Икономическото развитие е един от ключовите аспекти на интегрираното градско планиране наред със социалните, архитектурно-пространствените и екологическите аспекти. Световната и европейската практика показват, че не може да има устойчиво градско обновяване, без мерките за физическо обновяване на градската среда да бъдат съчетани с мерки, насочени към икономическо съживяване, създаване на нови работни места и социално приобщаване. В момента много градове в България разработват интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), които целят трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на определени градски територии (зони за въздействие) чрез интеграция на проекти и дейности в тези зони по такъв начин, че цялостното въздействие на плана да превишава сбора от въздействието на отделните му съставни части, ако те бъдат осъществени поотделно (синергичен ефект).

Изработването на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. София (ИПГВР – София) е в третия етап от работата по проекта.

В първия етап, който приключи на 15 май, беше направен целеви и проблемен анализ на развитието на столицата и бяха определени визия и стратегически цели за развитие до 2020 г.
Стратегическите цели са пряко отражение на визията за развитие на София и трябва да доведат до нейното осъществяване или поне осезателно развитие в желаната посока. На всяко ключово послание във визията съответства стратегически приоритет за развитие на града и пакет от стратегически цели. ИПГВР – София, поставя основен акцент върху развитието на конкурентоспособна икономика, базирана на знанието, иновациите и творчеството. Това е един от приоритетите за развитие на града до 2020 г. , въплътен в едно от четирите ключови послания във визията. Стратегическите цели за развитие на града поставят акцент върху науката, иновациите и високите технологии; стимулиране на изкуството, културата и творческите индустрии; създаване, привличане и задържане на интелигентни, образовани и креативни личности.

Вторият етап от работата по изготвяне на ИПГВР – София, приключи на 15 октомври. Той беше свързан с избор на зони за въздействие – градски територии в неудовлетворително състояние, с натрупани социално-икономически проблеми, с негативни тенденции в развитието и/или с нереализиран потенциал, в които трябва целенасочено да се насочат проекти, програми и ресурси.

Методическите насоки за изработване и прилагане на ИПГВР на МРРБ подробно описват критериите, на които трябва да отговаря една територия, за да бъде определена за зона за въздействие.
По отношение на зоните с потенциал за икономическо развитие тези критерии са свързани с концентрация на икономически дейности, наличие на инвестиционен интерес, наличие на свободни (неусвоени или изоставени) терени, както и предвидени терени за ново усвояване в действащите устройствени планове, наличие на техническа инфраструктура, нуждаеща се от обновяване, необходимост от изграждане на довеждаща техническа инфраструктура, неблагоприятни екологични параметри. Признакът за интегрираност при този вид зони е обхващането на широк набор от проблеми, свързани с изграждане и подобряване на физическите и експлоатационни характеристики на бизнес средата в тях и решаването им чрез комплексни интервенции, като ефектът ще има важно значение за повишаване на инвестиционната привлекателност на града и условията да стимулиране на икономическия растеж.

След поредица от оживени дискусии, анкети и обществени обсъждания, на 20.09.2012 г. Столичният общински съвет прие 6 зони за въздействие (по две от всеки вид – една основна и една допълнителна).

Зоните за икономическо развитие са следните:
Ø   И1 (Изток)– Основна– НПЗ Искър, СПЗ Слатина, Къро, БАН 4-тикм, 7– 11км.
Ø   И2 (Север) – Допълнителна – НПЗ Илиенци, НПЗ Военнарампа, Задгаров район
 
Основната зона за въздействие с потенциал за икономическо развитие И1 включва територия от 1225 ха в източната част на гр. София. Зоната граничи от север с аерогара София. През нея преминават бул. "Цариградско шосе" и основният железопътен ареал, което прави територията основна "входна врата" на гр. София както с въздушен, така и с пътен и железопътен транспорт. Като се има предвид и преминаването на други важни транспортни артерии (бул. "Асен Йорданов", бул. "Брюксел", бул. "Проф. Цветан Лазаров", бул. " скърско шосе"), наличието на развита железопътна инфраструктура (гара Искър, гара Слатина, индустриални клонове, депа и др.), както и бъдещото преминаването на метрото, зоната има много важно транспортно значение за целия град.

