Безопасността по пътищата трябва да бъде държавен приоритет
Икономическите загуби от пътните злополуки възлизат до 3 на сто от брутния вътрешен продукт
Злополуките на пътя са голям световен проблем. Те отнемат живота на повече от 1.3 млн. души годишно, други 50 млн. са ранени в пътнотранспортни произшествия.
Развиващите се страни и държавите в преход са най-повлияни от тези факти, които най-силно въздействат върху бедните хора в държави с нисък стандарт, в които икономическите загуби от пътните злополуки възлизат на 1 до 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
С тези констатации започва докладът на ООН "Подобряване на глобалната пътна безопасност". Изследването акцентира върху поставяне на национални цели за намаляване на жертвите от пътни произшествия като първа стъпка за размисъл и решаване в перспектива на проблема. То е направено след изследване на 58 държави.
Проблемът е на дневен ред от 60 години в ООН, Световната здравна организация и Световната банка под ръководството на Икономическата комисия на ООН за Европа
United Nations Economic Commission for Europe (UNECE).
Според изследване на Червения кръст пътните злополуки са все по-сериозно глобално бедствие, което разрушава човешки съдби. През 2004 г. СЗО и Световната банка публикуват първия си Световен доклад за превенция на пътните злополуки. Дотогава много държави вече бяха определили своите регионални и национални цели, което не означава тяхното постигане.
Това е главната причина за настоящото проучване и публикуване на доклада "Близо до нулата: амбициозни цели и тяхното постигане", който е
основа за препоръките от настоящия доклад, а именно:
- Приемане на визия за пътна безопасност
- Въвеждане на системи за безопасност
- Използване на доказани техники за добри резултати
- Събиране и анализиране на данни
- Засилване на системата за управление на безопасността по пътищата
- Ускоряване на трансфера на ноу-хау
- Инвестиции в пътна безопасност
- Постигане на ангажираност на високи правителствени нива
Някои развити държави са приели доктрината, че
недопустимо е гражданин да пострада
или да бъде сериозно ранен от пътен инцидент. Например шведската концепция Vision Zero казва: "Никой не трябва да бъде убит или сериозно ранен в резултат на злополуки на пътя, а проектирането и функционирането на пътните транспортни системи трябва да съответстват на тази директива".
Подобно е стратегията и в Холандия, базирана върху устойчивата безопасност с фокус върху превенцията на катастрофи и на човешки грешки, водещи до инциденти.
Канада е създала визия "за най-безопасните пътища в света", наречена Road Safety Vision 2010. В момента подобна доктрина се обсъжда и във Великобритания.
Поставянето на тези цели води до иновативно мислене, създаване на необходимата пътна инфраструктура за безопасност, подобряване на безопасността на превозните средства, намаляване на скоростта.
Според изследването само седем - Албания, Армения, Беларус, Гърция, Черна гора, Сърбия и Великобритания, нямат агенция, натоварена с пътната безопасност.
В осем страни няма ограничения за детски седалки - Киргизстан, Черна гора, Молдова, Сърбия, Македония, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.
Проблемите с налагането на мерките за безопасност са широко разпространени сред повечето държави, включително и такива от Западна Европа.
Швеция
Целта е 50% намаление на жертвите по пътищата до 2007 г. с различни варианти на междинни цели като верижни и единични катастрофи и увеличаване на използването на предпазните колани. Изпълнението е 20%, в момента се разработва нова стратегия 2020.
Канада
Националният императив е 30% намаление на броя на жертвите и сериозните наранявания до края на 2010 г. на база 1996 - 2001 г. с подцели като по-горните.
Великобритания
Националната задача за 2010 г. е 40% намаление на база 2000 г. на всички фатални и сериозни наранявания и 50% за детските случаи, те са постигнати.
Според последното изследване на ООН "Подобряване на глобалната пътна безопасност" процентът на
жертвите от пътни инциденти в различните изследвани държави
от Европа и Азия варира от 29 в Малта до 283 в Казахстан. Девет държави от Западна Европа имат брой на пострадалите 60 на милион от населението, а 16, част от които от Югоизточна Европа, са между 60 и 100 души на милион.
Сред основните изследвани фактори са ограничения на скоростта в градски условия, разрешено количество алкохол в кръвта, смъртни случаи след пътни произшествия, свързани с употреба на алкохол, условия на пътната инфраструктура, носене на предпазни колани и шлемове.
