"Да се създаде място, което да не привлича хората, не е трудно, забележително е колко често е постигнат именно този резултат", казва Уилям Уайт, американски писател и журналист, докато критикува американския модел на строене и рушене на градската среда в Ню Йорк. Уайт е създател на модела Place Making (букв. "правене на места"), който включва не само планиране и проектиране на обществените места, но и изследване на териториите.
Сдружението "Архитекти за София" представи модела миналата седмица и го изпробва на практика в един от своите настойчиви опити да започне дебат за обществените пространства на столичния град.

Първо бяха сградите, после инфраструктурата...
"Ако градът е нашият дом, а гражданите в него – семейство, обществените пространства са дневната, в която ние прекарваме времето си", заяви председателят на сдружението арх. Димитър Паскалев. Градските обществени пространства не могат да бъдат просто изградени, а трябва да бъдат разбрани, да им бъде вдъхнат живот, да бъдат активна част от градската тъкан и да бъдат правилно управлявани, за да продължават да бъдат живи.
Следващ етап е управлението и поддръжката им. "Управлението е основна част от цялостния живот на сградите и пространствата и правилното му дефиниране е една от гаранциите за устойчивост", обобщи Горан Миланов от Българската фасилити мениджмънт асоциация своя опита в IT управлението на пространствата. Това трябва да бъде непрекъснат, продължаващ процес, който гарантира удължаването на живота на обектите и същевременно осигурява устойчиво развитие.

"Правене на места"
Как става това обясни Елена Мадисън, урбанист и помощник-вицепрезидент на американската организация Project for Public Spaces, като представи стратегия за създаване на оживени обществени пространства в София по метода на Уайт.
Той се основава не на дизайна, а на преживяването на мястото, и съответно предлага дизайн, който да подобри това преживяване. Добър трик да се засили дейността на обществените пространства е например предлагането на храна, колкото и хумористично да звучи, изтъкна Мадисън.

Защо все пак не се създават добри обществени пространства?
Пречките са много.
Основна причина е фактът, че в повечето случаи фокусът е върху проекта, а не върху мястото. Обикновено не са проучени потребностите на хората, уникалността и значението на територията.
Сред другите тривиални фактори са липса на професионалисти, неподходящо финансиране, недостатъчно задълбочено разбиране на проблемите, протести или просто незаинтересуваност на общността, статични проектни решения.
А малкото реализации често не се употребяват според замисъла.
"Дори и да има желание, невинаги има резултат." Елена Мадисън илюстрира коментара си с два примера - библиотеките в Сан Антонио, Тексас, и Ривърсайд, Калифорния.
Според Мадисън ролята на обществените сгради в публичните пространства е да комуникират със средата.
Добрият пример е библиотеката в Калифорния, пред която има парк, редовно се провеждат събития, входът е ясно подчертан, въпреки че сградата е стара и не особено красива.
Лошият пример е в Тексас. Пространството около сградата е подходящо за пазар, изложби, концерти. Това е чудесно място в сърцето на града, но е лишено от всякаква дейност. Хаотично поставените изсъхнали дървета са дело на ландшафтен архитект непрофесионалист, който просто е искал да уплътни пространството.
Музеят "Гугенхайм" в Билбао, дело на архитекта Франк Гери, илюстрира проблема с осигуряването на достъп за хората в неравностойно положение и отдалеченост от оживените обществени пространства, което позволява прояви на престъпност и вандализъм.
Необходими са кураж, сили и партньорства, използване на добрите политики и практики, за да говорим и да има чуваемост на проблемите. Тези места трябва да бъдат функционални магнити, които да привличат обществото с разнообразие от дейности и усещане за динамика. Така участниците в дискусията обобщиха основните методи за успешното изграждане и управление на обществените пространства.