Миналата есен специалист от Столична община заяви, че четвърт от града, предимно новозастроените комплекси, няма канализация.
Колкото и да е нелицеприятно, излиза, че държавата абдикира от задълженията си, общината не налага специализирани стандарти и контрол, а архитектите са принудени да продават услуги и продукти вместо стойностна архитектура, стараейки се да угодят на инвеститор, строител и клиент. Това вече е криза в архитектурата, а не архитектура на кризата.

Началото на процеса е в голямото търсене, на което строителството и архитектурата се стараят да отговорят максимално бързо, защото става дума не само за сериозни инвестиции, но преди всичко за огромни печалби.

Не мога да не се съглася с мнението, четрябва да се съобразяваме с общественото пространство, с високото качество на проектите и на строителството и с търсенето на най-високата, на световната мярка в оценката на постигнатото.

Но в българската, в софийската архитектура и градоустройство не липсват традиции и постижения В началото на миналия век, в период на сериозна европейска и световна криза при събиране на балканските владетели и техните европейски родственици в Синая румънският крал Михай отговаря на въпроса на журналист защо така ориенталски изглежда Букурещ: "Ако искате европейски вкус и блясък, идете при Фердинанд в София." В центъра на столицата днес са кметството, Националната художествена галерия, националната банка, Народният театър, Алма матер, Народната библиотека и т.н.

Има сериозни, доказани творци, от които младите архитекти могат да се поучат и да продължат с новите идеи и възможности на технологиите на новия век. Само че мисля, че най-напред човек трябва да знае какво не иска.
Пиедесталът на красотата е грозотата. Сравнение се прави само от позицията на изградена ценностна система и на отделния човек, и на обществото. Тогава няма да говорим за архитектура на кризата или криза на архитектурата.