До месец в Индустриална зона Божурище ще стъпи още една българска компания,съобщи Атанас Ненов, изпълнителен директор на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД.Дружеството разполага с обща площ над 6500 дка, осем проекта, три от които - в Русе, Видин и Свиленград, са в по-напреднала фаза. Тоима за цел да подготвя и реновира инфраструктурата на тези терени. Компанията със 100% държавна собственост и принципал Министерството на икономиката и енергетиката и е ангажирана с изграждането до границата на имота на инвеститора на електропреносна, водопреносна мрежа и канализация, дъждовна канализация, локална пречиствателна станция, при необходимост оптично трасе, газопреносна мрежа и пътната инфраструктура в самата зона.
От ABBBulgaria споделиха положителния си опит от реализацията на втория си завод в индустриална зона Раковски край Пловдив. Изграждането на публичната транспортна инфраструктура в индустриалните зони е фактор, от който се вълнуват инвеститорите, дори в уредена като Раковски зона. 
Години наред Севлиевските заводи се сочат за пример и модел за добро взаимодействие между всички инстанции в процеса за изграждане на инфраструктурата, за да се решават и бързо и качествено нуждите на икономиката. Ключовата е ролята на транспортната инфраструктура за "Аурубис България" АД, които адмирират усилията на държавата за модернизиране на техническата инфраструктура и апелират към по-прозрачна комуникация с бизнеса за вземането на навременни решения.
 
Атанас Ненов, изп. директор на Национална компания "Индустриални зони" ЕАД:
- Шест са напълно действащите индустриални зони с изцяло изградена инфраструктура, две са в етап на строеж, другата е в етап на реконструкция и две сме ги оставили за малко по-късен етап и при интерес от инвеститор ще стартираме инфраструктурата. Към момента в най-голямата зона в община Божурище до София с 2000 дка площ са сключени шест договора - с един чуждестранен и пет български инвеститора. И петте български фирми са високотехнологични. Шестата, с която до месец ще сключим договор, също е българска. Всички те са доставчици на големия инвеститор "Бер-Хелла Термоконтрол". В зоната в Бургас, където имаме 51% участие и 49% е участието на община Бургас, до момента са сключени също шест договора - с един чуждестранен и пет български инвеститора. Във Варна-запад в община Суворово също имаме индустриална зона. В зоните в Русе, Видин и Свиленград по обясними причини динамиката е по-голяма, наемат помещенията за половин, една година.В Централна България зоните са в Карлово и в Телиш, Плевенско, на територията на община Червен бряг.
 Васил Такев, продуктов мениджър в ABBBulgaria:
- Подкрепата на община Раковски за нашия проект, който беше завършен в края на 2013 - втория завод в този район, беше прекрасна. Това, което виждаме вече по време на работата на завода, което вероятно представлява специфика на всички индустриални зони, е публичната транспортна инфраструктура, която или е слабо развита, или несъществуваща. Уреденият от ABB транспорт се оказва единственият вариант за транспорт на служителите, които живеят в Пловдив.
Локациите на заводите на АВВ в Севлиево, Петрич и сервизната база във Варна са исторически обусловени, докато в зона Раковски определящи бяха достъпност, инфраструктура, наличен потенциал от хора – всички тези елементи, които в момента помагат за работата на тези заводи. По брой служители към момента ние сме най-голямата производствена единица в Европа и сме един от най-големите заводи в Европа.
Красимир Копчев, изпълнителен директор на "Идеал Стандарт - Видима" АД:
Всеки инвеститор проучва и търси това, което му е необходимо – стратегическо място, човешки ресурс, не на последно място е и инфраструктурата, която трябва да бъде създадена. Далеч съм от мисълта, че всичко може да бъде намерено на едно място. Важното е това, което не достига да бъде добавено с помощта на държавата, на местната власт. Пред такъв казус ние бяхме изправени 1997 г. когато компанията взе решение да построи завод за санитарна керамика на зелено – инвестиция в размер на 50 млн. щатски долара. Всичко имаше, само основният ресурс за подобно производство природния газ липсваше.
