Реставраторите имат трудната задача да съхранят духа на храма
Владимир Житенски, управител на "Джи Пи Груп"

Г-н Житенски, строителството на храмове е сред по-малко известните дейности на "Джи Пи Груп". Бихте ли разказали повече за него?
- "Джи Пи Груп" ООД участва както в реставрирането, така и в цялостното изграждане на храмове, като дейностите често включват освен стандартните строително-монтажни работи по укрепване и обновяване на сградите и подмяна на съществуващите инсталации, така и облагородяване на прилежащите пространства. Радвам се, че имаме шанса да се занимаваме и с такива проекти, защото това носи на компанията както духовна удовлетвореност, така и опит в този вид строителна дейност. А тя в действителност е много специфична, защото това са обекти, често приемащи се за недвижима културна ценност.
Приоритет е запазването на онези акценти на паметника, които биха могли да дадат важни сведения за първообраза му или да запазят характера на сградата. Извършват се реставрация и основен ремонт на екстериора и интериора, подмяна и ремонт на вътрешните помещения, често се прави допълнителна топлоизолация, позволяваща максимално спазване на необходимите температура и влажност, осигуряване на инсталации за пожароизвестяване. Изографисват се стени, ремонтират се камбанарии, куполи и покриви, както и се изграждат пристройки в дворовете на храмовете. От голямо значение е и осигуряването на правилна ходова линия за посетителите.
Какво ви стимулира да се занимавате със строителство на черкви? Каква емоция ви дава това?
- Действително е приятно човек да има възможност да е отдаден на съживяване на такива култови обекти, чувството да ги видиш реализирани накрая е особено, трудно може да се опише. Вярвам, че посетителите се чувстват по същия начин – съдя по възторга, който съзирам у тях, когато видят възродена същността на светата обител. Правим и невъзможното да одухотворим пространството, да съживим надписите и стенописите. На хората просто не им се излиза от храма.
Реставрацията на сгради сама по себе си е много интересен процес, защото реставраторите имат трудната задача хем да запазят светостта на интериора, да съхранят миналото, хем да не провалят цялостния дух на храма чрез всички необходими новости като климатизатори, вентилатори, датчици за измерване на влажност и температура. Въобще изготвянето на концепция за оптималната граница на реставрационната намеса изисква много усилия, но постигането на хармонична среда е удовлетворяващо.
Какви са основните етапи и предизвикателства, през които преминава реализацията на проект за реставрация на храм?
- Методологията на работата предвижда пълно проучване на обекта, включително за предишни консервационни намеси. След това се изготвя концепция за реставрацията и експонирането на паметника с участието на всички специалисти. Обикновено се започва от подсилване на носещите елементи, укрепване на отворите по фасади, за да се постигне непрекъснатост на зидовете, дори префугиране на зидарията, ако се налага. Изготвят се електрически инсталации, осигуряващи експлоатацията на паметника, като от най-голяма важност е въпросът за естетическото въздействие на стенописите при тяхното художествено осветяване.
Особено важен е моментът на осигуряване на необходимото равновесие между влажност и температура, създаващо гаранция за трайността на реставрационните намеси в стенната живопис и опазването на църковната мебел – влагата и наличието на водоразтворими соли трябва да са намалени до минимум, което се постига посредством осушителни канали и подобряване на вентилацията. Накрая дървените конструкции задължително се третират с препарати за защита от пожари и се поставят необходимите пожароизвестителни инсталации.
Каква е вашата оценка за състоянието на храмовите сгради в България?
Хубавото е, че през последните години има раздвижване в тази област и могат да се дадат добри примери – възстановяване на храмове и от други строителни компании, от европейски и държавни фондове, чрез обществени инициативи и частни инвестиции. Но за съжаление все още има доста църкви и манастири, които са в окаяно състояние, особено в икономически по-неблагоприятните региони на страната. Не само увредени от времето, но и заради иманярски набези или просто поради липса на поддръжка. Неприятно е човек да вижда такава небрежна престъпност, защото огромна част от тези свети места са с вековна история.
Нужно е да се привлече вниманието на българските държавни институции, на бизнес средите, на обществеността към проблема за опазване на културно-историческо наследство на европейско ниво чрез кампании, чрез правилна методология за консервация и реставрация и правилно използване на строителните материали. В този вид духовен туризъм има много потенциал, като невинаги това изисква много средства, и според мен хората биха били заинтересувани да се отдадат на едно такова духовно пътешествие.