Проф. Брезин, бихте ли представили накратко Лесотехническия университет? Какви са спецификите, които го отличават от останалите висши университети в страната?
- В Лесотехническия университет съществуват шест факултета, в които се обучават 2759 студенти. Висшето училище разполага с 251 преподаватели и помощен състав от около 450 служители, в който влизат и две горски стопанства. Едно от основните ни предимства е, че имаме три уникални специалности – "Ландшафтна архитектура", "Горско стопанство" и "Технологии на дървесината". Никой друг университет в страната не подготвя такива специалисти. Специалността "Ландшафтна архитектура" е една от най-старите в университета.
Гордеем се с факта, че досега нямаме случай на непризнаване на дипломи на наши възпитаници по света. Те работят навсякъде - в Европа, Далечния изток, Азия, Америка, където се ползват с авторитет и висок рейтинг. Повечето от студентите, които се реализират в чужди държави, заемат длъжности в мощни фирми. Имамевъзпитаници в представителството на ООН в Женева, в големи корпорации в Япония, Англия, Америка. Наш студент спечели награда в конкурс на Формула 1 за инженерен дизайн на автомобилен стол. Повечето от преподавателите ни също са хора, които са получили редица отличия и призове в своята професия. Известни са не само като добри проектанти, но и като добри преподаватели.

Как оценявате интереса към специалността "Ландшафтна архитектура"?
- Има голям интерес към специалността. Годишно приемаме около 60 души. В нея се влиза с конкурсен изпит по рисуване, който се провежда в две фази. Конкурсните разработки се оценяват от комисия под председателството на проф. Йордан Марков и преподаватели от Националната художествена академия, така че всичко е на най-високо ниво.

Какво ново предвиждате през тази учебна година?
-Тази година ще отбележим 90-годишнината от основаването на висшето лесотехническо образование в България. Организираме международна научна конференция "Forestry: Bridge to the Future", която ще се проведе между 6 и 9 май в Парк-хотел "Москва" в София. Тя ще бъде посветена на темата за влиянието на климатичните промени върху горите и горското стопанство. Учени от 21 страни по света вече са заявили желание да участват във форума. Интересът към него е голям и до момента са събрани 93 доклада, които ще бъдат представени пред публика. За пръв път ще дойдат колеги от Колумбия.
През тази година ще сключим и договори за съвместни програми с 15 нови университета от чужбина. Продължаваме да развиваме партньорски инициативи със Столичната община, с която работим много добре. Наши студенти изготвят безвъзмездно проекти за детски площадки и благоустрояване на градската среда.

Кои са основните ви проблеми?
- Основният проблем е недостатъчното финансиране, както при всички университети. Бюджетът ни е намален с няколкостотин хиляди лева през тази година, въпреки че броят на студентите ни се увеличи. Последната извадка от бюджета на вуза показва, че средствата за стипендиите са намалени с 90 хиляди лева. Реално в момента финансирането на един студент е по-малко от това на един ученик. В Лесотехническия университет има специфични специалности, които се нуждаят от повече средства. Затова е много трудно. Имаме проблеми и със собствеността. Апетитите към наши терени са огромни. Например във "Враждебна" имаме учебно опитно поле и там непрекъснато сме в съдебни спорове. Радваме се, че имаме подкрепата на главния архитект Петър Диков, който реагира с голямо разбиране на проблемите ни.

Бихте ли коментирали принципите на Болонския процес за унифициране на европейското образование. Доколко са навлезли у нас и какво трябва да се промени в това отношение?
- Лесотехническият университет отдавна спазва принципите на Болонския процес. Още преди осем години проучихме учебните планове на всички факултети по горско стопанство в Европа. Бих казал, че плановете на 90% от специалностите ни съвпадат с тези в университетите в Австрия, Германия и т.н.
Специалността "Ландшафна архитектура" бе една от първите, чиито учебни планове унифицирахме с европейските. Едно от първите неща, който направихме, бе да преименуваме специалността по световен модел, тъй като дотогава тя се наричаше "Озеленяване".

Интервюто взе Радостина Попова