Националната програма за защита при бедствия определя задачите за защитата при бедствия в страната за 5 години и очертава насоките за създаването на ефективна, ресурсно и технически осигурена национална система за превенция и реагиране.
Основните задачи са:
 оценка и картографиране на рисковете от земетресение, ядрена и радиационна авария, геоложки риск
 приключване на оценката на риска от наводнения и изготвяне на карти на заплахата и карти на риска
 повишаване устойчивостта на обектите от критичната инфраструктура при бедствия
 приключване на паспортизацията на сградите
 подготовка на органите на изпълнителната власт и на силите за реагиране при бедствия
 доизграждане на сиренната система като част от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението.

Състоянието на защитата при бедствия
Основните нормативни актове са Законът за защита при бедствия и Националната програма за защита при бедствия. Първата Национална програма за защита при бедствия е приета през 2009 г. През същата година с решение на Народното събрание е закрито Министерството на извънредните ситуации, а функциите преминават към МВР - Главна дирекция "Гражданска защита". През 2010 г. е приет Националният план за защита при бедствия. С промените в Закона за МВР от 1 януари 2011 г. са обединени Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" и Главна дирекция "Гражданска защита" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. С решение на Министерския съвет от 2011 г. е приет Националният авариен план за борба с нефтените разливи в Черно море. Измененията в нормативната база налагат актуализация на Външния авариен план на АЕЦ "Козлодуй".
За осигуряване достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Единния европейски номер 112 бе създадена Дирекция "Национална система 112" в структурата на МВР. С пълен капацитет работи Центърът за аерокосмическо наблюдение (ЦАН) в ГДПБЗН - МВР. Основните дейности са в три направления: сателитно наблюдение на територията на страната в реално време за природни процеси и явления; аналитична дейност; създаване на картографски и геоинформационни продукти чрез ГИС системи и технологии. През ноември 2011 г. бе изведен на орбита американският сателит за наблюдение на Земята NPP - следващото поколение на сателитите TERRA и Aqua, от които ЦАН получава данни.
През 2009 г. започна изграждането на

Националната система за ранно предупреждение (НСРПО)
изградена от две подсистеми – едната насочена към населението на страната, другата – към органите на изпълнителната власт. Сирените могат да се задействат за големи и за малки територии. Съществува възможност гражданите да бъдат оповестени чрез предварително записано съобщение, а посредством глас на живо да получават указания за необходимите мерки и действия. Въведен е национален сигнал за тревога.
Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт
и съставните части на Единната спасителна система (ЕСС система за оповестяване на органите на управление) е изградена на четири нива – национално, областно, общинско и локално, последното включва локални автоматизирани системи за оповестяване в предприятията, свързана с рискови вещества и материали. Тя е насочена към оповестяване на широк спектър от длъжностни лица – ръководители на централни ведомства, областни координационни щабове, кметове, общински координационни щабове, части на Единната спасителна система. Създава възможност за въвеждане на база данни за 28 000 лица, които да бъдат оповестявани.
През 2011 г. бе завършена предварителната оценка на риска от наводнения за всеки район за басейново управление. Направи се описание и оценка на миналите наводнения със значими неблагоприятни последици, на потенциалната заплаха от бъдещи наводнения и на техните неблагоприятни последици. През 2013 г. се завършиха методиките за оценка на риска от наводнения – методи за определяне на районите със значителен риск от наводнения и за оценка на риска от наводнения в съответствие с Директива 2007/ 60/ ЕС. Определени са и районите със значителен риск от наводнения в страната. За тези райони ще бъдат изработени карти на риска от наводнения.
Работи се по изграждането на система за сеизмичен мониторинг в района на Перник със срок на завършване 2014 г.

