Кратка визитка:
Казвам се Елена Диамандиева и през 2012 г. завърших магистърската програма за двойно дипломиране между УАСГ София и ТУ, Виена, специалност "Транспортно строителство".

Удовлетворена ли сте от образованието, което получихте в рамките на учебната програма?
- Напълно удовлетворена и щастлива съм, че имах възможността да се обучавам в Техническия университет във Виена и да бъда част от интернационална среда на мотивирани млади хора. Беше полезно и разширяващо мирогледа ми преживяване.

Защо предпочетохте да следвате в чужбина?
- Винаги съм искала да погледна монетата от двете страни. За съжаление в България едни от абсолютните аксиоми в пътното планиране в Австрия все още не са познати. Сравнително късно тук се заговори за енергийна ефективност, екология, устойчивост и градска среда, устроена за жители, а не за автомобили.
Университетът във Виена ни показа една друга перспектива или по-скоро ни постави нови цели пред нашето поколение. Моделът, към който трябва да се стремим, не бива да е тип американски мегаполис, разсечен от градски магистрали, в който има брой автомобили колкото и жители и всеки пътува сам в кола. Имаме нужда от възможността за качествено придвижване и с други средства, за да запазим градовете чисти от тежкото замърсяване, а децата да не страдат от последствията на мръсния въздух като астма и алергии. Отговорността и действията трябва да бъдат колективни - на общини (в качеството им на възложители), проектанти, изпълнители и граждани. Трябва да строим  приятни за живеене градове - с велоалеи, пешеходни зони, хубави тротоари. Мащабът при планирането трябва да бъде човекът, а не автомобилът. За съжаление големите градски магистрали решават проблемите със задръстванията краткосрочно и в дългосрочен план дори генерират по-голям поток от автомобили. Пътният инженер в духа на новото време трябва да бъде и социално отговорен. В градовете с добре развита инфраструктура и транспорт пешеходците не са принудени да се движат в тунели, а велосипедистите да се страхуват за живота си.
Радвам се, че в последните години има обществен дебат и множество организации участват в разглеждането на нови проекти. Трябва да осъзнаем, че спасението от мръсния въздух и задръстванията не е строителството на нови пътища, още ленти за движение, кръстовища на осем нива и др., а подобряването на организацията, осигуряването на качествен обществен транспорт и възможност на хората, да се придвижват с велосипеди. Едва когато има атрактивна алтернатива, шофьорите ще слязат от автомобилите си.

Как си представяте професионалната си реализация след университета? Каква би била идеалната работна среда за вас?
- В момента съм инженер по качество на новата метростанция до "Бизнес парк София" и се радвам да бъда част от екипа по проекта за разширяването на втория метродиаметър. Надявам се, че метрото ще допринесе за разрешаването на проблема със задръстванията в "Младост" и ще подобри стандарта на живот на работещите и живеещите там.
Идеалната работна среда за мен е сред позитивни, можещи хора, широкоскроени и любопитни към света - учещи се непрестанно.

Какво би ви накарало да се върнете в България?
- Аз се върнах в България, защото мисля, че е прекрасно динамично място за живеене, едно вълнуващо противоречие - мразиш я, обичаш я, разсърдваш й се, прощаваш й. България не е само мизерията, която ни показват по новините. За мен тук има една отделна малка вселена от хора, които вярват в собственото си бъдеще и работят със страст и позитивизъм. Трябва да усещаме, че започваме на чисто, че е време за промяна и че всичко сами си правим - време за предприемчивост и креативност.

С какви предизвикателства се сблъсквате като млади хора, опитващи се да се реализират в чужбина?
- Мисля, че западноевропейските фирми са все по-отворени към специалисти от Източна Европа. Голяма част от фирмите предоставят възможност за стажове и работа, както и активно търсят кадри чрез LinkedIn. Българите са амбициозни и работливи, нормално е да бъдат ценени навсякъде.