Зададохме на водещи архитекти девет въпроса за сградите, архитектурата, средата, законите и прехода. Техните отговори публикуваме в този брой. Николай Хайтов казва: "Какво са високите сгради в града? Ако един град е като хор, който пее една задружна песен, някои сгради са като хористи, които ни в клин, ни в ръкав викат ура." Според нашите автори повечето архитекти искат тяхната сграда да вика "ура". Няма да отсъдим дали публикуваните интервюта са в хор или дебат. Ще го обсъдим по време на архитектурната дискусия на конференцията "Балрек" на 8 ноември в "Кемпински Зографски".

1. Сградата и средата
Сградата трябва да е контекстуална, ако е просто инвестиционен проект, който може да бъде навсякъде, той обезличава средата. Тя облагородява, когато е в хармония с околната среда, но невинаги "взривяването" на средата е отрицателно. Добрият архитект гледа на всеки проект като на елемент от градския ансамбъл. 

2. Пазар и архитектура
Проектирането е най-малката част от бюджета на една сграда, но отговаря за 80% от успеха на проекта. При архитектурния продукт всъщност се договаря и заплаща един дълъг понякога с години процес, вследствие на който се създава архитектурният продукт. Цените за проектиране не могат да се измерват на квадратен метър. Инвеститорът плаща комплексен продукт, а качеството определя цената. 

3. Първокласната архитектура 
Естетика, целесъобразност, баланс на компромисите, уникалност, иновативност, устойчивост – това са елементи на всеки архитектурен проект и в зависимост от целта му те са в различно съотношение. В качествената архитектура присъстват всички тези качества, като може да се добавят и още важни качества като икономичност, технологичност, гъвкавост. Тя е огромна отговорност пред обществото, защото архитектурно-строителните творби са трайни и хората живеят в тях и сред тях. 

4. Уникалната архитектура
Скъпа и уникална архитектура са две различни неща. В България често се приема, че скъпите материали могат да компенсират слабия проект. Уникалността винаги си заслужава парите. Добра архитектура може да се прави както с голям, така и с малък бюджет, важното е архитектът да е наясно с бюджета от самото начало. 

5. ИКЕА в архитектурата
Такива сгради са важни за града, те създават градската тъкан. Обществото и градът имат нужда от достъпна естетика, от повишаване на качеството на архитектурната среда и достигането й освен до елитите, но и до по-ниските социални слоеве в обществото. Обществото и градът нямат нужда от унифициране и обезличаване на архитектурната среда, дори и ако на пръв поглед този унифициран модел притежава някакви естетически качества. Сглобяемата сграда е нещо, което тепърва трябва да преосмислим и преоценим. 
6. Пазарът 
Възложителите, които имат опита и познанието за инвестиционния процес, ангажират архитекта още в самото начало на възникване на инвестиционно намерение. Архитектът освен като проектант се явява и негов консултант през целия период на инвестиционния процес. С ниската цена идват и рисковете от лоша архитектура. Една сграда може да се радва краткосрочно на комерсиален успех, но в дългосрочен план тя е успешна, ако се приеме от обществото.

7. Законодателството 
Законодателството в териториалното устройство има своите проблеми, но не само те са причината за липсата на критична маса от качествена архитектура. Една от тях е и порочната практика да се прилага Законът за обществените поръчки, вместо да се провеждат архитектурни конкурси за обществени поръчки, където критерият е качеството на предложеното проектно решение. Българските нормативи винаги са се стремели към прекомерна управляемост на процесите, с всичките понятия като еркери, издатини, балкони, кота корниз, кота било и т.н. 

8. Зелената архитектура
Това е посоката, която всички трябва да подкрепяме. Най-важното е клиентът да живее в чиста, максимално зелена и здравословна среда и да не тежи на природата, когато използва ресурсите й. Понятието зелена архитектура обаче стана вече толкова обширно и неясно, че с малки усилия почти всяка нова сграда може да се рекламира като зелена. Има риск това да се превърне в голяма индустрия, подкрепяна от многобройни стандарти, агенции и компании за сертифициране.

9. 10 години назад и 10 напред
Огромните възможности създадоха лош масов продукт, но по време на бума на строителството българските архитекти можеха да изявят своите способности. Натрупаха се много добри примери, както и не чак толкова добри. 
Ако хората погледнат снимки отпреди 20 години и ситуацията сега, ще видим колко напред сме отишли. Има и грешки, за които не трябва да се самобичуваме, а, напротив, трябва да използваме, за да решим как да вървим оттук нататък. 
Икономическата криза е шанс за открояване на най-добрите професионалисти.
През следващите 10 години най-голямото предизвикателство за архитектите ще бъдат публичните пространства и градоустройството.