Разкриването на античния амфитеатър на Сердика и вписването му в съвременната градска среда на София отдавна предизвиква въображението на българските архитекти. Един от първите проекти, свързани с този обект, е изготвен още в началото на 2009 г. от арх. Любомир Семерджиев по възлагане на собствениците на два парцела, под които попада част от амфитеатралния комплекс. По това време са издадени визи, които разрешават проучване и проектиране на пристройка и надстройка на сградите в тези терени. В тях има съществуващо застрояване, датиращо от края на XIX и началото на XX век.
Двете сгради, известни едната като галерия "Крида арт" (едноетажен павилион към бившия дворец), а другата - Институт по тракология на БАН (бивше интенданство), са паметници на културата. В двата парцела се намират останки от структурата на античния амфитеатър, които са силно разрушени.
Концепцията на арх. Семерджиев има за цел да отговори на нуждите на собствениците, спазвайки параметрите на ОУП на София, и същевременно да проучи възможността за запазване и експониране на амфитеатъра. Тя предвижда да се извърши детайлно заснемане на съществуващото застрояване и в двата парцела да се проектират нови сгради с обществено обслужващи функции при пълна реставрация на съществуващите фасади, с височина 6 етажа от страната на ул. "Московска" и 9 етажа от страната на ул. "Будапеща" поради голямата денивелация на терена. Подходът за коли е от север и се предвиждат 4 нива подземни паркинги под нивото на ул. "Будапеща".
Арх. Семерджиев предлага архитектурно-градоустройствена концепция, която включва възстановяването на трибуните на амфитеатъра. Целта е той да се превърне в обществено рекреационно пространство, което да е свободно достъпно за граждани. Една от идеите е запазените находки при проучването на античния обект да бъдат реставрирани и вградени във възстановката.
Пространството под трибуните да бъде оформено като археологическа експозиция на закрито, предлага още арх. Семерджиев. Според него амфитеатърът може да се възстанови под ул. "Будапеща" и под тупика, захранващ от север един от имотите. В тези участъци улиците може да се изпълнят като мост над трибуните.
Северната част на сградите, която попада над контура на амфитеатъра, е решена в конструктивно отношение като окачена конзола, с което се свежда до минимум преплитането на ново строителство и археология. Нивата между ул. "Московска" и ул. "Будапеща" са с едностранно северно изложение, подземни от южната страна. Това налага в тях да се търси по-специфична функция. Тук на кота -6.80 се разполагат кафене и ресторант, отворени към тераса в горния край на Колизеума. Като емпоре над заведенията на кота -3.00 е развит полуетаж с художествени галерии.
В сградата, разположена в парцела на Института по тракология, в неосветената част на нива -3.15 и -6.30 се развива клуб-бар, а към северната фасада се разполагат офиси. Надземните етажи на тази сграда се състоят от офисни площи. На ниво терен откъм ул. "Московска", в имота на "Крида арт", етажът се развива като вътрешна улица с магазини. Нагоре също са разположени офисни етажи.
Архитектурният образ на обектите е изграден на принципа на синтез и синонимност на старо и ново. Надстройката има съвременно архитектурно звучене чрез използването на модерни изразни средства, съчетани с елементи от края на XIX и началото на XX век. Остъклените фасади отразяват парка и околните сгради, придавайки лекота на сградите, а характерният за старата архитектура детайл определя мащаба, обяснява арх. Семерджиев.
"Проектът показва за пръв път, че античният амфитеатрален комплекс може да се експонира, като същевременно се съхранят и другите сгради, строени в различни епохи. По този начин се постига синтез на историята", обобщава авторът на разработката.

Радостина ПОПОВА