Защита при земетресение
В сеизмично активните райони земетресенията са най-катастрофални сред природните бедствия. Балканският полуостров е най-активният за Европа възел от Алпо-Хималайския пояс. Опасните земетресения в България са големите плиткокорови земетресения. Сеизмогенната зона е с дебелина от 10 до около 20 kм, а магнитудите са над 5.5. Междиннофокусните земетресения на дълбочина до 200 kм се генерират в района на Вранча, Румъния и в Хеленската арка от западната част на Гърция през островите Кипър и Родос до Югозападна Турция - сложна зона на субдуциране на Африканската плоча под Евразия. Силни земетресения от такива огнища оказват неблагоприятни последствия на големи разстояния, какъвто е примерът с въздействията от земетресението във Вранча на 04.03.1977 г. - частично до напълно разрушени - 8470 сгради, жертви - 125 човека.
Оценката на сеизмичния риск означава да се установи:
 какви ще бъдат очакваните загуби при съответната степен на сеизмично въздействие
 дали са предприети достатъчни превантивни мерки с цел намаляване последствието от сеизмичното въздействие.
Земетресенията от своя страна могат да предизвикат допълнителни бедствия - свлачища, наводнения, аварии, епидемии, прекъсване на комуникационни и транспортни връзки и др. Най-тежка обстановка ще се създаде в гъсто населените и промишлените райони на големите градове и в урбанизирани територии с преобладаващ сграден фонд, проектиран и реализиран преди въведените през 1987 г. противоземетръсни норми.
Съгласно нормативната карта от 1987 г. 98% от територията на България може да бъде подложена на сеизмично въздействие с интензивност от 7-а степен - 51%, с 8-а степен - 28%, с 9-а и по-висока степен - 19%. В тези райони попадат населени места с население около 6 340 000 души - 80% от населението, и могат да бъдат разрушени частично или напълно 26% от сградния фонд.
През 2007 - 2009 г. е проведено ново сеизмично райониране на България в съответствие с еврокод 8. Генерирани са карти на сеизмичния риск в максимално ускорение (g), за почвени условия тип А (според класификацията на ЕС8), за два периода на повторяемост -  95 и 475 години. Установено е, че сеизмичната опасност на България се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страната и от източник Вранча.
Съгласно действащите разпоредби паралелно се прилагат нормите за проектиране и строителство съгласно сеизмичното райониране от 1987 г. и последното сеизмично райониране в съответствие с ЕС 8.

Мерки за намаляване на риска от земетресение
През 2010 - 2013 г. по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България е реализиран проект "Дунавска трансгранична система за ранно оповестяване на земетресения" с водещи партньори Национален институт за научни изследвания по физика на Земята, Букурещ, и Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН. Системата включва гъста мрежа от станции около разпознатите в региона сеизмични зони и алармени системи предимно в административни центрове. Чрез тази информация става възможно установяване на уязвената територия и моделиране на очакваните щети. На територията на Северна България Дунавската система за ранно оповестяване включва 8 сеизмични станции и 8 алармени системи.
Освен изброените превантивни мероприятия в частта по защитата от сеизмичната опасност трябва да се включат и следните мерки:
 идентифициране и картиране на активните разломи и определяне на земетръсния им потенциал
 изследване на сеизмичния риск за територията на страната, автоматизирана система ASEC за експресна оценка на последствията от силни земетресения
 предприемане на укрепителни мерки за опазването на разкрити, консервирани и реставрирани археологически структури, сгради и ансамбли с национално значение, трезори и хранилища за съхраняване на движими културни ценности от въздействието на рисковите фактори
 мерки за осигуряване на пострадалото население с временни убежища
 подобряване състоянието на сградния фонд на предприятията с рискови производства
 съобразяване на показателите за плътност и интензивност на застрояване с оценката на риска от земетресения
 недопускане на намалени (спрямо и без това малките) разстояния между сградите
 недопускане на преустройства в партерните етажи на съществуващи сгради, водещи до сериозно увеличение уязвимостта на конструкциите
 приключване на техническата паспортизация на строежите в срок, като се акцентира върху степента на сеизмична осигуреност
 геозащитни и брегоукрепителни мероприятия
 обследване на сеизмичната осигуреност на социално-значими обществени сгради (училища, болници и др.) и предприемане на мерки по усилването им при доказана необходимост
 разработване на сценарии за последствията от силни земетресения за големи урбанизирани територии с цел установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост
 обучение и тренировки за правилно поведение преди, по време и след силни земетресения във всички степени на образование
 разработка, внедряване и поддръжка на ефективни системи за ранно предупреждение.

Защита при наводнения
Наводненията са често срещани природни бедствия на територията на България.
Те могат да бъдат:
 природни наводнения - причинени предимно от топене на ледове и снегове, при валежи
 техногенни наводнения - причинени от други влияния - при повреда на хидротехническо съоръжение.
Съгласно Закона за водите постоянната защита от вредното въздействие на водите включва:
 изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и др.
 създаване и поддържане на системи за наблюдения, прогнози и предупреждения
 регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване
 поддържане проводимостта на речните легла
 изграждане и поддържане на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие.

