Урбанистичната дейност е мултидисциплинарна и това е безспорно, но също така неоспорим е и фактът, че урбанизмът не е продължение или допълнение към някое направление, а напротив – това е автономна професия, имаща своето самостоятелно поле за изява и съществена значимост в изграждането на облика на заобикалящата ни среда. Оптималното съотношение между проектантските, икономическите и социологическите познания на урбанистите е все още обект на дискусии. В продължение на много години урбанизмът обаче се е схващал като продължение на архитектурната дейност или като привилегирована област за географи, икономисти и историци, или дори като основна дейност за социолози, политолози и специалисти, занимаващи се с администрация.
Урбанизъм в България се изучава като част от професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" в УАСГ - степени бакалавър, магистър и доктор, като миналата година специалността отбеляза своята десета годишнина от създаването й.
Качествено образование по урбанизъм в чужбина може да се получи на много места като ETH Zurich - University College London, Bartlett School of Planning, Swiss Federal Institute of Technology, Imperial College London, Delft University of Technology, Politecnico di Milano, Bartlett School of Architecture, Technische Universität Wien, Hafen City University Hamburg, Университетския колеж - Дъблин (UCD), Katholieke Universiteit Leuven - Белгия, и др.

В Европа и в България
Според някои млади професионалисти програмите в чужбина предоставят мултидисциплинарен поглед над градските проблеми, способност за анализ и стратегическо мислене, набляга се повече на теоретичната подготовка с възможност всеки студент да изгради свои аргументи по теоретичните теми и сам да избира начина, по който да прилага наученото на практика, докато в България техническата подготовка е по-доминираща. Друга възможност, която тепърва се появява в България, е комбинирането на задочно обучение с работата за сметка на удължаване на срока на обучение.
Програмата по урбанизъм в УАСГ и в Хамбург е много сходна и акцентира върху едни същи предмети, но разликата е в изискванията за необходимия минимум за успешно вземане на изпит. Във висшата учебна система в България изискванията са прекалено занижени. Предпочетох да следвам в чужбина, защото не виждах възможности за реализация, исках да натрупам повече международен опит, споделя урбанист Емилия Попова, която е завършила бакалавър урбанизъм в УАСГ, после магистратура градски дизайн в Hafen City University Hamburg.
Подобно е и мнението на Галя Владова, бакалавър от УАСГ и магистър по градско планиране от същия университет. Учебната програма по урбанизъм обхваща широк спектър от дисциплини и позволява на студентите още през първите години от образованието си да се запознаят с различни урбанистични проблеми и в рамките на студентски проекти да работят за тяхното решаване. Това дава възможност на студентите за придобият аналитични умения и умения за работа в екип, които са от особено значение за успешна професионална реализация.

Защо образование в чужбина
Познаването на различни градове и култури е в основата на професията на урбанистите. Образованието в чужбина позволява запознаването с нови методи, успешни примери и урбанистични подходи, различни от тези, прилагани в България, или нови за българския контекст за попълване на липсващите елементи на обучението в УАСГ и придобиване на опит в нова среда, знания и опит в практиката. При една правилна мотивация и желание за учене и развитие обучението в чужбина може да предостави широк спектър от възможности за професионална реализация и удоволетворение, коментира Йоанна Тулумбаджиева, бакалавър по урбанизъм в УАСГ, магистър по градско обновяване от University College London, Bartlett School of Planning.

Старт на професионалната реализация
В първите години от практиката е важно да имаш добър ментор, който вярва в твоите способности и има желание да те научи. Най-важното след завършването на университета е да попаднеш в работна среда, която дава както напътствия, така и отговорности.
Урбанистите често виждат по-нататъшното си развитие в сферата на организация и управление на проекти в областта на планирането, строителството и по възможност на културата, и задължително се изисква още квалификация. Оптимална комбинация е между академията и практиката, институциите и хората, което е същността на урбанизма, среда динамична, креативна и със сериозен обмен на информация, култура, знания и т.н., казва Тодор Кесаровски, завършил Амстердамски университет, магистратура "Градски науки", Технически университет - Делфт, магистратура "Архитектура, урбанизъм и строителни науки: урбанизъм", и УАСГ - бакалавърска програма по урбанизъм.
Все повече кристализира нуждата от ефективни, устойчиви и адаптивни решения за светкавична урбанизация и проблемите с качеството на живот и неравенствата в съвременния град. В този смисъл реализацията като урбанист очевидно не е лесна, а в моя случай това минава през архитектурна практика в по-голям офис, който може да си позволи да поема и урбанистични задачи, споделя Павел Янчев, завършил "Архитектура" в УАСГ, втора магистратура Master of Human Settlements в Katholieke Universiteit Leuven в Лювен, Белгия, насочена към изследване на градското развитие на възможно най-голям спектър от градове по света, и в момента работи в един от големите архитектурни офиси в Брюксел, Белгия.
Балансът на успех в кариерата, семейството и свободното време, мястото на жените и равнопоставеност - върху тези общочовешки ценности обръща внимание арх. Гергана Драганова, завършила "Архитектура" в УАСГ, магистратури по градски мениджмънт - Ротердам, и магистратура от Института по градоустройство, част от Университетския колеж - Дъблин (UCD).

