Общите устройствени планове (ОУП) на общините са условие за последващото планиране и в много от случаите са основание за кандидатстване по определени програми. България изостава чувствително по изготвянето на общи устройствени планове – само една четвърт от българските общини имат такива. Това са преобладаващо по-големите общини, които разполагат с достатъчен собствен ресурс. Затова дискусията по процедурите, организацията и подходите при разработването на тези сложни, скъпи и комплексни документи трябва да се проведе задълбочено, с необходимата загриженост и компетентност. Това е задача, която следва да бъде изпълнена наистина с европейско качество. Клишето в случая трябва да се възприема в буквалния смисъл.

ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

"Европейска харта за устройство на територията", приета в Торемолинос, Испания, през 1983 г. от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията (CEMAT)  разглежда устройственото планиране като важен инструмент за развитието на обществото, чрез който може да се постигне по-добро организиране на пространството, взаимното обвързване между дейностите, защитата на околната среда, намаляване на регионалните различия и подобряване на качеството на живота. През изминалите 30 години от приемането на този документ в много европейски страни беше преодоляно схващането, че организацията на пространството изцяло се определя от краткосрочните икономически цели, без да се вземат предвид социалните, културните и екологическите аспекти на общественото развитие.

В "Ръководните принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент", подготвени за Конференцията на министрите, отговорни за устройството на територията, през 2000 г. в Хановер, а формулирани основни цели на териториално устройственото планиране:

·        оценяване и подходяща изява на регионалната идентичност и разнообразие

·        насърчаване на балансирано социално-икономическо развитие и намаляване стремежа към миграция на големи разстояния

·        стремеж към грижливо и отговорно развитие на територията и подобряване качеството на живот

·        осигуряване на дългосрочна финансова ефективност чрез подходящо териториално устройствено планиране

·        прецизна координация на секторните политики със значими въздействия върху територията.

Така очертаните цели на устройственото пространствено планиране, изпълващи със съдържание двата ръководни европейски документа, утвърждават по неоспорим начин естествената му връзка с общото планиране на устойчивото развитие и неговата важна роля за постигането на това развитие. "Ръководните принципи" развиват цяла система от допълнителни конкретни цели в специфични територии: градски зони, селски райони, планински райони, крайбрежни райони, речни басейни, индустриални зони за конверсия и регенерация, гранични райони. За всеки от тези специфични териториални категории на практика се набелязват действия за подобряване на тяхното териториално развитие и устойчивост на основата на интегрирана политика, съчетаваща икономическите, социалните, екологическите и пространствените аспекти на планиране. От двата цитирани документа става ясно, че дейностите по регионално развитие и териториално устройство се схващат като взаимно допълващи се и дори преливащи се дейности, които решават общи цели и задачи. В този контекст следва да разглеждаме целите и задачите, които нашата нормативна уредба възлага на общите устройствени планове на общините като инструмент за по-ефективно участие в кохезионната политика на ЕС и още повече - по-отговорно боравене с ресурсите, наследството, потенциалите и рисковете на територията.

Нека се вгледаме и опитаме да разчетем с разбиране двете блок-схеми, поместени по-долу, които илюстрират сложните връзки и зависимости в системата от стратегически и планови документи, обезпечаващи изпълнението на една единствена, но много отговорна задача – да гарантираме ефективното използване на ограничените ресурси за реализацията на смислени, необходими и устойчиви проекти, които ще носят добавена стойност, ще подобрят жизнената среда и оттам ще повишат качеството на живота на по-големи групи от хора.

СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ в България е регламентирано с нова промяна на нормативната уредба – конкретно изменение на Закона за регионалното развитие от 2012 г. Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво:

1. Националната концепция за пространствено развитие

2. Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2

3. Регионалната схема за пространствено развитие на област

4. Концепцията за пространствено развитие на община.

ЗРР предвижда разработването на концепция за пространствено развитие на общината, която следва да предхожда общия устройствен план и да определя стратегията за пространствено развитие на територията й и връзките със съседните общини. Логически тази концепция се разработва в съответствие с действаща Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 3 (област) и специализираните схеми към нея. Концепцията за пространствено развитие на общината определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията й по отношение на мрежата от населените места, връзките със съседните общини и областния център, както и интегрирането на територията на общината в регионалната транспортна, енергийна и телекомуникационна мрежа.Тя трябва да съдържа: ·        функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината и връзки с центровете на съседните общини, областния и други градски центрове, свързани с развитието на общината

·        оси на развитие - с регионално, надобщинско и общинско значение, и връзки с осите на развитие на съседни общини и с националните оси

·        транспортни и други инфраструктурни мрежи - с областно и местно значение, включително връзки със съседни общини и трансгранични връзки

·        функционално зониране на пространството - индустриални и бизнес зони с регионално и местно значение на територията на общината, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии, пространствена организация на инфраструктурата в областта на здравеопазването и образованието

·        дейности за интегрирано градско развитие, включително за градско възстановяване.

Същевременно РАЗРАБОТВАНЕТО НА ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ СЕ РЕГЛАМЕНТИРА ОТ ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА. Те са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за неговото прилагане и се одобряват едновременно с плана.

С общия устройствен план на община или на част от нея се определят:

·        общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;

·        общият режим на устройство на всяка от териториите със съответните правила и нормативи

·        разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение

·        териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство

·        териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита

·        териториите за активно прилагане на ландшафтно-устройствени мероприятия и естетическо оформяне.