Територията на зоната е много разнообразна и може да се раздели на няколко части:
НПЗ Искър–Север, СПЗ Слатина–Север – Северната част на зоната около летище София в голямата си част е незастроена освен по основните булеварди. Привлекателна е за инвестиции и фирми, свързани с логистика, транспорт и спедиция, но също така и за производствено-складови бази, хотели и офиси. Основен проблем на тази част от зоната е липсващата инфраструктура във вътрешността на територията, което е пречка за нейното развитие.
НПЗ Искър–Юг, СПЗ Слатина–Юг – Стари индустриални зони, застроени главно в социалистическия период. Слатина-Юг е с предимно складови и смесени функции, докато в Искър-Юг има по-голяма концентрация на промишленост. Основен проблем е силно амортизираната инфраструктура и производствена база, нуждаещи се от обновяване и/или преструктуриране.
М. Къро – Територията е разположена северно от бул. "Цариградско шосе" от бул. "Асен Йорданов" до бул. "Брюксел". В последните години тази територия привлече сериозни инвестиции в развитието на големи търговски и бизнес центрове, мол, офиси, хотели и др. Проблем е липсата на открити публични пространства, зелени площи, пешеходният достъп е затруднен. Специфична територия е бившият военен терен на 4-ти км, който поради големината си и собствеността, която е държавна, но тази част от града дава възможност за развитие на мащабни проекти с национално значение – технологичен парк, нов национален стадион и обекти, привличащи разнообразни публики.
М. Цариградско шосе 7–11 км – Това е територията по бул."Цариградско шосе" между бул. "Брюксел" и бул. "Самоковско шосе". Концентрира малки и средни фирми в областта на информационните технологии. Привлича също и много нови инвестиции в офиси, хотели, изложбени центрове и др.

Двата комплекса на БАН на 4-ти км и на 7-11 км, които са включени в тази зона, имат като основен проблем лошата материална база, но също и занемарените публични пространства.
Връзката между науката и бизнеса е изключително важна за постигане на стратегическата цел за развитие на конкурентоспособна икономика, базирана на знанието. Концентрацията на научноизследователски дейности, наличието на фирми в областта на информационно-комуникационните технологии, изграждането на бъдещия технологичен парк, който ще привлече водещи световни високотехнологични компании, са ключовите фактори, които определиха избора на зона И1 като приоритетна зона за въздействие. Комбинацията от инвестиционна привлекателност, научен и иновативен потенциал, наличието на терени за преструктуриране и строителство на зелено, както и на необходимост от обновяване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура, правят тази територия изключително подходяща за реализацията на комплексни интервенции за подобряване на физическата и бизнес среда. Това ще увеличи нейния потенциал и интереса на инвеститорите за нови производствени локализации с висок икономически ефект, а от друга страна, ще съдейства за подобряване и повишаване на икономическите резултати на действащите в нея фирми и предприятия.

В третия етап от работата по ИПГВР трябва да се идентифицират проекти и проектни идеи в зоните за въздействие за реализация в следващия програмен период 2014 – 2020 г. Още в процеса на избор на зони за въздействие беше направен първоначален индикативен списък с проекти и проектни идеи. Списъкът е предварителен и е изготвен на база на интервюта и анкети с общинската администрация и преглед на Общинския план за развитие, Общия устройствен план и други стратегически документи. В следващия етап този списък ще се доразвие с предложения от заинтересованите страни и целевите групи. Ще бъдат проведени нова поредица от срещи, интервюта и анкети с представители на общината, бизнеса, научната общност, неправителствени организации, граждани.
Събраните проекти, предложения и идеи ще трябва да се оценят и приоритетизират. Екипът на ИПГВР започна работа по изработване на критерии за оценка и приоритетизиране на проектите.

Предложените на този етап критерии включват:
  Връзка със стратегическите приоритети за развитие на София и на съответните зони за въздействие
  Допустимост на проектното предложение по приоритетите на оперативна програма "Регионално развитие", както и на останалите оперативни програми за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
  Очаквано въздействие от проекта. Възможност за синергичен ефект и въздействие върху по-голяма територия
  Социални нагласи – обществена подкрепа за проекта
  Финансова устойчивост на проекта. Възможност за привличане на допълнително публично и/или частно финансиране, както и възможност за генериране на приходи
  Проектна и инвестиционна готовност.  

Успоредно с изготвянето на критерии за оценка и приоритетизиране на проекти екипът на ИПГВР започна работа по изготвяне на стратегически цели за отделните зони за въздействие. Приоритетите и целите на ниво зони за въздействие отразяват разкритите проблеми и потенциали в определените зони за въздействие и проучването им в дълбочина. Същевременно те са в съзвучие със заложената визия и допринасят за постигането на общите стратегически цели и приоритети за развитие на София.

В следващия етап ще се изследват начините за финансиране и реализация на предвидените проекти. Възможностите за финансиране няма да се ограничават само до средства по оперативните програми. Ще се използват възможностите на финансовия инструмент JESSICA, публично-частни партньорства и др. Наличието на разнообразна собственост в зоната за въздействие предполага активно участие на бизнеса и формиране на разнообразни партньорства за реализация на предвидените проекти и мерки. Включването на всички заинтересовани страни в процеса на изготвяне и изпълнение на ИПГВР е гаранция за успешна реализация и постигане на целите на плана.