Картографиране на риска от наводнения
Управлението на риска от наводнения се извършва на басейнов принцип и включва три етапа:
 извършване на предварителна оценка на риска от наводнения
 изготвяне на карти на районите под заплаха от наводнения и с риск от наводнения в срок до края на 2013 г.
 разработване на планове за управление на риска от наводнения в срок до края на 2015 г.
Предварителна оценка на риска от наводнения е изготвена на база събрана информация и данни за минали наводнения от общински администрации, други институции и исторически източници. За цялата страна са регистрирани 1903 минали наводнения, от които съдържащи показатели за оценка в 4-те категории "Човешко здраве", "Стопанска дейност", "Околна среда", "Културно наследство" са идентифицирани 1028 значими минали и 573 значими потенциални бъдещи наводнения.
Определените РЗПРН за цялата страна са 116 с обща дължина 3 889 км, в т.ч. 11 района (морски наводнения) с дължина общо 267 км и река Дунав - 472 км. РЗПРН обхващат територии на 453 населени места и 4 курортни образувания от 130 общини от общо 264, или 49% от общините в страната, в т.ч. и София.
Картите на районите с риск от наводнения за всеки сценарий ще показват неблагоприятните последици от наводнения, изразени чрез следните показатели:
1. приблизителен брой засегнати жители
2. вид стопанска дейност в засегнатия район
3. инсталации по приложение № 4 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване.

Мерки за намаляване на риска
След приемане на картите на районите с риска от наводнения като следващ етап следва да бъдат разработени планове за управление на риска от наводнения. Актуализирането им е предвидено на всеки 6 години предвид изменението на климата (първа актуализация на ПОРН до края на 2018 г., картите до края на 2019 г. и ПУРН до края на 2021 г.).
Основните мерки за намаляване на риска от наводнения са следните:
 поддържане проводимостта на речните легла, вкл. в 500-метровата зона след язовирите
 поддържане и експлоатация на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, отводнителни системи и полета, отводнителни помпени станции (ОПС)
 ежегодни пролетни и есенни технически прегледи на хидротехническите съоръжения
 анализ на техническото състояние на всяка язовирна стена веднъж на три години
 изготвяне и проиграване на аварийни планове на язовирни райони
 съвременни системи за оповестяване (в част от язовирните райони - яз. район "Искър" и яз. район "Кърджали")
 ликвидиране на потенциално опасни язовири
 изграждане и поддържане на дъждовна канализация
 поддържане на добра информираност на служителите и работниците в пристанищните терминали.

Защита при радиационна авария
Радиоактивно замърсяване би могло да се получи при:
 авария в АЕЦ "Козлодуй", съпроводена с изхвърляне на радиоактивни вещества
 трансграничен пренос на радиоактивни вещества
 инциденти със сухопътни, плавателни и летателни транспортни средства (автомобили, жп вагони, кораби, самолети), превозващи радиоактивни материали.

Радиационната обстановка и степента на радиационния риск се обуславят от следните фактори:
 количеството (активността) и радионуклидния състав на изхвърлените в околното пространство радиоактивни вещества
 метеорологичните условия по време на аварията
 годишния сезон
 разстоянието до населените места
 характера на застрояването и плътността на заселването на населените места
 водоснабдяването.
В резултат на изхвърляне на радионуклиди в околната среда при авария в ядрен реактор на АЕЦ "Козлодуй" част от територията на страната може да бъде радиоактивно замърсена.
Непосредствено след аварията в японската АЕЦ "Фукушима Дайичи" българското правителство предприе спешни действия за преразглеждане готовността на АЕЦ "Козлодуй" за реакция, която изпълни "Програма за преглед и оценка на готовността на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за управление и намаляване на последствията от надпроектни аварии, външни и вътрешни въздействия".
При авария в АЕЦ "Черна вода" в зависимост от конкретните метеорологични условия в момента на аварията на замърсяване може да се подложи различна част от територията на областите Силистра, Русе, Добрич и Варна. Разчетите за потенциално най-силно засегнатите части от територията на страната – на около 36 kм от АЕЦ "Черна вода" – показват, че може да се наложи прилагане на всички основни защитни мерки - укриване, йодна профилактика, евакуация, селскостопански мерки по защита на добитъка и растенията.

Мерки за предотвратяване
За да се минимизират последиците е необходимо:
 поддържане в непрекъснат режим на работа на системата за радиационен мониторинг
 разработване на аварийни планове за потенциално опасни обекти, с цел създаване на организация за аварийно реагиране и поддържане на аварийна готовност
 периодично обучение на екипите за СНАВР чрез проиграване на аварийните планове
 информиране на населението при радиационна авария.

