Моето образование е юридическо и наистина ми трудно да дам оценка на техническите познания, които младите специалисти придобиват в специализираните строителни университети в България. Самият фактът, че българските архитекти и инженери са търсени и ценени зад граница, говори, че те са добре подготвени на техническо ниво. Това, което със сигурност им липсва, са познания за управление на процесите, а строителството е преди всичко това – управление на много и сложни процеси и най-вече управление на риска. Едва ли има друга дейност, при която има толкова много неизвестни. Като започнем от грешки в проектната документация, които рязко рефлектират върху бюджет и срок. Неизвестни свързани с геология, подземни комуникации и т.н. Младите трябва да разберат, че строителството е един изключително динамичен процес.
 
Добрата новина е, че през последните няколко години вече се появиха такива магистърски програми и в България, но според мен по-добрият подход би бил то да е неизменна част от целия образователен процес.   
 
Основната разлика е, че в чуждите университети на един етап на студентите се дава възможност да се профилират. Дали ще бъдат така наречените Site engineers (технически ръководители), ще се занимават с остойностяване и отчетност на обектите, договорна администрация. В момента младите специалисти в България се учат в движение и реално се профилират след започване на работа. Разбира се, университетите не могат да ги научат на всичко,  но поне могат да положат основите. 
Залагаме най-вече на личните качества на кандидата. Амбиция, честност, мотивация за работа и себеразвитие. Разбира се, важно е и колко престижен университет е завършил, но не е от първостепенно значение. Ако един човек има желание за развитие, можеш да инвестираш и да го развиеш.
Предизвикателствата са най-вече демографски - че стават все по-малко.  А като са по-малко, пада и конкуренцията, което в дългосрочен план ще снижи и качеството.