Централният площад на
Пловдив се характеризира с голямо богатство от исторически пластове в
нехармонична връзка. Един над друг пластовете търсят да доминират над площада,
посочват германските архитекти.

Практически проектът се състои от мрежа от точки, които
пресъздават части от подземната археология. Тези точки представляват различни
неща в зависимост от това какво е нужно на площада – било то нов фонтан, пейка,
дърво, фонтан, информационно табло или място за срещи или за реклама, за
базари. Това е един постоянен и променлив площад спрямо нужната функция.

Основната характеристика на този проект е, че с едно
движение, с една идея – разпръскването на точки по площада, пресъздава различни
функционални възможности на пространството.

Извън мрежата от точки изниква система от светещи колони в
две правоъгълни оси - Кардо и Декуманус, като по този начин маркират двете
антични улици. Тяхната правилност в нерегулярността се превръща във визуална
връзка едновременно настояща и отсъстваща в образа на града. Колоните се явяват
като последователна линия по време на разходката и кулминират като композиция
от едно от високите места на града.

По отношение на археологията екипът оставя две отворени
части – на западните пропилеи, които в момента се разкриват, и терена,
югоизточно от Пощата. Акцентират върху съвременното използване на площада, а до
археологията се достига посредством големи стълби. Направена е и връзка към
Северния форум и Одеона.

Древният Форум се слива с площада през прехода от павирани
към зелени пространства. Откриването на пасажите към интензивния пешеходен
поток през покритите подлези засилва живия характер на Форума.
Централното
пространство на площада си възвръща своя характер, като остава неподвижен и
открит за спектаклите на идните дни.