Арх. Кирико, в какъв период реализирахте разработката ландшафтно-устройствен план на област Пиемонт, който е изцяло съобразен с указанията на Европейската конвенция за ландшафта? Какъв екип от специалисти бяха ангажирани в работата?
- Работата по ландшафтния план на област Пиемонт започна през 2006 г. и в момента се намира във фаза утвърждаване. В действителност идеята се роди още през 2000 г. с документ от европейската общност, отнасящ се до ландшафта, и през 2001 г. с документа, който се отнася до културното и историческо наследство, възприет от Италия. Този план представлява една революция в ландшафтното планиране на Италия, защото вече се прекратява с възприемането на дадени територии като територия от клас А и територия от клас В, а териториите имат едно и също значение, достойнство и качество.
За пръв път се надхвърля рамката на ландшафтното възприемане на дадена област и се преминава към това, което тя представлява в измерение на нейните традиции, може да бъде представена под формата на фотоматериали или на някакъв друг материал. В екипа бяхме ангажирани архитекти, урбанисти, географи, икономисти, историци, външни университетски сътрудници - общо около двайсет души, които работеха под ръководството на възложителя област Пиемонт, супервайзър на проекта. 

Какво всъщност влагате в понятията за територия клас А и клас В в Италия?
- Териториите клас А са онези територии, които винаги са били под защита. Това са паркове, градини, т.е. такъв тип територии, но пейзажът, ландшафтът и дори подобряването на дадена периферия са нещото, което постоянно ни заобикаля. Не може да се отдава значимост на нещо, което има значимост в конкретна точка на околната среда. Съществено е онова, което хората възприемат за важно в ежедневието си. Териториите клас В са всички онези територии, които по някакъв начин са били оставени встрани в полето на обществената визия и които сега трябва да бъдат подложени на преустройство, за да може да им се придаде ново качество и достойнство.

С какви трудности би се сблъскал един инвеститор, ако реши да реализира инвестиция в тези територии? 
- Зависи от вида на инвестицията, но със сигурност ще се сблъска. Финансовият резултат не трябва да надвишава интересаза околната среда и за хората – те проста трябва да съжителстват.

Ако трябва да направите паралел за една крайградска паркова територия от област Пиемонт и в Габрово, например парк  "Маркотея", какви биха били трудностите?
- При всички случаи трябва да се съобрази с даденостите на природния парк и индикациите за него, а те обикновено са от рестриктивен характер. Трябва също да се съобрази със съществуващите обеми и да насочи своята икономическа дейност към подобряване даденостите на самия парк. Има нещо, което в голяма степен обединява териториите на Габрово с тази на Пиемонт. Това е процесът на преустройство на бивши пустеещи индустриални предприятия. Това е начин да се създадат една нова икономика, нов градоустройствен облик, а това са неща, които ни водят към бъдещето, т.е. околна среда и устойчивост вървят в крачка, заедно.

Как се справяте с пустеещите индустриални предприятия?
- В Пиемонт има един закон на регионално ниво, който се отнася до енергийната ефективност. С него законово се регламентира възстановяването и подобряването на тези зони чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност. Този закон насърчава да не се строят нови индустриални зони, а да се преустройват съществуващите такива. Тези нови форми съкратено се наричат АПЕА – това са производствени зони, които са екологично оборудвани, или по друг начин казано, екологични зони, технологично оборудвани.

Като заговорихме за индустриалните зони, в Пиемонт кога се появи това като проблем?
- От 80-те години насам с упадъка на индустриализацията имахме, както и в цяла  Европа, проблем с празните градски територии. Също и проблемът на периферните зони, които в момента биват колонизирани от втората емигрантската вълна. Първата емигранстка вълна се характеризира с потоци от Южна Италия към Северна Италия, докато сега тя е на хора от страни, които не са в европейската общност или от други държави от европейската общност към Италия. Мога да кажа, че този нов процес на колонизация, на урбанизация на тези периферни зони, които не са преустроени, а именно в момента се извършва от тези емигрантски вълни, т.е. планът има отношение към историческияи културния аспект, но също така чисто физически, а също и към опазването на околна среда.

Какви мерки се предприеха на ниво държава, област, община в тази връзка? 
- На национално ниво имаме кодекс на културното наследство и на околната среда. На регионално ниво имаме задължението да прилагаме ландшафтния план, а на общинско ниво се следи за неговото прилагане.

През тази година 36 български общини  имат шанса да получат европейско финансиране за разработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Ако трябва да дефинирате понятието интегриран план, в Италия какво включва то?
- Известен италиански урбанист на име Джакомино Романи казваше, че не може да има отговор на територията, ако преди това не е предшестван от отговора спрямо жителите, които населяват тази територия, защото територията принадлежи на жителите си, т.е. новото планиране не може да няма като цел промяна в нашата икономика успоредно с нуждите, които налага една устойчивост на околната среда. Вече не съществува това - един момент за човека, един момент за природата, защото те всъщност трябва да са заедно. Вече не съществуват понятията, разделени на град, село. Налага се едно абсолютно взаимно проникване между различните функции.

Какво бихте посъветвали вашите колеги от професионалните среди в България в етап, когато у нас се структурира понятието интегриран план, как точно трябва да се приоритетизират нещата?
- Отговарям ви без всякакво съмнение по въпроса – да се получат нуждите на дадена територия – на хората, на децата, на майките, на възрастните, на емигрантите, на всички, които живеят и работят на тази територия, както и на тези, които възнамеряват да отидат там. При нас общината е задължена да приеме този интегриран план и да го приложи, за да живее общината и цялата територия по този начин. Планът трябва да е привлекателен за собствените си граждани, трябва да е направен прецизно и коректно, всеки трябва да открива себе си в тези територии.
Бих посъветвала колегите си, че могат да си спестят грешките, които ние допуснахме, и да не изпускат възможностите, които европейската общност предоставя. Регионът, в който съм родена и в който работих първите седем години, беше регион, който попадаше в Цел 1 – това е регион Калабрия, става въпрос за един беден район. Моят съвет към българските ми колеги е да не правят стъпки, а да тичат, да тичат. Всяко нещо, което оставяте по пътя, е загуба.

Съществуват ли някакви допълнителни възможности, които да подпомагат работата в тази посока?
- Независимо дали говорим за парк, индустриална зона или сграда, законът, на който се позовах, дава стимули и във финансов аспект на всички тези инициатори, които искат да устройват дадени блокове, както и за преоценката на енергийната ефективност на сградите. Що се отнася до парковите зони, стремежът е към изграждане на мрежи, които да улеснят контакта между съответните зони, за да могат те да бъдат по-използваеми във всяко отношение, така както изисква директивата Хабитат на Европейската комисия, мрежа "Натура 2000" и директивата за птиците, които са еднакви за всички европейски държави. Това всъщност позволява да се надхвърлят границите на дадена област и да се улесни комуникацията между тях.