Идеалната работна среда
Новозавършилите студенти е добре да работят в различни организации, разнообразни екипи и по различни проекти, за да открият с кой аспект на работата се справят най-добре и кое им доставя най-голямо удоволствие. Ето защо е нужно да умееш бързо да се адаптираш към променящи се изисквания и да си гъвкав при работата в различни екипи. В продължение на една година Йоанна Тулумбаджиева работи в агенцията за транспорта в Лондон (Transport for London) за успешното изпълнение на програма от проекти за подобряване на транспортната инфраструктура в местните общини в града в съответствие със стратегическите цели, поставени от кмета, след това - като стажант в отдел по градско планиране в една от местните общини по подготовката на подробни урбанистични проучвания, а в момента - в малка частна фирма по активизирането на градски пространства, помещения и сгради, които дълго време са били празни и неизползвани. За младите специалисти е важно да работят в среда, която ги стимулира да мислят извън границите на стандартното и конвенционалното, да им се дава свободата да експериментират и да бъдат креативни, да им се поверяват отговорности и да бъдат поставяни в ситуации, които изискват комуникация с високопоставени лица и взимане на решения.

Търсене на работа в чужбина
Основно предизвикателство е изключително силната конкуренция - човек трябва да успява да се нагажда към това, което се търси, и да не спира да развива нови знания и умения, ако иска да успява с професионалната си реализация. Себедоказване, бързо ориентиране в непозната обстановка, осъзнаване и възприемане на културните различия - това са само някои от ежедневните предизвикателства, за които споделят младите професионалисти.
Налице е сравнително дългият период на търсене на работа след завършване на университет, преминаването от един работен стаж на друг, което не дава сигурност. В урбанизма голяма част от работните места са по проекти, които са ограничени времево и изискват от младите хора гъвкавост и готовност за смяна на работно и населено място.
Предизвикателство е младите професионалисти да намерят себе си и професионалния си път в една много силно конкурентна среда. В западния свят е възможно по-лесно да се попадне във вече утъпкани професионални коловози, които обаче невинаги водят след себе си удовлетворението от личностното развитие, смята Павел Янчев.

Реализация в България - защо не?
Младите професионалисти виждат възможност за работа в стимулираща среда, където се ценят индивидуалните качества на всеки специалист и се насърчава сътрудничеството между колеги, предоставят се възможности за добиване на нови умения, а идеята с работата си да спомагат за подобряване състоянието на българските градове и населени места изглежда вдъхновяваща.
България е една добра локация за професионална реализация в сферата на урбанизма, понеже прекалено много работа за вършене е налична, а при успешно осъществяване на какъвто и да било проект (дори и малък) в градската среда ефектът му върху подобряването на качеството на живот по всяка вероятност ще е по-голям в сравнение на осъществяването на същия проект в Западна или Северна Европа, смята Тодор Кесаровски. Това удовлетворение от работата ни като урбанисти не би трябвало да се сравнява с материалното съотношение на кариерите ни.
Възможност да работя по проекти, които ще подобрят облика на българските градове и населени места. Работила съм по градоустройствени проекти в доста от близките ни страни – Турция, Румъния, Украйна, Русия и Унгария, но не и в България. Надявам се, че някоя добра възможност ще възникне скоро и в България, коментира арх. Гергана Драганова.
Нейната сестра близначка Елена Драганова, завършила "Архитектура" в УАСГ, след което - магистърска програма по архитектурна консервация в Edinburgh College of Art, добавя: Сградите за култура са мащабни и сложни проекти, които изискват работата на много професионалисти и финансовата подкрепа на различни институции. Процесът не е лесен, но е прекрасно да видиш как е оценен от всички крайният продукт, когато твоята работа е свършена добре. България има прекрасна театрална и музикална школа, която има нужда от нови и обновени пространства, където да се развива. Много ми се иска да има проекти от този тип в България и бих била много щастлива, ако мога да помогна с моя уникален опит.