Десет на сто от загиналите при произшествия са в следствие на удар в крайпътно дърво или стълб
Немалка част от пътнотранспортните произшествия (ПТП) са при удар на превозно средство в различни препятствия.
В таблицата са дадени данни за ПТП при сблъсквания според вида им.
Вижда се, че блъскането на превозно средство в дърво и стълб (т.т.3 и 4) е с особено опасни последици.
За периода 2006 - 2009 г. делът на тези ПТП е 10.27% от всички ПТП в страната, а делът на убитите е почти двойно по-голям – 17.73%. Всички други сблъсквания (като изключим най-опасния сблъсък между моторни превозни средства) са със значително по-нисък дял на убитите спрямо броя на ПТП. Тези данни показват слабата обезопасеност на тези препятствия встрани на пътя.
Разчетите на тежестта на ПТП (убити/ПТП) при сблъсък на превозни средства в стълб или дърво встрани на пътя и при удар в предпазна ограда показват следното:
• при удар на превозно средство в стълб или дърво встрани на пътя – 0.2209 убити/ПТП
• при удар в предпазна ограда - 0.1260 убити/ПТП.
Това означава, че обезопасяването на дърветата и стълбовете по пътищата с предпазна ограда може да намали значително тежестта и последствията на ПТП. Броят на убитите по т.т.3, 4 и 6 е 853, след обезопасяване с предпазна ограда той може да бъде сведен до 548, т.е. 305 убити, или 76 убити по-малко на година. Не е реалистично да се мисли, че всички крайпътни дървета ще могат да бъдат обезопасени с предпазна ограда, но трябва да се започне работа в две направления:
• поставяне на предпазна ограда (особено при рехабилитацията на пътищата по различни програми)
• реконструкция на насажденията – отдалечаване от настилката и разреждане по дължината на пътя.
Крайпътните дървета са обезопасени с предпазна ограда, но въпреки това се случва някое от тях да предизвика ПТП. Ето защо периодично трябва да се следи и състоянието на крайпътните дървета. Това е задължение на пътната администрация съгласно чл.48 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата.
Крайпътните насаждения са се появили при построяването на първите шосета. При тогавашния транспорт – волски и конски каруци, те са осигурявали някакъв комфорт на пътуването, особено през лятото. Засаждали са се плодни дървета, при което е имало съчетаване на приятното с полезното – пътните органи са получавали сериозни приходи от плодовете.
В днешно време при високите скорости на превозните средства тези крайпътни насаждения са особено опасни. Нормативното разстояние между линията на динамичния габарит и насажденията в размер на 3 м, съгласно чл. 84 ал.1 от Норми за проектиране на пътища, би следвало да се увеличи. Трябва да се създадат нормативи за минимално разстояние между дърветата и за максимален диаметър на стволовете. Не са пътищата мястото за отглеждане на столетни дървета, те трябва да са в парковете.
В урбанизираните територии, където разрешената максимална скорост на превозно средство е 50 км/час, проблемът с дърветата обикновено е в техния диаметър на ствола. Дебелият ствол предполага силно развита коренова система, която разрушава тротоарните настилки и техническите проводи в тротоарите. За тези територии би следвало да се въведе норматив само за диаметър на ствола на дървесните насаждения.