"История в полза на бъдещето" е предимството и шансът на Пловдив да се превърне в развит център на културния туризъм през XXI век. С притежаваните над 200 недвижими културни ценности градът напълно заслужено може да бъде наречен европейски кръстопът на култури. Но липсата на единна държавна и общинска политика за опазване на уникалната пловдивска идентичност в последните 20 години задълбочи процеса на физическа деградация на археологическите и архитектурните паметници. Емблемата на Пловдив – архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив", поставен на 5-о място в класацията на сп. "Форбс" за най-древните градове, е заплашен от унищожение.

За да се съхрани уникалният характер на стария град, е необходимо ясно и категорично да бъде регламентиран ангажиментът на местната власт по управлението на територията, поддръжката и реставрацията на недвижимите културни ценности. Първите стъпки вече са направени с изготвянето на нова концепция за устойчиво развитие на резервата през следващите 5 години и Наредба за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване на застрашени недвижими културни ценности. От съществено значение за осигуряване на европейско финансиране за обновяване на наследството е включване на стария град и прилежащата историческа зона, в интегрирания план за възстановяване и развитие на Пловдив, който ще се финансира по ОП "Регионално развитие".  
  
Главните цели, поставени в новата концепция, са:
-          запазване и дори увеличаване на универсалната стойност на резервата с цел успешното номиниране в листата на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство
-          създаване на устойчив подход за управление на защитената територия, който да балансира консервацията на историческата среда (включително архитектурните, археологически и природни елементи), запазването и подсилването на местните традиции и развитието на устойчив туризъм
-          изработване на програма с конкретни действия и източници на финансиране за устойчивото обновяване на стария град.

За да се гарантира опазването на резервата, е необходимо разширяване на неговите граници с включване на част от прилежащата буферна зона, в която попадат групови недвижими културни ценности като квартал "Капана", главната пешеходна улица "Кн. Ал. Батенберг" и нейното продължение "Райко Даскалов", площад "Централен" и ул. "Иван Вазов" и изработване на специфични правила за тяхното поддържане. Разширяването на обхвата на защитената територия е важна предпоставка за превръщането на Пловдив в туристическа дестинация и увеличава шансовете за включването на "Старинен Пловдив" в листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

С подготвената Наредба за възстановяване на застрашените културни паметници се създава реална възможност за тяхното предпазване от разрушаване и за повишаване съзнанието и отговорностите на собствениците и ползвателите на имоти с историческа стойност. Наредбата регламентира реда и условията за извършване на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности съобразно чл.72, ал.2 от Закона за културното наследство (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Кметът на общината ще издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
ОИ "Старинен Пловдив" като пряко отговарящ за опазването и поддържането на недвижимите културни ценности в града съвместно с Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство до 10-а дата на всяко тримесечие ще предоставя информация за състоянието на всички застрашени регистрирани и временни недвижими културни ценности, както и тези в риск по смисъла на чл. 49 от ЗКН, и ще образува съответните преписки и указания за всеки конкретен обект. Ако собствениците сами не изпълнят предписанията, указани им със заповед на кмета, върху имота им ще се вписва законна ипотека в полза на държавата или общината за обезпечение на направените от тях разходи по реставрационно-ремонтните дейности.