От казаното дотук възниква недоумение и натрапчив въпрос! Защо форсираме разработването на общите устройствени планове на общините преди да сме създали другите документи от по-високо йерархично ниво? Как ще обосновем мястото на всеки един ОУПО в широката рамка на Националната концепция за пространствено развитие, когато няма създадена логически необходимата организация за разработването на регионалните схеми за пространствено развитие на район от ниво 2; регионалните схеми за пространствено развитие на областите и концепциите за пространствено развитие на общините? Дали не повтаряме познатите грешки от последните две десетилетия, когато решавахме устройствените проблеми с инцидентни подробни планове и частични изменения там, където липсваха актуални общи устройствени планове? Дали обичайните обяснения за липсата на средства и капацитет няма да струпат прекалено скъпо в по-далечна перспектива в резултат на взети решение, без необходимата експертна аргументация. Тук трябва да добавим и проблемите, свързани със състоянието на кадастъра и наличната информационна база, необходима за качественото разработване на плановете.

 ЗАЩО ОБЩИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ОБЩИНИТЕ СА НЕОБХОДИМИ?

Стратегическата цел на общите устройствени планове е да служат като инструмент за управление в устройствената политика на местната власт, както и за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на градовете и успешно да ги интегрират в националното и европейско пространство. Освен за развитието на територията общите устройствени планове са базата за подготовка на плановете на интегрирано градско развитие, на чиято основа пък ще се получава еврофинансиране през следващия програмен период.

СЪСТОЯНИЕ КЪМ МОМЕНТА:

На 26 май изтича 6-месечният срок от влизане в сила на промените в ЗУТ, които задължават кметовете на общини без общ устройствен план да внесат предложение до общинските съвети за откриване на процедура по неговото изработване. Заради липсата на капацитет и най-вече на финансов ресурс голяма част от общините все още нямат изготвени и съгласувани планови задания, които са задължителни при стартиране на процедурите. Към момента само около 25 на сто от общините имат общи устройствени планове. 220 общини са на различен етап от подготовката на плановете, а 44 изобщо не са започнали подготовката им, въпреки че крайният срок за завършването им, заложен и в закона, е 2016 г. Предвидената глоба за неизпълнение на тази законова разпоредба е 10 000 лв. и е за кметовете на общините. Подготовката, изготвянето и приемането на един общ устройствен план отнема около 2 години в най-добрия случай.

НАМЕРЕНИЯ:

Предстои да се разпредели сравнително добър за годината финансов ресурс от 5 млн. лв. в подкрепа на разработването на общинските общи устройствени планове. Министерството на инвестиционното проектиране ще подпомогне 40 общини за изработването на задания за общи устройствени планове. Общините ще получат частично финансиране за 70 на сто от стойността на заданията. Предвиден е обаче и таван на плащането до 15 850 лева. Предвижда се малките общини, които не разполагат с достатъчен административен капацитет, да получат подкрепа със специалисти. Как ще се осъществи това намерение остава неясно. Що се отнася до  общините отличници, които са постигнали напредък в изготвянето на плановете, те първи ще бъдат поощрени финансово.  Вероятно тук се има предвид общините, които са подготвили по документи плановите задания. Кой и как ще прецени качеството на тези задания, тяхната годност за възлагане на подобна сложна и отговорна задача, остава висящ въпрос.

ОЧАКВАНИЯ ЗА ПОДКРЕПА:

Очакванията са в две направления:

·        Експертна подкрепа, съчетана с консултации и методически указания по въпроси, които изискват допълнително регламентиране на недостатъците на нормативната рамка и усъвършенстването й. Съществуват притеснения относно поредните намерения за цялостна промяна на ЗУТ. Същевременно очевидно се налагат промени, насочени към опростяване на редица правила и процедури. Все още съществува недостатъчен капацитет и знания по прилагането на този сложен закон.

·        Втората група очаквания са свързани с търсене на източници и форми за финансова подкрепа на устройственото планиране, което е скъп процес. Нужно е осигуряване на стабилно финансиране в един по-продължителен срок от време.

КРИТЕРИИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПАРИТЕ:

Преди дни Министерството на инвестиционното проектиране обяви неясни критерии за разпределението на парите  според:

·        приоритетните за правителството инвестиционни проекти на регионите

·        фирмите, които изработват плановете - в тях трябва да работят доказани професионалисти – строителни инженери, проектанти, архитекти; от сдружението на общините припомниха, че има регистър с лицензираните проектанти и всеки, който притежава необходимия ценз може да работи по подготовката на устройствен план.

ПРОБЛЕМИ:

Освен проблемите, свързани с липсата на средства за финансиране на устройствените планове, съществуват и други затруднения като:

·        Липсата на кадастър затруднява изготвянето на ОУП. В момента с цифров кадастър са покрити 18% от територията на страната. Процентът почти не се е променил през последните 10 години, когато се изпълняваше проект, финансиран със средства от Световната банка. След изпълнението му държавата не е отпускала повече пари за изработването на кадастрални карти.

·        Спорните правила за оценка на проектите

·        Сроковете за кандидатстване, срокове за предоставяне на финансовия ресурс и т.н.

Необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на финансирането и сроковете за изпълнение, които трябва да се съобразят с реалностите в общините и с реалностите на пазара на проектантския труд. Съществуват опасения по отношение на професионализма на проектантските екипи. Един ОУП на община има дългосрочно въздействие. Ако е непрофесионално направен, може да причини щети за години напред. Необходимо е строго да се спазват общоприетите правила, предвидените срокове и процедури, за да се разработят качествени планове.