Мерки за защита на населението
При авария в АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Черна вода" и при други случаи се предприемат следните мерки:
 оповестява се населението в засегнатите области за аварията и се разясняват мерките и поведението му
 преминава се в режим на непрекъснато измерване от системите за радиационен контрол
 предприемане на неотложни защитни мерки – укриване на населението, йодна профилактика и др.
 задействане на процедурата за спешна (екстрена), поизборна или обща евакуация на населението.
Осигурява се жизнената дейност на населението чрез:
 лична деконтаминация и допълнителни изисквания към обществената и личната хигиена
 защита на дихателните органи и използване на защитни облекла
 укриване на населението
 предпочитане на храни, произведени преди аварията
 преустановяване на лов, риболов и събиране на диворастящи гъби и плодове
 преминаване на специален режим на пречиствателните станции.

Защита при промишлени аварии
На територията на България работят 77 предприятия, класифицирани като "предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал" и 91 "предприятия и/или съоръжения с нисък рисков потенциал" от големи аварии с опасни вещества - предимно от химическата промишленост, производство на взривни вещества и утилизация на боеприпаси, предприятия за нефтопреработка и търговия с петролни продукти, природен газ и пестициди/биоциди.
Инциденти, свързани с използване на опасни химични вещества, биха могли да възникнат при:
 технологични аварии във фирми, работещи с опасни химични вещества от фармацевтичната, химическата, металургичната и текстилната промишленост
 превоз на опасни химични вещества, които при катастрофа създават условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на населението
 прекъсване на преминаващи през страната продуктопроводи, нефтопроводи и газопроводи, които заедно с компресорните станции и подземно газово хранилище "Чирен", собственост на "Бултрансгаз" ЕАД, са потенциални пожаро- и взривоопасни обекти
 разпиляване на пестициди и пробиви в стените на сгуроотвали и хвостохранилища в някои големи промишлени обекти
 осъществяване на терористичен акт с разпръскване на опасни вещества.
Оценката на риска от големи аварии с опасни вещества и идентифицирането и прилагането на мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаването на последствията от тях се извършва от операторите им.

Защита при свлачища
Свлачищата са гравитационни процеси след нарушаване на устойчивостта на естествените склонове и откоси и придвижване на земни маси по различно дълбоки повърхнини. Те са опасни геоложки процеси в наклонени терени - речно-долинни склонове, морски брегове, хълмисти територии, периферии на плата, предпланински и планински възвишения.
1. Природни фактори:
 неблагоприятни геоложки условия - неблагоприятни наклони, слаби глинести слоеве, слаби прослойки и системи пукнатини
 сеизмични процеси
 интензивност на валежите
 съвременни и древни геоложки процеси - морска абразия, щормови вълнения, ерозия и изветрителните процеси, древни свлачищни процеси и др.
2. Техногенни фактори:
 състояние на ВиК мрежи и експлоатацията в потенциално опасни райони
 липса на канализация – строителство на нерегламентирани попивни ями и др.
 недостатъчна поддръжка на изградените отводнителни, дренажни, противосвлачищни, водопонизителни и противоабразионни съоръжения
 изработване на устройствени планове без съобразяване с геоложките условия и нерегламентирано строителство
 добив на полезни изкопаеми и инертни материали
 претоварване на склоновете от строителство на сгради и съоръжения, несъобразено с общата устойчивост на терените.
Обикновено действат едновременно по няколко фактора.

В България са обособени следните свлачищни райони:
 Черноморски свлачищен район
 Дунавски свлачищен район
 Предбалкански свлачищен район
 Подбалкански свлачищен район
 Софийски свлачищен район
 Югозападен свлачищен район
 Родопски свлачищен район.
Най-голям е Черноморският свлачищен район, в който размерите на свлачищата са от порядъка на километри, а дълбочините на хлъзгане до над 50-60 м (една от основните причини за възникването им е морската абразия).
Втори е Дунавският свлачищен райони, където свлачищата са привързани към високия дунавски бряг.
Предбалканският свлачищен район е с висока съвременна активност.
В Подбалканския свлачищен район свлачищата са локализирани в оградните склонове на котловините.
Софийският свлачищен район е развит по периферията на котловината.
В Югозападния свлачищен район свлачищата са развити по оградните склонове на неогенските басейни.
За Родопския свлачищен район има сериозни основания да се счита, че големите свлачища са резултат от съвременни орогенни (планинообразуващи) процеси.
Регистрираните свлачищни райони в страната към 31.03.2013 г. са 1755 бр. с обща площ около 209 000 дка, както следва:
 300 свлачища, регистрирани от "Геозащита" ЕООД – Варна, в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен
 1009 свлачища, регистрирани от "Геозащита" ЕООД – Плевен, в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Търговище
 446 свлачища, регистрирани от "Геозащита" ЕООД – Перник, в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали.
Активните свлачища на територията на страната са 708 със засегната площ около 59 000 дка. През 2011 г. и 2012 г. са регистрирани 110 нововъзникнали свлачища, а от началото на 2013 г. до 31.03.2013 г. – 20.
Около една трета от населението на България е застрашено от свлачищни процеси. От регистрираните 1755 свлачища 782 засягат жилищни сгради, 752 - улици, 696 - вилни сгради, 659 - ВиК инфраструктура, и 426 засягат пътища и друга техническа инфраструктура.
Геозащитните мерките и дейности се осъществяват от Министерството на регионалното развитие чрез държавните дружества за геозащита. Геозащитните дружества ("Геозащита Варна" ЕООД, "Геозащита Плевен" ЕООД и "Геозащита Перник" ЕООД) са еднолични търговски дружества със 100% държавно участие.
таблица - стр. 28, 29, карта стр. 30.

