от какъв характер? По какви
критерии подбрахте участниците в него?
- Всички членове на журито са популярни архитекти с международен опит в проектирането на значими обществени сгради и особено на библиотеки. Трудностите произлизаха от това, че повечето изявени специалисти гледат с недоверие на отворените конкурси,
а и България не е държава, която буди доверие от раз. Положихме доста усилия за убеждаване.
 
Средствата за проектиране, а и за реализация не са много. Какви са вашите очаквания за проектите? Какъв е интересът към конкурса?
- Обществото някакси очаква при голям шум и силно рекламиран международен конкурс да получи в резултат уникална, емблематична сграда, нещо като музея Гугенхайм в Билбао. Всъщност не това е реалната цел на конкурса за новата библиотека във Варна. Разбира се, всички се надяваме, че градът ще получи уникална сграда, но най-важното е градът да получи библиотека, която да върши работа, да реши проблемите на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" и да създаде качествено ново обществено пространство в града.
Крайният срок за подаване на проектите беше 23 ноември. В момента техническата комисия обработва над 300 проекта от Европа, Азия и Америка. Надяваме се на интересно състезание.