Българските университети не насърчават творческото мислене

Самомотивацията е най-важната част от образованието. Още като студентка в УАСГ ми беше ясно, че не мога да открия всичко, от което се интересувам, на едно място. Никой не би могъл да отрече, че учебната програма на УАСГ осигурява солидни технически познания, но от друга страна, вместо да развива творческото развитие, го възпира. Това е така, защото в учебната програма на УАСГ се набляга предимно на добиването и затвърждаването на конкретни основополагащи познания. Когато дойде време тези познания да се приложат чрез творческо развитие, чрез генерация на нови идеи и намирането на нови творчески решения, конкретните изисквания за изпълнението на всяка задача често ограничават творческата реализация. В българските университети липсват елементите, които развиват творческото мислене, генерирането на идеи и работата в екип, без които в съвременния свят вече нищо не може да се постигне.
Поради тази причина "Еразъм" бе първата ми стъпка в образованието извън страната. Впоследствие реших да запиша магистратура по обществени сгради в УАСГ при проф. д-р. арх. Благовест Вълков, един изключителен преподавател, който отвори нови интелектуални хоризонти пред мен и ме насочи към следващата крачка в образованието ми – Architectural Association School of Architecture в Лондон. При проф. Вълков основата бе поставена по следния начин: университетското образование дава солидната основа на техническото познание, а оттам се отива към друга, по-висша степен – творческото мислене, обосновката на една сграда, която не само отговаря на утилитарното си предназначение, но носи послание на хората, а това е резултат от творческото мислене и решение на архитекта.
Най-интересната част от моето образование със сигурност е обучението ми в ААDRL (Design Research Laboratory) - магистърска програма на Architectural Association School of Architecture, Лондон. Всяка година ААDRL приема 50 студенти по архитектура от цял свят: високо интелигентни, мотивирани и готови на всичко, за да докажат, че са най-добрите. Всеки носи нещо от своя свят, от своята страна и сам по себе си е уникален характер. Това е среда, в която се работи само и единствено в екипи, които не се определят от преподавателите, а от самите студенти. Използват се най-новите технологии, материали, а те са непрекъсната провокация към творческото мислене. Изпити няма, но за сметка на това презентациите на проектите и теоретичната част са почти всяка седмица. По проектите се работи 7 дни в седмицата от 10 сутринта до 10 вечерта, когато училището затваря, но и като се прибереш, пишеш есета, подготвяш презентации или довършваш детайли. В буквалния смисъл това е тежък интелектуален труд. Само че човек е дълбоко вътрешно мотивиран, за да го върши, защото знае, че работата му ще бъде оценена, а от това зависи и бъдещето му.
Ако учиш в добър чуждестранен университет, имаш по-добри шансове при намирането на работа, защото е известно качеството на учебното заведение. Но това е само началото. Оттук нататък трябва да защитаваш дипломата си всеки ден - в пряк и в преносен смисъл. С труд, с идеи, с използването на всяка новост и откритие в твоята област и не само в нея, защото архитектурата като изкуство кореспондира с всички останали.