Защитата при голям пожар
За периода 2009 – 2012 г. на територията на страната са възникнали 142 072 броя пожари. От тях 36 317 са с материални загуби. Релефните дадености на страната са такива, че част от територията е с преобладаващ планинско-горист характер, като особено критични са планинските масиви Странджа-Сакар, Рило-Родопския масив, Средна гора и южните части на Стара планина и където се създават предпоставки за възникване на големи горски пожари. От пожарна гледна точка проблемни са областите Стара Загора, Хасково, Бургас, Пазарджик Благоевград, София, Пловдив, Ямбол и др.
Ликвидирането на подобен клас пожари е свързано с изразходване на много финансови средства, немалка част са повторяеми.
Трудностите произлизат от следните факти:
 пожарите възникват на трудно достъпни места
 разпространяват се с висока скорост
 обхващат голяма площ
 изискват голям ресурс от хора и техника за ликвидиране.
Опитът показа, че за погасяването им е необходимо използването не само на жива сила и наземна техника, а и специализирани въздухоплавателни средства за гасене на големите пожари в горските масиви.
Голям риск за живота и здравето на хората крият пожарите в енергетиката (АЕЦ), в химическата и нефтопреработвателната промишленост, пожари в транспортни средства, транспортиращи големи количества леснозапалими и горими вещества и материали. Голяма част от обектите, рискови за възникване на пожари, са изградени в столицата и големите областни центрове, където живеят около две трети от населението на България. За периода 2009 – 2012 г. са загинали 444 души и са пострадали 1280.
ГДПБЗН–МВР има създаден "Модул за гасене на горски пожари" (GFFF). Дирекцията разполага с 2466 единици от отделни видове техника, необходими за изпълнение в пълен обем на възложените със ЗМВР и Закона за защита при бедствия дейности.

Мерки за предотвратяване
За горски и за земеделски масиви
 анализ на риска за възникване на големи пожари в съответните територии
 изработване на карти, класифициращи териториите по степен на пожарна опасност
 своевременно и цялостно изпълнение на предвидените противопожарните мероприятия в горските територии
 създаване на условия и провеждане на успешно пожарогасене на възникнали пожари
 изграждане на специализирана автоматична система за контрол и откриване на пожари в горските територии.

Защита при опасни метеорологични явления

Засушаване
Засушаването е следствие от глобалните промени на климата и намаляване на валежите за дълъг период. При настъпване на засушаване съществува риск климатът на страната да се превърне в сух и да окаже негативно влияние върху производството на храни. През последните години зачестиха проявите на засушаване основно през пролетно-летния период, а през 2011 г. и 2012 г. и в началото на есента.
Затоплянето и засушаването за Северна България се задълбочават в посока от изток на запад. Най-слабо е в Добруджа и Лудогорието, а най-изявено - в най-западните части на Дунавската равнина. Най-голяма опасност от засушаване и деградация на земите и фитоекосистемите има на територията на Горнотракийската низина и долното поречие на р. Струма и по северозападното поречие на р. Дунав.

