Представените предложения за актуализиране на нормативната уредба в областта на ЕЕ на сградите представляват задълбочен и детайлизиран труд, който частично изменя отделни съществуващи норми и изисквания, без обаче да почива на цялостна концепция за нов тип нормативни документи, каквито са нужни на проектантската практика за задоволяване на нуждите на обществото ни. Смятаме, че е необходимо да се доразвият положените усилия до постигането на резултат, който би бил по-полезен на най-енергоемкия сграден фонд в Европа. 
Новата нормативна уредба трябва да наложи всеобхватния холистичен подход, да реабилитира и утвърди ролята на качественото проектиране в областта на енергийната ефективност, което през последните години незаслужено остана в сянката на енергийните обследвания. Енергийната ефективност е един от малкото потенциални стимули за съживяване на строителната индустрия в наши дни. Погрешни насоки, заложени в нормативната уредба, могат да компрометират добрите намерения, да затруднят инвестиционния процес, да влошат инвестиционния климат и да ни отдалечат още повече от развитите страни. 
 
Съществуващата нормативната уредба в областта на ЕЕ е основана на няколко погрешни принципа,
като в същото време от нея отсъстват важни елементи на съвременното проектиране, които са предпоставка за създаването на качествена застроена среда. Необходимо е тези слабости да бъдат преодолени при разработване на новата нормативна уредба:
1. Според сегашната нормативна уредба енергийната ефективност се "добавя" към вече проектираната сграда. Този подход се основава върху разбирането, че по-висока степен на енергийна ефективност на сградите ще се постигне предимно чрез усъвършенстване на системите за отопление, вентилация и охлаждане. Силно се подценяват  принципите на пасивния слънчев дизайн (мерките с най-дълъг жизнен цикъл и най-висока рентабилност) и редица други архитектурни средства за повишаване на енергийната ефективност, които обикновено са значително по-евтини от техническите.  Нормативната уредба не отчита, ако една сграда е "обърната" към слънцето и оползотворява безплатната слънчева енергия.  Не отчита, ако инвестиционният проект е качествен, и отчита микро и макро  климатични фактори, ако ландшафтът около сградите е устойчив и ако например са засадени широколистни дървета пред южната фасада на сградата и т.н.
2. В резултат на възприетия подход на нормиране в проектирането е въведена част "енергийна ефективност", която обикновено се изпълнява формално в края на проектантския процес без участието на останалите проектанти, включително и на архитектите.  В сегашния си вид частта "енергийна ефективност" като задължителен елемент на проектната документация не допринася съществено за повишаването на енергийните характеристики на сградите.
3. Действащите норми се основават на "препоръчителни" (референтни) стойности за основните параметри за енергийна ефективност на отделните елементи на сградата – сградна обвивка, дограми, инсталации и т.н. Те не определят задължителни интегрирани показатели за специфично крайно потребление, за постигането на резултати, което е крайната цел на ДЕХС. Необходим е задължителен проектантски контрол и одобрение преди скриване на строителните работи по енергийната ефективност, характерни за утвърдените световни практики. Необходими са задължителни тестове след строителните дейности в присъствието на главния проектант. И най-добрият проект, ако е лошо изпълнен, няма да доведе до постигане на поставените от инвеститора цели.
4. Нормативната уредба не съдържа никакви указания за основните принципи на проектирането на "почти нулево енергийна сграда" (ПНЕС), нито пък предлага допълнителни материали и инструменти за улесняване и подобряване на нейното проектиране, основани на задължителните за този вид сгради подходи за "цялостно" и "интегрирано" проектиране.
5. Интегрирането на ВЕИ в архитектурата на сградите напълно отсъства в действащата нормативна уредба, в резултат на което съоръженията за използване на ВЕИ обикновено се "добавят" към готовите сгради, без да се интегрират с тяхната архитектура, разваляйки хармонизирането на селищната среда.
6. Необходимо е обновяването на съществуващия сграден фонд да се разграничи от проектирането на нови сгради.
7. Липсва обвързване с качеството на инвестиционния проект и на строителството. Дълготрайността и икономическата ефективност на проектните решения не е предмет на действащата нормативна уредба за енергийна ефективност в сградите.  Това е предпоставка за обвързване на рентабилността на проектните решения само със стойността на началната инвестиция без оглед на дългосрочните ефекти в рамките на целия жизнен цикъл на сградата. 
8. Нужни са още дефиниции към нормативните документи.  Няма определение какво е пасивен слънчев дизайн.  Какво е устойчиво развитие, заложено в член 1 на ЗУТ, и други.
9. Не са отчетени адекватно приносът към енергийната ефективност при използване на геотермална енергия, за нискотемпературно водно подово отопление/охлаждане, използване на термална маса, естествена вентилация и ослънчаване.
10. Не се отчита ефектът върху енергийната ефективност на иновативни продукти и системи  (като например налагащите се в развитите страни "слънчеви туби", повишаващи естествено осветление, фолиа, керамични бои, намаляващи топлинна радиация, и други).  Нормативната уредба затруднява използването на  иновационни продукти, доказали се в развитите страни. 
11. Желателно е нормите да се обвържат със софтуер за енергийно обследване и анализ на проектираната сграда. Да се използват технологиите за намирането на най-балансираното, най-доброто решение за възложителя и обществото.  За референция – Title 24 се използва в Калифорния, САЩ, от над десет години под формата на безплатен софтуер по време на проектирането на сградата.
 
Предложения за нови нормативни изисквания
- Да се даде ясно определение на понятието "почти нулева енергийна сграда" (ПНЕС) в България като задължителна категория в бъдещото проектиране и строителство на нови сгради и в енергийното обновяване на съществуващи сгради.  Определението трябва да се състои от словесно описание и стойности на интегрирания показател за специфичното крайно потребление на енергия (и/или на потреблението на първична енергия) за различните видове сгради.
- Да се разграничат нормите, подходите и методите за проектиране на нови сгради от тези за цялостно или частично обновяване на съществуващи сгради.
- Да се предложи методика за определяне на рентабилността на сградите, основана на анализ на разходите и ползите в рамките на жизнения цикъл на сградата (Life-Cycle Cost). Всеизвестен е фактът, че сградите, реализирани с най-малка първоначална инвестиция, в експлоатация превишават стойността си в пъти, когато се отчетат разходите за поддръжка и експлоатация още на 10-ата година.  Въпросът "достатъчно богати ли сме, за да купуваме най-евтиното".
- Да се въведат ясни съвременни изисквания към комфорта в сградите, в т.ч. и към качествата на въздуха в помещенията, рефлектиращ върху здравето на обитателите, тяхната работоспособност.
- Необходимо е да се обърне специално внимание на сградите, чиито фасади имат добавена стойност за облика на един град. Така предложените текстове ще създадат допълнително трудности на собствениците им, което ще влоши още повече състоянието на културното ни наследство!
- Да се регламентира и стимулира употребата на рециклирани и рециклируеми сградни компоненти, пестящи енергия в понякога много големи обеми!
- Подготвяните наредби е необходимо е да се обвържат със спецификите и характеристиките на строителните материали.  И най- енергоефективните материали, ако са доставени от 15 000 км, ще опорочат идеята на директивата за енергийните характеристики.  В сходни европейски документи има изисквания строителните материали да са произведени в радиус от 800 км например.  
- Не се отчита, че след няколко години и при определени условия някои топлоизолационни материали променят (губят) свойствата си. По-разумно е да се залагат в изчисленията очакваните характеристики на материалите на петата година например. Какво е мястото на топлоизолационен материал, който след няколко години губи наполовина топлоизолационните си свойства?