Тези дни се нагледахме и наслушахме на всякакви коментари, прогнози и оценки. Изразени от всевъзможни "експерти" – управници, журналисти, икономисти, архитекти, геолози, сеизмолози и всякакви други специалисти, които отново се изказваха авторитетно – по всички въпроси, засягащи сигурността на сградите при земетресения.

Стигна се дотам, че в едно предаване на БНТ, проблемът със сигурността на сградите беше коментниран дори от социолози!? От шест човека – само един си призна, че нищо не разбира и отказа коментар, за което заслужава поздравления. Още по-интересно – имаше анкета сред населението - при по-силно земетресение ще изпопадат ли всички сгради, или нещо такова. Трийсетина процента отговарят – Не, петдесетина процента – Да, и едва двайсетина процента – не мога да отговоря. Подобни анкети и коментари имаше и в предни години, когато "експертите" твърдяха, че при земетресение с магнитуд 6 по Рихтер, в София ще изпопада всичко. Тези анкети са дълбоко погрешни и е крайно време журналистическото съсловие да спре да търси такива сензации. Защото внушенията само могат да доведат до опасна ескалация на паниката при следващи земетресения. А паниката е най-лошия съветник в подобни случаи.

Стигна се дотам, че министът на строежите, която е с икономическо образование, бодро и с пионерски плам в очите ни съобщи, че стената на язовир Студена можела да издържи земетресение от Осма степен. Не стана много ясно по коя скала – Медведев – Шпонхойер - Карник, Меркали, или е магнитуд по Рихтер, ама нейсе. Важна е цифрата Осем, защото лесно се помни, а пък е доста по-голяма от 5.8. Вероятно нещо подобно й е било подсказано от някой експерт, но в този случай щеше да е много по-добре да бъде оставен експертът да говори, защото вероятно е имал предвид нещо съвсем друго, а не тая глупост.

И в крайна сметка нито един журналист не покани и не попита за коментар нито един експерт по сеизмично инженерство! А от изброените по-горе "авторитети" – единствено сеизмолозите и геолозите разбират от земетресения, но не и от противосеизмично осигуряване на сградите! Обаче всички коментират с наслада – нещата, от които не разбират! И колкото по-голямо неведението – толкова по-авторитетно звученето. Има един социолог – Антоний Гълъбов и един архитект – Бойко Кадинов, ако не бъркам имената. Те двамата ще звучат авторитетно дори и за атомна енергетика или за молекулярна биофизика. И куп други такива, на които не им помня имената.

Нещо повече, но и много по-лошо. Свидетели сме как безброй висши управници търчат напред – назад в засегнатите райони, и обещават какво ли не. Без да имат и най-малка представа – какво обещават и какво всъщност трябва да се прави. Обещанията хронологично бяха – ще поемем всички щети, само кажете на Дянков колко пари са необходими. После – ще помогнем само на собствениците на законните постройки, когато тези постройки са единствено жилище – само кажете колко пари трябват. После – държавата не може да помогне на всички, затова трябва всеки да се застрахова, но ще помогнем на най-засегнатите и пак кажете колко пари....

И понеже трябва много бързо да кажем колко са парите – екипи съставени от един конструктор и един оценител – и те търчат напред-назад и оценяват, ли оценяват. Без да знаят какво има да се прави. Поглеждат сградата – и заявяват – тая ще падне, тая ще остане, тая трябва да се усилва. И едното или другото – ще струва толкова и толкова пари??? И всичко това – в срок от един месец – за всички засегнати сгради? А междувременно – То тресе, ли тресе. 

На някои места дори ударно са започнали да подмазват пукнатините – та качествено да скрият повредите, за да не може после да бъде извършена правилна оценка на сигурността...

Даже се стигна дотам, че в училищни сгради, за сигурността на които някой се е произнесъл от външен оглед – се провеждат матури. А То Пак тресе, ли тресе! И като разтресло – учениците избягали. А пък като спряло – матурата продължила и завършила успешно, слава богу???

Някои по-възрастни колеги със съжаление сигурно помнят подобен случай с едно училище в района на Стражица – след подобна прибързана експертиза. Можем само да се надяваме, че подобно нещо няма да се случи отново!

А така не се прави!