За нас от "Идеал Стандарт – Видима" инфраструктурата е не само пътища, газификация, комуникации. Част от нея е и човешкият ресурс, транспортът, медицинското обслужване, образование, т.е. всичко необходимо, за да може да съществува както градът, така и бизнесът. Ние сме компания с 80-годишна история, като последните 20 години са свързани с изключително интензивно развитие – десетократно увеличение на производството и реализираната продукция. Имаме 3100 служители, а в компаниите, с които партнираме, работят над 900 души.
Николай Неделчев, ръководител направление "Развитие и технологии" в "Аурубис България" АД:
- Компанията интензивно използва транспортната инфраструктура – пристанищна и железопътна, и се надяваме нашето сътрудничество с държавата и принципалите на транспортните инфраструктури да се развива в добра посока. На годишна база нашият стокооборот е над 2.5 млн. тона стоки. Компанията използва основно жп инфраструктурата на страната, като над 2 млн. тона от продуктите и суровините, които употребяваме, по жп транспорта и за около половин милион тона използваме тирове. Интензивно използваме пристанищната инфраструктура на Варна и Бургас, имаме внос на меден концентрат през Порт Бургас и износ на сярна киселина през пристанище Варна-запад.
Адмирираме усилията на държавата в модернизиране и ускоряване на скоростните отсечки. В момента сме в етап пред изпълнение на рехабилитация на участъка, който ползваме за Бургас. От следващия месец ще ни се наложи за период от 45 дни да използваме заобиколни маршрути. Подкрепяме всяка модернизация, която се прави на техническата инфраструктура, но с преминаване по обиколния маршрут сме принудени да понесем около 1% нарастване на оперативните ни разходи. Това е добре да бъде дискутирано, когато се правят такива проекти, да има по-прозрачна комуникация с бизнеса, за да може да се вземат навременни решения.
С оглед на пристанищната инфраструктура – там също срещаме своите предизвикателства, въпреки че работим добре концесионно в пристанище Бургас-запад. Ние искаме да инвестираме там в наши активи, но ситуацията и законодателството е такова, че ние не можем да се ситуираме като подконцесионер, защото държавата е принципал на пристанището, има концесионер и всички активи, които бъдат изградени, няма как да бъдат на компанията, в случая "Аурубис", която ползва транспортната инфраструктура.
Компанията е разположена в район с малки населени места и за нас е от изключителна важност газопреносната мрежа. В Златишко-Пирдопската котловина няма развита такава. Това не ни дава възможност да модернизираме процесите, а осъществяването на една такава връзка, както се е случило и в Севлиево, би спомогнала и за екологичната обстановка в региона.
Филип Ромбаут, председател на СД "Агрополихим" АД:
- Развитието на цялата индустрия се крепи на инфраструктурата. Изпълняваме доста проекти, но всички изискват много време за реализация, което спъва бизнеса. На път сме да построим терминали за сярна и фосфорна киселина. Надявам се да успеем да приключим с проекта до октомври тази година. Другият ни проект е за изграждане на депо за фосфоргипс. Всяка година изхвърляме 600 000 т фосфоргипс.
Трябваха ни 8 г., за да получим разрешение и да изградим депо на замърсен терен в съседство, капацитетът на което ще се изчерпи след 7 г. Сега имаме друг проект за депо, на терена между старото и новото депо, но проблем е, че през него минава магистрален водопровод за Варна, на който не му е там мястото. Вече две години водим разговори за преместването на тази тръба, което трябва да се финансира и от нас, и от държавата. Дискусията е на етап бизнесът плаща, а държавата нищо не върши. Имаме надежда, защото ако се премести водопроводът, ще осигурим място за депониране за още 15 г. Това означава, че целият завод за фосфорна киселина, който консумира значително количество сярна киселина от "Аурубис", ще има още допълнително 15 г. бъдеще освен тези 7 г. , които вече сме обезпечили. През декември миналата година стартирахме и проекта за изграждане на терминал за амоняк и вече имаме изграден резервоар. Още през 2003 г. сме заявили намерението за изграждане на това съоръжение. Трябва да изградим компресорна станция, предвиждаме и жп линия. Вече имаме заявки от Сърбия и Чехия за доставка на амоняк. Терминалът ще е единственият, през който можем да внесем амоняк в страните от Балканския полуостров. Надяваме се през октомври да посрещнем първия кораб с амоняк. Това не означава, че ще затворим нашия завод за амоняк веднага, а че ще имаме алтернатива при поскъпването на газа, за да не спираме производството. В "Агрополихим" работят 900 души.