Започва поредицата от заседания на журито, което ще оценява седемте проекта в конкурса за устройствена концепция на Борисовата градина, които представяме на следващите страници на "Строителство градът". Първата работна среща на журито ще се проведе на 15 юни в Направление "Архитектура и градоустройство", а последното обсъждане ще се състои не по-късно от 3 юли.
Победителят в състезанието ще бъде официално оповестен до 10 юли. Две седмици след обявяването на първопремирания проект ще бъде организирана изложба с конкурсните проекти, която ще завърши с обсъждане.
Разработките ще се оценяват от 15-членно жури, в което участват представители на НАГ, Столичната община, КАБ, САБ, КИИП, СЛА, НИНКН и Музея за история на София. Проектите ще бъдат класирани по три основни критерия: разпознаване на устройствените проблеми за опазването и развитието на парка, определяне на реалистична визия за развитието му и концептуално решение за опазването и развитието на територията.
Класираният на първо място проект ще получи 8000 лв. и ще сключи договор за изработка на ПУП. Спечелилите второ и трето място в конкурса ще получат парични награди в размер на 6000 лв. и 3000 лева.

Миналото
Решението за създаването на парка е взето през 1882 г. по идея на тогавашния столичен кмет Иван Хаджиенов. С проекта е ангажиран швейцарският градинар Даниел Неф, който изработва първия план на територията. През 1884 г. започва изграждането на градината със засаждането на акациеви дър­вета, оформянето на цветни лехи, създаването на Рибното езеро (днешното Eзеро с лилии­те) и ограждения от жив плет с дъб и глог. През 1889 г. в долната част на парка е създадено езерото "Ариана".
През 1906 г. Йосиф Фрай става управител на градските градини и паркове в София. Той изготвя втория план на градина, който предвижда преустройство и доразвиване идеите на Даниел Неф. Първите промени са свързани с оформянето на обслужваща част към градината на югозапад до Самоковското шосе (дн. бул. "Драган Цанков"), където са обособени стопански двор с конюшня, цветарници, жилища и канцеларии за работниците. Залесени са терените зад Духовната семинария до Ловния парк и под Погребите до Драгалевската река.
През 1934 г. с конкурс е избран и назначен за управител на отделение "Градини и паркове" Георги Духтев. По негови проекти стотици декари залесена, но неблагоустроена територия от градината се паркоустрояват. Голяма част от централните алеи са настлани със стари тухли и вар.
През 1946 г. започва изработката на генерален план за реконструкцията на градината и превръщането й в парк за култура и отдих, с ръководител арх. Делчо Сугарев. През 1952 г. е изграден паметникът-монумент "Братска могила" с цветен партер отпред и правоъгълно водно огледало зад него. През 1953 г. са построени Националният стадион "Васил Левски" и стадион "Юнак".

Настоящето
В момента за голяма част от парк "Борисова градина" няма одобрен ПУП. През годините са изготвяни и одобрявани отделни проекти на подробни устройствени планове за различни участъци от парка. През 2001 г. във връзка с урегулиране на трасето на метрото е изработен проект на ПУП на представителната част на парка до бул. "Пейо Яворов", но той е спрян по решение на Столичния общински съвет.
Липсват специфични правила и нормативи за зелените площи, които са в режим на териториална защита. В резултат на частичните ремонти в отделните територии на парка са монтирани различни по стил елементи на парковото обзавеждане.
Борисовата градина е разсечена от натоварени транспортни артерии, които затрудняват движението на пешеходците и велосипедистите между отделните й части. Южната лесопаркова зона е много слабо посетена и неблагоустроена. Липсват и добре уредени подходи към съседните жилищни територии.
Алейната мрежа на парка е с различна степен на развитост в отделните територии. В представителната част между бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", пл. "Орлов мост", бул. "Цариградско шосе", бул. "Пейо К. Яворов" и бул. "Драган Цанков" повечето от алеите са широки, живописни и с асфалтова настилка. В други части от парка преобладават неасфалтирани маршрути и такива без трайна настилка, а в трети почти липсват.
Преобладаващата част от сградния фонд с постоянен статут са сгради и съоръжения за спортни дейности - Националният стадион "Васил Левски", спортна зала "София", Спортен комплекс "Червена армия", Софийски тенис клуб, Тенис клуб "Левски", Конна база и комплексът на "Спортна София - 2000", Плувен комплекс "Мария Луиза", Столичен колодрум "Сердика", Национален тенис център (бивши кортове "Академик") заедно със спортна зала "София" и др., разположени основно на територията на резервата и охранителната му зона. Тук се намира и комплексът с Астрономическата обсерватория, стопанисван от Софийския университет.
Сгради с постоянен статут са и няколко бивши спортни или развлекателни съоръжения със сменено предназначение и собственост, превърнати в заведения за обществено хранене и търговия. Такива са ресторант "Весело село", автокъща "Капитолия", "Маймунарника" и др. Начинът им на ползване не е съвместим с основната функция на парка, на чиято територия се намират.

Бъдещето
Конкурсът обхваща цялата паркова територия с площ около 343 хектара, която е с обхват: от "Орлов мост" по бул. "Цариградско шосе", ул. "Незабравка", ул. "Трепетлика", ул. "Тинтява", ул. "Никола Габровски", десния бряг на река "Слатинска", ул. "Апостол Карамитев", регулационната граница на местност Дианабад, бул. "Д-р Г.М. Димитров", регулационната граница на местност Жилищна група "Ловен парк", бул. "Симеоновско шосе", ул. "Чавдар Мутафов", северна регулационна граница на м. Зоопарк София, Промишлена зона "Хладилника", бул. "Никола И. Вапцаров", ул. "Стоян Михайловски", ул. "Архитект Йордан Миланов", ул. "Борова гора", ул. "Митрополит Кирил Видински", бул. "Драган Цанков", бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" до пл. "Орлов мост".
Целта на конкурса е да се изготви устройствена концепция за опазването и развитието на парка, въз основа на която да бъде изработен и подробен устройствен план на територията. Журито трябва да избере най-устойчивото решение за устройствените проблеми на парка, което да бъде съобразено с културно-историческата и екологичната му значимост. Планът трябва да запазва в максимална степен характера на територията като общоградски и рекреационен парк, като в същото време защитава статута му на паметник на градинското и парковото изкуство.
Участниците трябва да подготвят цялостна визия за единно-обемно-функционално и пространствено изграждане на градината. От тях се очакват решения за подобряване качеството и визуалното състояние на парковата среда, за подчертаване на природното й богатство и историческия й дух. За тази цел трябва да се решат редица въпроси, свързани с благоустрояването на зелените площи, парковото обзавеждане, системата за сметосъбиране, осветлението, ефективното и икономичното използване на енергийните и водните ресурси. Участниците в конкурса трябва да предложат решения за автомобилния достъп до парка, за паркирането в близост до подходите към зелените площи и за устройването на подходите към съседните жилищни територии.
Кандидатите трябва да намерят баланс между парковите пространства и допълващите ги спортни и обществено обслужващи зони. Разработките трябва да бъдат съобразени със съществуващите сгради на спортната инфраструктура, като например Националния стадион "Васил Левски", спортна зала "София", Софийския тенис клуб, Конната база на "Спортна София - 2000", Плувния комплекс "Мария Луиза", Националния тенис център, Астрономическата лаборатория, Столичния колодрум "Сердика" и други.

Радостина ПОПОВА