Изисквания към спортните обекти
За практикуването на различните видове спортове още от древността се използват специализирани сгради и съоръжения. Основно могат да се разделят на две големи групи – открити и закрити. За изграждането както на едните, така и на другите са необходими големи инвестиции, което налага внимателно проучване, проектиране и поместване в градската среда.
За да се наложи едно спортно съоръжение като успешно и за да възвърне инвестираните в него средства, е необходимо да бъдат изпълнени
определени градоустройствени изисквания като:
- Достъп – да е осигурен лесен достъп както чрез обществен транспорт, така и чрез собствени превозни средства
- Входове и изходи – лесно достъпни, както за публиката, така и за спортуващите
- По възможност разполагане до зелени площи. Днес има и много успешни примери за спортни съоръжения, разположени върху стари индустриални зони – новите съоръжения за олимпийските игри в Лондон
- Паркиране – достатъчен брой паркоместа според нормативите:
- Спортни зали с места за зрители - 1 бр. на 50 кв.м РЗП плюс 1 бр. на 10-15 зрители
- Спортни площадки и стадиони с места за зрители - 1 бр. на 250 кв.м спортна площ плюс 1 бр. на 10-15 зрители.
Всяко спортно съоръжение освен основната си част съдържа още:
- спомагателни помещения - съблекални, бани, медицински пунктове, тренировъчни зали и др;
- обслужващи помещения – администрация, гардероби, складове, кафенета и др.
- трибуни за зрителите.
Основни изисквания при проектиране на открито спортно съоръжение – стадион:
- Разграничаване на двата основни потока – зрители и спортисти
- Осигуряване на достатъчен брой входове и изходи както за публиката, така и за спортистите
- Трибуните се разделят на сектори с цел по-лесен достъп и евакуация
- Изграждат се обслужващи помещения за спортистите с отделен вход, достъпен само за тях.
Изграждането на покрита спортна зала,
осигуряваща възможността за практикуването на спортове при всякакви климатични условия, се усложнява от още изисквания. Важен е моментът при определянето на типа на залата – днес се налагат най-вече мултифункционалните спортни зали заради възможността за ползването им за всякакви спортни събития, концерти и други прояви.
Проектирането се усложнява и от други изисквания, касаещи събирането на много хора в закрито пространство:
- Осветление – естествено, изкуствено, смесено. То трябва да се съобрази с практикуваните в залата спортове
- Отопление – съобразено с нормативите – 3 кв.м/час на зрител топъл въздух, нагнетяван и изсмукван по подходящ начин
- Акустика – внимателно разпределение на озвучителните системи, особено при мултифункционалните зали, където се предвиждат например концерти
- Вентилация – естествена и изкуствена
- Евакуация – правилно разпределение на входове, изходи, сектори на трибуните, комуникационни ядра.
Важна роля в изпълнението на всички тези изисквания играе
покритието на спортната зала.
За тази цел трябва да се избере подходяща конструктивна система и материал, от което зависят всички естетически и функционални качества на сградата. От една страна, благодарение на правилното решение могат да се постигнат резултати, които да превърнат сградата в символ на един град или държава, каквито примери има не малко. От друга страна, е важно и да се постигнат резултати с висок качество по отношение на устойчивото развитие.
Игралното поле на многофункционалната зала
се оразмерява така, че да удовлетворява изискванията на всеки от спортовете, които ще се практикуват. В показаната таблица е подчертан спортът, който се възприема за меродавен при оразмеряването на дадено игрално поле.
Полета за някои от спортните игри :
- Волейбол – Очертанията на спортното поле за волейбол са с размери 19/34 м (включително и осигурителните ивици, които са нужни), а необходимата минимална светла височина на закрито волейболно игрище е 12.5 м
- Баскетбол – спортното поле е с размери 15/28 м, като около него се изисква и осигурителна ивица с широчина 2 м. Светлата височина, която е нужна за този вид спорт, е най-малко 7 м
- Хандбал – нужни са минимум 22/44 м и минимална светла височина 12.5 м
- Тенис – игралното поле е с размери 10.97/23.77 м при двойки и 8.23/23.77 за единична игра. Предвид обаче и необходимото пространство извън очертанията на игралното поле реалните размери, които са нужни за една тенис площадка, са 18-21 м/36-42 м. При закрити тенис кортове нужната светла височина се дефинира с парабола, която започва от 3 м светла височина в краищата й и най-висока точка с височина 12.20 м в средата.
- Футбол – в зависимост от случая спортното поле за футбол варира по дължина между 70, 81, 90, 100, 110, 120 м, а по широчина 64-75 м. Състезателните игрища се приемат с оптимален размер 73/105 м. При покрити стадиони се изисква минимална светла височина 25 м в центъра на игралното поле и 20 м в зоната над вратите.
Спомагателни помещения за спортисти
Съставът, броят и размерите се определят на базата на едновременната пропускателна способност на спортното съоръжение, която е различна за различните видове спортове. Типове помещения:
- Входни вестбюли, гардероби, рекреации и бюфети за спортисти и служебни лица
- Съблекални и санитарни помещения – отборни съблекални за 15 или 30 души с пейки за преобличане по 0.6 м на спортист и със закачалки или шкафчета, общи помещения за преобличане
- Медицинско обслужване и възстановяване
- Помещения за съдии, треньори, методическа и административна дейност
- Складове за спортен инвентар и пособия.
Основни изисквания за трибуните
Трибуните при спортните съоръжения могат да са за правостоящи или седнали зрители.
За местата за зрители най-често се използват столове или пейки без подръчници и с размери:
- Ширина – от 42 до 48 см
- Дълбочина на седалката – от 33 до 35 см, ако няма облегалка, до 40 см, ако има облегалка, наклон на облегалката – 5-6 см
- Разстояние между редовете – от 75 до 80 см.
Профилът на трибуните се определя по специален начин, като за изходна точка се взема точка на гледане, която е различна за различните видове спортове – обикновено най-близката до трибуните точка на границата на игралното поле. Хоризонталната дестанция от зрителната точка на първия ред до точката на гледане включва и осигурителна ивица най-малко 2 м.
Важна е височината на линията на очите – за седящи зрители – 1.20 м от нивото на пода, а за правостоящи – 1.55 м. Превишението на лъча на зрението за покрити съоръжения е 12 см, а за открити – 15 см. При проектирането на профила на трибуната се получава крива, която се разлага на отрязъци, за всеки от които се построява профил по метод – графичен, аналитичен или графоаналитичен.
Ориентацията на трибуните при открити съоръжения
се определя с цел добри условия за видимост. По правило трибуните за официални лица се разполагат от западната страна на игралното поле.
Трибуните се разделят на сектори чрез проходи, които осигуряват заема на местата и евакуирането. Проходите се проектират с ширина, кратна на широчината на човешкия поток – от 0.55 до 0.6 м, но не по-малко от 1 м. В ред с двустранна евакуация има максимално 50 места, а в ред с едностранна – 25 места.
При многофункционално използване на покритите спортни съоръжения се допуска част от зрителните места да се разполагат върху монтажни трибуни – разглобяеми ръчно или механично. Ако се използват столове и съставни конструктивни елементи, се предвиждат складови площи.
*Десислава Михайлова и Цветелина Георгиева бяха отличени от Градът Медиа Груп като дипломанти с отлични резултати за випуск архитекти УАСГ 2012 с дипломни работи за спортни обекти