Засушаванията се отличават с някои особености:
Пролетна суша - средни температури, ниска влажност и силни ветрове, което влошава условията за сеитба и поникване. Рязко нараства популацията на редица вредители. Пролетните засушавания са особено характерни за Северозападна България и черноморското крайбрежие.
Летни суши - високи температури, ниска влажност и интензивно сумарно изпарение - типични почвено-атмосферни засушавания, особено когато продуктивната почвена влага рязко спада под 70% от пределната полска влагоемност. Растенията увяхват, спират растежа си, пожълтяват и изсъхват, когато засушаването е съчетано със суховей. Интензивните летни засушавания са най-продължителни по черноморското крайбрежие и в Горнотракийската низина.
Есенна суша - отразява се неблагоприятно върху почвените обработки, сеитбата и поникването на есенните култури, които навлизат в зимен покой недостатъчно развити и закалени и често страдат от ниските температури. Тези засушавания са характерни за черноморското крайбрежие, Североизточна България, Горнотракийската низина.
Почти половината от територията на България е застрашена от воден режим.
Нивото на подземните води е ниско. В дългосрочен план това може да означава допълнително обезлюдяване на най-засегнатите от засушаване области, намаляване на биоразнообразието и понижаване качеството на живот.
В страната има изградена мрежа от големи язовири и водоеми за добив на електроенергия, за водоснабдяване – питейно, промишлено, и за напояване на земеделските земи. Голяма част от изградените напоителни системи са унищожени.

Обилни снеговалежи
Снежните виелици са често явление за нашата страна и могат да доведат до разрушаване на въздушните комуникации, блокиране на пътищата и заплаха за живота на хората. Ниските температури са причина за обледяването на електропроводите и открити комуникационни линии.
Електропреносната мрежа е проектирана за климатични фактори:
 вятър - до 35 м/сек (126 км/час)
 ледената обвивка при заледен проводник - до 40 мм
 температура на въздуха – от -30˚С до +40˚С.
Комбинацията от няколко климатични фактора над оразмерителните представлява бедствена ситуация, като осигуреността на електропреносната мрежа според напрежението е различна - за напрежение 110 и 220 кV – 10 години, а за 400 кV – 15 години.
За електропроводи високо напрежение екстремална е комбинацията между обледеняване на проводниците и силен вятър. Обледяването се наблюдава при първоначален валеж от дъжд и температура от 0 до -5˚С с рязко падане на температурата и преминаване на валежа от дъжд в сняг, замръзване на водните капки по диаметъра на проводника и "полепване" на снега върху мократа и студена основа. Образуваният товар върху фазовите проводници в съчетание с поривист вятър довежда до претоварвания на стълбове, проводници и мълниезащитни въжета над оразмерителните и аварирането им.
Екстремно ниските температури до -30˚С и обилните снеговалежи принципно не оказват влияние върху нормалната работата на съоръженията.
Проблем при експлоатацията на електропреносната мрежа оказват високите температури над +40˚С, които водят до увеличаване на провесите на фазовите проводници на въздушните линии над разчетените.
Основните дейности по

зимно поддържане на пътната мрежа
включват подготвителни работи, снегозащита, снегопочистване и обезопасяване на пътищата против хлъзгане и се извършват от Агенция "Пътна инфраструктура" за републиканските пътища и от общините за общинските пътища; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; републиканските пътища в границите на градовете.
За справяне при възникване на бедствена ситуация се разработва оперативен план за действия при утежнени зимни условия, съставен от Областното пътно управление съвместно с фирмите за зимното поддържане, съгласувано с органите на пътната полиция и областните дирекции на ГД ПБЗН и съответния областен управител.
Мерките за предотвратяване на негативните въздействия при обилни снеговалежи са:
 при разработване на проекти за строителството на нови или ремонта на съществуващи електропроводи ВН да се завишават изходните оразмерителни условия
 поддържане на трасетата на електропроводите от преносната мрежа в добро противопожарно състояние - почистване на храсти, изрязване на прорасли дървета, поддържане на подходи и пътища и др.
 текущо поддържане на елементите на електропреносната мрежа
 ремонт и подмяна на елементите на електропреносната мрежа при изтичане на амортизационния им срок или при аварийни ситуации
 поддържане на специална механизация и специализирани инструменти и съоръжения за работа по преносната мрежа
 поддържане на авариен резерв от минерални материали и химически вещества за обезопасяване на пътищата против хлъзгане.

Градушки
Като атмосферно явление градушките причиняват загуби на аграрното производство, нанасят материални щети на сградния фонд, водят и до човешки жертви. Най-опасни са градовите щормове, при които щетите възлизат от 50 до 100%. Средногодишно щетите възлизат на около 100 млн. лв., а понякога и до 200 млн. лв. Проучванията на Института по хидрометеорология към БАН показват, че в България най-уязвими са областите Видинска, Габровска, Пловдивска, Кюстендилска, Ловешка, Плевенска, Пазарджишка, Старозагорска, Сливенска, Монтанска и Врачанска.
Мерки за предотвратяване
 поддържане в готовност на постоянно дежурство системата за оповестяване и информация
 активно въздействие върху атмосферните процеси с цел изкуствено увеличаване и преразпределяне на валежите за стимулиране изваляванията през летния и есенния период, повишаване на добивите и запасите от влага в почвата
 разширяване на защитаваните територии на юг от Сливен и осигуряване на противоградова защита на Хасковска и Ямболска област и община Карнобат.