Когато експертите заговорят – те ще ви кажат следните неща:

1. Трябва да се направи специализиран кризисен щаб от геолози, сеизмолози и строителни експерти по сеизмично осигуряване на сгради и съоръжения. Кризисният щаб при бедствия, който в момента съществува – вероятно става за наводнения или пожари, но не и за случаите при аварии от земетресения.
2. Този кризисен щаб трябва да изготви план за действие – за засегнатите райони.
3. Планът за действие трябва да включва – свръхспешни незабавни мерки, дългосрочни мерки, методика за оценка на сигурността и съответствието на сградите, която да подпомогне конструкторите, които ще извършват конкретните оценки, и безброй други неща.
4. Най-важното – откъде и как ще бъдат осигурени необходимите специалисти. Служителите от техническите служби на общините на са подготвени за такава дейност, но не смеят да си признаят – за да не бъдат уволнени моментално.
5. Най-спешното – коя сграда може постоянно да се обитава, коя – временно, докато не се предприемат мерки за усилване, коя не може да се обитава, но може да се усили, и коя трябва да се събори. Тази оценка направена най-малко от трима опитни конструктори, за да може хората да знаят какво да правят.
6. В случаите, в които ще се налага изготвяне на подробно конструктивно заснемане, с последващ проект за усилване – едва след изготвяне на проекта, ще може да се прави оценка на разходите. А тези случаи ще са преобладаващата част от засегнатите сгради.

И когато експертите заговорят – те ще кажат още много други неща, за които няма място тук, но дано някой от архитектите, икономистите или социолозите да им даде думата все пак. 

Подобен подход беше осъществен преди много години – след щетите от земетресението в Стражица. Тогава конструктори от всички проектантски организации, или от ВИАС, ходеха в командировки и извършваха подобни дейности, в продължение на няколко години. И то – само най-опитните конструктори. Нещо повече – вследствие на изводите от наблюденията дори бяха променени Нормите за проектиране в земетръсни райони! Ето такива неща се правят в подобни случаи.

Накрая и нещо по-оптимистично. Обръщам се към тези колеги от строителния бранш, които, под една или друга форма, имат отношение към сигурността на строителните конструкции и съоръжения у нас.

Става дума за научни работници в областта на противосеизмичното осигуряване на сградите, проектанти–конструктори, надзорници и контролни инженери, технически ръководители и строителни работници – от майсторите, до последния общак.

Станалото земетресение в района на гр.Перник беше много сериозна проверка за начина, по който всички ние си вършим работата. Макар и с не много голям магнитуд по Рихтер, това земетресение си беше доста яко. То подложи на опасно изпитание сигурността на сградите в засегнатите райони. Основната причина за опасността се крие в плитко разположения епицентър, заради което такива земетресения са много сериозен тест за конструкциите на сградите и другите строителни съоръжения – комини, мостове, тунели, язовирни стени и много, много други. И въпреки доста апокалиптичните прогнози през последните години – прокламирани от хората, за които стана дума по-горе, и които нищо не разбират – построеното от нас и от колегите преди нас устиска, слава богу.

Е, тук там някоя пукнатина, някой паднал комин или керемида. Но, най-важното – НИТО ЕДНА ЖЕРТВА ИЛИ ТЕЖКО ПОСТРАДАЛ ЧОВЕК! При това – в най-гъсто заселения район на страната! За подобни земетресения това е рядкост и в световен мащаб. Достатъчно е да си спомним какво стана в Турция преди години, или в Италия напоследък.

Ето защо ще ви кажа – КОЛЕГИ, ВДИГНЕТЕ ГОРДО ГЛАВИТЕ! Ние можем да проектираме и строим! Горд съм, че съм един от Вас.

Разбира се, всички си знаем и кусурите. Недостатъци, неточности или грешки при проектирането, икономии и други по-големшки магарии при изпълнението на конструкциите, проблеми при надзора, който понякога почти отсъства и т.н. Ето защо трябва да си направим доста изводи и да благодарим и на Господ, късмета или на каквото друго се надяваме. Но поне едно е сигурно вече – в разтресените райони няма груби грешки. Поне що се отнася до сградите, които са построени при изготвен и спазен проект за конструкцията.

Искрено се надявам, че станалото ще издигне малко престижа на професиите на конструктори, надзорници и строители в обществото.

Надявам се още – всеки, който не е от бранша, а чете настоящото обръщение, и който по време на земетресението се е молил на Господ или на каквото друго се уповава – с надеждата да спаси кожата. Нека се сети и за хората, които са проектирали и построили конструкцията на сградата, в която е треперил за собствения и на семейството си живот. Или за хората, проектирали и построили язовирната стена, която е надвиснала над града, в който живее. И нека да знае, че техните задници са треперили и за неговата кожа, защото отговарят за нея докато са живи – пред законите и пред собствената си съвест.

На всички колеги строители пожелавам - дано да няма други подобни изпитания, а на всички управници – млъкнете за малко и оставете експертите да говорят. За да ви кажат какво да се прави, защото те знаят.