През последните четири години строителството в Европа не спираше да се влошава. Тази тенденция на спад се очаква да приключи до края на 2011 г., но за всяка страна и регион резултатите ще са различни. През 2011 г. Полша регистрира най-висок растеж, въпреки че скандинавските страни също отбелязват подобрение. Във Франция и Германия ръстът не е особено голям. Очевиден спад в строителния сектор се забелязва в Испания, Ирландия и Португалия, докато във Великобритания и страните от Южна и Източна Европа той е по-малък.
През последната година брутната добавена стойност нарастваше с 2% в Европа. Като обнадеждава компаниите този прираст е резултат от увеличеното потребителско търсене и от ръста на износа, което предполага ръст на инвестициите за следващата година.
Добрите икономически перспективи и ръстът на работните места увеличават потреблението на домакинствата, най-вече в скандинавските страни и Централна и Източна Европа. Португалия и Ирландия са единствените страни, в които се предвижда спад на потреблението.
Въпреки че икономическият ръст вероятно ще остане стабилен, рискове винаги съществуват. През изминалата година възстановителните мерки на правителствата успяха донякъде да подобрят ситуацията в строителния сектор, но нарастващите проблеми пред икономиките създават напрежение и предразполагат към свиване на разходите и икономии.
Финансовото затягане и инфлацията отслабват покупателната способност на клиентите. Затягането на финансовата политика заплашва да забави публичните инвестиции и строителството. Най-голям е рискът за Източна Европа и за инфраструктурния строителен сектор. Други заплахи пред растежа са увеличението на цените на енергията и на общите строителни разходи.

Новото строителство набира скорост
От всички строителни сектори най-голям спад през пиковата 2007 г. е регистриран в строителството на жилищни сгради. През 2007 г. в Европа са построени около 2.5 млн. жилищни сгради, през 2011 г. броят им спада до по-малко от 1.5 млн. Все пак очакванията са жилищното строителство да нарасне с малко под 5%.
Строителството на офис сгради преминава много по-добре през кризисния период. Общата му стойност намалява с около 13% между 2007 г. и 2010 г., докато новото строителство поема по-силен удар и спада с повече от 1/5. Изграждането на офис сгради изостава от икономическите тенденции и не се очаква да нарасне до 2012 г. Строителството на нови офиси претърпява по-големи поражения от реновациите и това се забелязва най-вече в индустриалното строителство. Благодарение на взетите от правителствата мерки ситуацията в обществения сектор се подобрява.

Реновиране и инфраструктурно строителство
В момента цената на сградната реновация в Европа е 1.5 пъти по-голяма от тази на новото строителство. В по-богатите държави строителството ще продължи да се съсредоточава върху реновирането на съществуващи сгради. Водещ фактор е подобрението на енергийната ефективност на сградния фонд с подкрепа на публични фондове.
В много от европейските страни инфраструктурното строителство е добре насърчено от държавата. До 2008-2009 г. строителният пазар остава почти непроменен, но през 2010 г. размерът на строителството се сви с почти 5%. Проблемите на икономиката действат като спирачка за старта на нови проекти и се предполага, че броят им ще продължи да спада през цялата 2011 г. Тъй като европейското финансиране става все по-малко, а държавните инвестиционни фондове преминават през труден период, ръстът в Източна Европа ще бъде по-скромен.
В резултат на финансовата криза през последните четири години строителната дейност в Европа намаля с над 15% до равнището на 1998 г. Процесът на възстановяване е непостоянен. V-образната графика на бързото възстановяване - рязко спадане и рязко покачване, се наблюдава във Финландия, Швеция, Норвегия, Германия и Полша.
Много страни от Централна Европа обаче стават свидетели на U-образна диаграма и прекарват по-дълъг период на спад.
В някои държави като Гърция U-образната диаграма се превръща в крива с дълготрайно понижение, чийто период на продължение не може да бъде определен в нестабилна икономическа ситуация.

Значителна разлика в перспективите за регионалните строителни пазари до 2020 г.
Прогнозата е строителството в Западна Европа е ръст с по-малко от 2% годишно до 2020 г., малко по-бавно от увеличението на БВП.
В богатите западноевропейски държави строителството ще нараства бавно (1.5% годишно) с фокус върху реновирането и изграждането на нови жилищни сгради.
Изгледите са най-добри за новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се опитват да достигнат същия стандарт и където нуждата от строителство е най-голяма. Очаква се в бъдеще строителният сектор там да нараства от 4.5% до 5% на година.
Предвижда се както строителният сектор, така и БВП в скандинавските страни да имат по-бързо темпо на растеж от средното за континента.
Южноевропейските държави трябва да изчакат до 2020 г. за да достигнат по-високо равнище от това за 2010 г. Икономическите проблеми и увеличилият се брой дългове ще имат продължително влияние върху региона. Налице е и пренасищане на жилищни и бизнес сгради, което пречи на новото строителство.
Някои от основните фактори, които пречат на строителния ръст, са застаряващото население, големият брой сгради и тенденцията хората да живеят сами.
Ръстът на населението не е основен фактор за Европа, но продължаващата урбанизация налага ръста на строителството. Друг ключов фактор са и повишаващите се изисквания за подобряване на енергийната ефективност.