Риск от геомагнитни бури
Геомагнитните бури са реалистична заплаха за електрическите мрежи, телекомуникационните системи и глобалните мрежи за спътникова навигация. Те представляват големи смущения в стойностите на елементите на магнитното поле, причинени от взаимодействието му със свръхзвуковия поток от плазма, изхвърлян от слънчевата корона. По време на един слънчев цикъл се наблюдава характерно изменение в слънчевата активност. Като мярка за слънчевата активност се използва най-често установената пряка зависимост с броя на наблюдаваните тъмни петна върху слънчевия диск.
Степента на геомагнитната активност се характеризира с геомагнитни индекси. Разработени са около двадесет геомагнитни индекса.
Геомагнитните бури се характеризират главно с намаляване на хоризонталната компонента на геомагнитното поле, обхващащо в период на геомагнитна буря цялата планета. Интензивността на бурята зависи силно от географската ширина. Последното много сериозно събитие се случва през периода октомври-ноември 2003 г. Най-малко седем спътника произвеждат електронни грешки, три – получават нарушения на соларните захранващи системи в резултат на повишената радиация и при един има промяна в орбитата. Авиационните комуникации са нарушени след 19 октомври в продължение на 18 дни. Самолетните маршрути на север и на юг от 35° географска ширина са изложени на прекомерни експозиции на облъчване за пътниците и екипажа. Установени са проблеми при жп (електронни) сигнализации в Русия. Докладвано е за значително увреждане на трансформатори и електрическата мрежа в Южна Африка.

Три области на съвременната критична инфраструктура се считат за особено уязвими:
* Електроразпределителна мрежа: токове, индуцирани в горните слоеве на земята, произтичащи от геомагнитни бури, могат да преминат през електроразпределителните мрежи, което да предизвика големи токови удари и увреждане на трансформатори. Според доклад на Kappenman от 2010 г. за влиянието на геомагнитните бури върху енергийната мрежа на САЩ съвременните силнотокови електрически мрежи са по-уязвими към въздействието на космическото време.
* Телекомуникации: усилването на рентгеновите лъчи и екстремната ултравиолетова слънчева радиация по време на слънчево изригване води до значително увеличение на йонизацията на йоносферата с последици за радиоразпространението и телекомуникационните системи, включително блокиране на глобалните комуникации.
* Глобална сателитна навигация: слънчевата радиация, захваната в горните слоеве около Земята, взаимодейства със спътниците, което води до промяна на орбитите, освобождаване на статично електричество и деактивиране на GPS услуги с конкретни последици за авиацията във високите географски ширини.

Превантивна дейност
Съществува възможност до 50% за предсказване на екстремни космически явления в рамките на часове преди те да достигнат Земята. Това позволява цялостно или частично изключване на елементи от електропреносната мрежа. Опция за справяне с този проблем е и включването на устройства, ограничаващи протичането на токовете, които се формират в йоносферата при реализиране на силни геомагнитни бури. За минимализиране на последиците от прекъсванията на времевите GPS сигнали се използват дублиращи високоточни локални часовници. В случай на екстремно събитие осъществяването на полети на намалена височина значително намалява нивото на възможните грешки в електронните блокове на софтуерните управляващи системи на самолетите, както и количествата радиация, на които са изложени пътниците и екипажът.

