"Деветнадесет души станаха екип, фокусиран върху това да постигне максимални резултати като едно цяло. Наистина вярваме, че държавата ви има блестящо бъдеще с млади хора като тези."

Малко повече информация за вас като екип:
В момента проучваме системи за самостоятелно сглобяване в Design Research Laboratory, Архитектурната асоциация, Лондон. Работим като екип в студиото на Thedore Spyropoulos и се занимаваме с Behavioral complexity ("Сложност на поведение"). Това, което се адресира под заглавието, е генеративен и поведенчески базиран дизайн.
Разработваме мобилни прототипи и роботи, които са част от самостоятелно сглобяващи се системи и кибернетични рамки. Поведенчески, параметрични и генеративни методологии за изчислителен дизайн са съчетани с физически и аналогови изчислителни експерименти за създаване на динамични и рефлексивни процеси за обратна връзка.
Проучват се нови форми на пространствена организация, които да не са зависими от ситуацията, а вместо това се развиват по подобие на екологична система или среда - адаптирайки се и търсейки хиперспецифични условия и функции.
Този подход се стреми да развие изцяло нови концепции и предложения за проектиране и изграждане, максимално отговарящи на ежедневието. Итеративните методики се фокусират върху изследвания на пространствена, структурна и материална организация и участват в съвременни дискусии за архитектура и урбанизъм.

Защо Generative Morphologies - главната идея на работилницата?
Сложността в архитектурата е неизбежна и въпреки това по-голяма част от проектирането е процес "отгоре надолу". Докато в природата и биологията дейностите по организация и самоизграждане се осъществяват точно обратно - "отдолу нагоре", чрез пораждащо се поведение - ето от къде идва терминът generative.
"Morphology e понятие, заимствано от биологията, за да опише една форма в нейното поколение.
Идеята за генеративния дизайн описва нов теоретичен подход към проблемите и сложността на идеите. Чрез прости правила могат да се осъществят изключително сложни решения. Това рядко се използва в архитектурата засега, но този тип ##
мислене води до наистина сложни решения на много проблеми в други сфери на науката.
Генеративната морфология отваря нов прозорец на архитектите към решението на сложни проблеми чрез подход "отдолу нагоре", който е насочен към връзката и взаимодействието между частите на една система.

Повече за програмата и целите на работилницата...
Generative Morphologies Workshop, организиран от DesignMorphine, беше чудесна възможност за нас да споделим знание и опит. Не искахме просто да преподаваме технически умения, целта ни беше да покажем и изследваме нови методологии, да работим с участниците и да има дадем възможността да изучават своите собствени интереси и идеи.
Програмата, която следвахме, е нашият начин да въведем участниците в нов тип теория и начин на мислене по отношение на класическите архитектурни проблеми - връзка, организация, инструмент (софтуер).
Традиционното архитектурно мислене не може да реши сложни задачи като адаптацията и комплексна организация, без да използва генеративен подход. Тази теория ни позволява да достигаме до сложни резултати чрез използването на прости правила. Целта беше всеки участник да научи нов начин на мислене и по време на този процес трудностите откъм ползването на софтуера останаха на заден план. Всеки се беше фокусирал в по-важните и генерални проблеми, които има да реши.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Работилницата не само оправда, но и много надвиши нашите очаквания. Българите са изключително креативни и със солидни технически умения.
Целта на работилницата не беше само да научим участниците как да използват различни програми, които са световно разпространени, но и да стимулираме тяхното въображение. Преподадените технически умения са само средството, не целта. Имахме много отворени дискусии с участниците, дадохме им насоки, подчертавайки организацията, агрегацията и генеративната морфология. Останахме удивени колко добре се справиха със всички поставени задачи. Бяха нетърпеливи да научат колкото се може повече и работиха много, за да постигнат изключително високи резултати.
Въпреки че по време на работилницата всеки работеше индивидуално по своя проект, само след два-три дни всички започнаха да си сътрудничат, да споделят идеите си и да си помагат. Деветнадесет души станаха екип, фокусиран върху това да постигне максимални резултати като едно цяло. Наистина вярваме, че държавата ви има блестящо бъдеще с млади хора като тези.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
Всички умения, които са преподадени, са важни за архитектите както по време на проектирането, така и по време на представянето на проектите. Извън преподадените софтуерни умения се стремяхме да представим и нов начин на мислене и проектиране на участниците, както и да ги насочим да изследват своите собствени методики.
Днес Rhino и Grasshopper са два от най-популярните инструменти, които използват архитектите по целия свят и които им дават много по-гъвкав и динамичен начин да усъвършенстват проектите си чрез промяна на параметрите.
Processing (език за програмиране) отвори врата на участниците към чисто нов метод на проектиране - отървавайки се от всички ограничения на софтуера и изработвайки собствена архитектурна система според логиката на проекта.
Представихме също и начини за моделиране в Maya, които са много полезни при създаване на анимирани форми и увеличаване на скоростта за моделиране.
Софтуерите като V-ray, Photoshop и Illustrator са много важни, когато се стигне до презентацията във всеки архитектурен проект.

Практическата употреба на 3D принтерите в сферата на архитектурното проектиране...
3D принтирането ще промени архитектурния процес по отношение на прототипирането. Като архитекти винаги работим с модели, чрез които представяме и проучваме сградата и нейните възможности. Чрез 3D принтирането архитектите решават много свои проблеми, свързани с точността на моделите, дългите часове, прекарани в създаването им, както и нивото на детайл, което може да се постигне. Тази технология позволява на архитекта да изследва проекта си по много нови начини.
3D принтирането естествено не е полезно само на архитекта да борави по-добре с проекта си, но и нов начин за комуникация с клиентите, които по принцип не са технически лица. Този нов език между клиенти и архитекти дава възможност да се споделят идеи много бързо и чрез много детайлни модели. Без значение каква е нуждата ни от модели, със сигурност в бъдеще 3D принтерите ще диктуват правилата при прототипирането и ако те набраха популярност преди няколко години, със сигурност не е глупаво да мислим, че в бъдеще ще са задължителна необходимост на проектантите.