Новоизградената конеферма в плевенското село Рибен възражда позабравени традиции за региона вотглеждането на еднокопитни животни – коне. Инвеститор е плевенската фирма ЕТ "Анелия Илиева - 2013".
Обектът е разположен на мястото на съществуваща селскостопанска сграда в местността На греда в землището на с. Рибен, община Долна Митрополия. Новите сгради са построени в последните три години по проект на архитектурно бюро "ЕМКО-Архитекти" с проектанти по част "Архитектурна" арх. Емил Дечев и арх. Владислав Дечев. Проектант по част "Конструктивна" е инж. Милчо Илиев, по "ВиК" - инж. Емил Димитров, по "Електро" - инж. Л. Стоименов, по ОВК- инж. Поли Микова, по "Паркоустройство и благоустрояване" - л.арх. Деница Денева. Вертикалната планировка е на инж. Милен Цветков. Строителството реализира СД "Бетонекс", надзора осъществи плевенската фирма "Графити".
Проектът "Животновъдна ферма за отглеждане на еднокопитни животни – коне" е една от трите български реализации, отличени в първото българско издание на конкурса на "Винербергер" Brick Awards 2016. Надпреварата в глобалния конкурс, резултатите от който ще бъдат обявени на гала церемония във Виена през пролетта на 2016 г., продължава.
 
Проект с история
Първият конезавод у нас "Кабиюк" е създаден през 1864 г. край град Шумен. На по-късен етап се създават още два конезавода - конезавод "Клементина" в село Победа край гр. Плевен - наследник на Окръжния жребцови склад, открит от Плевенската окръжна постоянна комисия през 1895г. и през 1896 г. конезавод "Божурище" край гр. София.
В близкото до село Победа село Рибен също има традиции в отглеждането на коне към конезавод "Клементина" от породите "Дунавска" и "Плевенска". След ликвидирането на коневъдството в областта се разрушават много стопански сгради. Привързаността на инвеститора към отглеждането на коне и стремежът да се запазят дългогодишните  традиции отварят идеята за изграждане на нова конеферма, при строителството на която да се вградят и се даде нов живот на стари строителни техники за градеж с каменни и керамични материали.
 
Новата конеферма
Тя е разположена на площ от 5.5 дка и се състои отняколко селскостопански сгради с прилежащите обслужващи площи. В едната стопанска сграда с площ около 780 кв.м е разположена конюшнята. В нея ще се осъществява отглеждането на конете в индивидуални боксове. Тя е разделена на три обемни зони, включващи 28 бокса, разположени двуредово с обслужващ коридор по средата, душ и солариум за конете, санитарен възел с преддверие за персонала, помощно помещение за съхранение на малък инвентар.
Отделен вход е осигурен за персонала, четири са изходите за коне към падоците, обособен е и отделен вход-изход към хранително-торовата пътека. За разходка на конете са осигурени три открити падока с площи 1458 кв.м, 729 кв.м и 255 кв.м.
Другата сграда е складова, предназначена за съхранение на фураж за храна на животните. Нейната площ е около 490 кв.м. Тя е изградена в близост до южният вход на конюшнята с цел удобен достъп от складовия обем до хранителната пътека. 
                  
Занаятът "строителство"
При изграждането на конефермата над 85% от вложения труд е изцялоръчен. Изключение прави единствено бъркането на бетона. Всеки детайл е изпипан. Основните материали са естествени – керамика, камък и дърво. Във фасадната зидария са вложени над 50 хил. тухли и тонове обработен камък – ръчно рязан варовик. В покривната конструкция и обшивките - над 130 кубика дървен материал. Дебелината на зида е 40 см. На ден ръчно са били обработвани по около 40 камъка. За грубата зидария са ползвани майстори – занаятчии от Търновския край, които са участвали в обновяването на Асеновата крепост и други ключови исторически обекти у нас. Средно на ден по време на строителството са били ангажирани между 5 и 10 души. Керемидите също са керамични от специална серия "Антик".
При изграждането на падоците и манежа с размери 27 на 54 метра са вложени: 2400 кв. м гумени решетки, 3600 куб.м баластра за дренаж, 240 куб.м минерал бетон, 400 тона кварцов пясък и геотекстил. 
Осигуряването на естествените материали е трудоемка и нелека задача, а реализацията инвеститорът сам определи като тест за издържливост.