Биологично заразяване
Биологично замърсяване може да възникне вследствие на влошаване на санитарно-хигиенните условия, благоприятни условия за ирадиация на природни и възникване на антропургични огнища, при природни и социални бедствия, създаващи условия за осъществяване на заразяване, при използване на биологични агенти с терористична цел за хора и животни:
 епидемични взривове и епидемии от инфекциозни заболявания с естествени източници и преносители на инфекцията, които могат да възникнат на територии с действащи или латентни природни огнища
 увеличен риск от внос и разпространение на редица инфекции с висок епидемичен риск - енцефалит "Западен Нил", пандемичното разпространение на холера, треска "Ебола", жълта треска, ТОРС, птичи грип, Nipah-вирусна зоозона
 разпространение на вътреболнични инфекции в лечебните заведения от мултирезистентни щамове
 използване на биологични агенти с терористична цел.
Въпреки че механизмите за разпространение на болестите по растенията, животните и хората са известни отдавна, дали едно заболяване ще се прояви и в каква степен зависи силно от конкретната ситуация.
Патогенните микроорганизми, токсини, насекоми и други, които поразяват селскостопанските животни и култури, притежават в една или в друга степен следните характеристики:
 голяма устойчивост при неблагоприятни условия на външната среда (топлина, студ, влага, слънчева радиация и пр.) и устойчивост срещу действието на дезинфекционни средства
 широк спектър на патогенно действие (над 100 големи групи инфекции, предизвикващи над 1340 инфекциозни болести) и голяма инфекциозност на заболяванията
 продължителен или много малък инкубационен период, поради което отделни заразени или групи животни се движат и разширяват обсега на биологичното огнище. При интоксикация с токсини този период е кратък и действието настъпва мигновено
 продължителност на действието (антраксните спори се запазват в почвата до 70 години) – при благоприятни условия преносителите могат да предизвикат дългосрочно огнище на инфекция
 възможност за бързо размножаване
 значителна част от биологичните агенти за поразяване нямат външни белези за индикация.
Най-често като следствие от възникнали наводнения се появяват болести по животните като антракс, салмонелози. Растенията също се нападат от голяма група болести и неприятели, способни да унищожат реколтата 100%. Особен интерес представлява формирането на стадна форма на мароканския и италианския скакалец в необработваеми площи и полупланински райони, където поради липса на обработки на почвата заедно с постоянно повишаващите се температури двата вида образуват неизброими колонии. При липса на храна те преминават от единична в стадна форма, образувайки ято способно да прелита ежедневно на разстояние до 50 км с ширина до няколко километра и дебелина от 1-2 метра, като напълно унищожават агроценозите.
Възникването на биологичното огнище може да стане по различни начини – чрез контаминирани храни, води, въздух, чрез растения (вкл. заразен посадъчен и посевен материал), животни и хора, чрез диверсия.
Възникването на бедствие не може да се прогнозира. Най-уязвими за контаминирани са водоизточниците, складовите помещения, фуражите, като инфекцията може да се предава по аерозолен път и от заразени преносители – листни въшки, трипси, комари, гризачи и др. Най-актуални заболявания, които представляват риск за здравето на хората и животните и някои от които могат да се използват и като бактериологично оръжие, са инфлуенца, а по птиците, нюкасълска болест, антракс, туларемия, бруцелоза по едрите и дребните преживни животни, туберкулоза по говедата, шап по двукопитните животни, класическа чума по свинете и африканска чума по свинете.

Мерки за предотвратяване
 изграждане и поддържане в готовност на надеждна система за незабавно разкриване оповестяване на огнищата на заболявания по хората, животните и растенията
 организация и провеждане на необходимите мероприятия за предотвратяване и ограничаване на биологичната заплаха чрез осъществяване на превантивни мерки по растителна защита, фитосанитарен контрол, контрол на фуражите, храните и водите за питейно-биови цели, имунопрофилактика, надзор на заболяванията по хората, растенията и животните
 поддържане на резерв от препарати за дезинфекция, контейнери за материали за изследване, реактиви за лабораторна диагностика, ПРЗ, инструменти, техника за ликвидиране на огнищата на биологичната заплаха и др.
 ежегодни доклади от одити за готовността на секторите в земеделието и животновъдството за посрещане на природни бедствия и биологични опасности.

Защита на критичните инфраструктури
Защитата на критичните инфраструктури е съществен елемент от политиката за сигурност в България и Европейския съюз. Критична е инфраструктурата, която предоставя услуги, жизненоважни за функциониране на нашето общество. Загубата на услуга поради нарушаване или унищожаване на дадена критична инфраструктура може да има сериозно въздействие върху здравето на населението, околната среда, икономиката, общественото доверие и сигурността. От дадено събитие може да произтече и ефектът на доминото върху инфраструктури, които не са непосредствено и явно свързани със засегнатата.
С Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях от 2012 г. се въвежда процедура за оценяване на критични инфраструктури и обектите им с въздействие от национален характер. Установяването на критичните инфраструктури се извършва по сектори от компетентните министри или от органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. До края на 2014 г. трябва да се установят критичните инфраструктури и обекти в страната.
Към настоящия момент като установени критични инфраструктури се считат стратегическите обекти и дейности, определени в списък към ПМС 181 от 2009 г.
До 31 декември 2014 г. работните групи ще предложат за утвърждаване:
 правила за установяване на критичните инфраструктури и обекти
 методология за оценка на риска
 списък на установените критични инфраструктури и обекти.