Ограниченията за шофиране в градски условия от 50 км в час, както и за алкохол в кръвта от 0.05 g/dl, са почти универсални в повечето държави.
Смъртните случаи с използването на алкохол варират от 48% в Естония до 5% и по-малко в България, Чехия, Румъния и Словакия.
Девет държави имат процент на ползване на коланите на предните седалки поне 90%, десет имат резултати между 75% и 90%, само четири са под 75%.
Албания и Македония регистрират по-висок процент на пътни злополуки с пешеходци, които са средно една пета от всички смъртни случаи.
България
Смъртността от пътни произшествия е сравнително висока, но ръстът им е само 10% за периода 1997 -2007 г., а ситуацията се влошава с увеличение от 5% през 2007 - 2008 г. Основните рискови фактори за катастрофи са превишена скорост, неносене на предпазни колани, неопитни шофьори или без документи, катастрофи в жилищни зони и в тъмните часове от денонощието, единични произшествия, челни сблъсъци, шофиране на стари автомобили, лоша пътна инфраструктура. Взети са законови мерки за задължителна употреба на детски седалки и отнемане на точки за нарушителите. Няма статистика за носенето на каски и на предпазни колани, чието ползване в момента се оценява на средно ниво. Прилага се одит за пътна безопасност при строежа на големите нови пътни обекти и за съществуващи пътища. Предстои разработване на десетгодишна стратегия за национална безопасност по пътищата.
Гърция
Стратегическият план 2005 - 2010 г. съдържа много мерки, сред които правилник за движението по пътищата, подобрения на процеса на подготовка и изпити на водачите на МПС, нова точкова система за водачите, кампании за безопасност по пътищата. Смъртните случаи са намалели значително в сравнение с 2007 г. Нарушенията на скоростта са по-малко, но случаите на шофиране след употреба на алкохол са се увеличили, подобрило се е спазването на носенето на предпазни колани и каски.
Румъния
Смъртността е сравнително висока със 130 случаи на един милион от населението, но в абсолютни стойности е намаляла за периода 1997 - 2007 г. Ограничението за нулев процент алкохол в кръвта при шофиране се налага последователно, поради което броят на тези случаи е само 2%. Носенето на предпазни колани е с висок процент на спазване за предните и малък за задните седалки. Засилва се сътрудничеството между полиция, пожарна и бърза помощ при инциденти с въвеждане на единен спешен номер. Прилага се оценка на безопасността за нови и съществуващи пътни проекти.
Сърбия
Налице е низходяща тенденция при смъртните пътнотранспортни произшествия от 1700 през 1991 г. на 892 през 2008 г., броят пострадалите е 98 на милион за 2007 г., което е повече от болшинството западноевропейски държави и по-ниско от Югоизточна Европа. От всички произшествия 58% са в резултат на превишена скорост, останалите са в резултат на неносене на предпазни колани, употреба на алкохол, проблеми с пътната инфраструктура. Само 6% са смъртните случаи след употреба на алкохол, носенето на предпазни колани и каски е слабо.
Част от проблемите на пътната сигурност в Сърбия се дължат на липсата на приоритетност в миналото и на факта, че това е било задача единствено на Пътната полиция, която не е достатъчно подготвена. Няма национална стратегия за пътна безопасност.
Прилагат се одити на големи нови и на съществуващи пътни проекти. Въвежда се нов закон за движение по пътищата със специално координационно звено за пътна безопасност.
Македония
Процентът на смъртни случаи е един от най-ниските в Югоизточна Европа и те намаляха още с 9% между 1997 и 2007 г. Фаталните случаи с пешеходци са една трета от всички. Националната стратегия за пътна безопасност има ясна задача за намаляване на жертвите в пътнотранспортни произшествия с 50% до 2014 г. и до нулево ниво за деца. Ключовите фактори са неподдържана пътна инфраструктура, лошо законодателство и неспазване на нормите, неподходящо поведение на участниците в движението, непозволена скорост, каране след употреба на алкохол, неползване на предпазни колани.
Основните цели на националната стратегия са намаляване на катастрофите в резултат на превишена скорост и отнемане на предимство, подобряване на използването на предпазни средства, осигуряване на сигурна пътна среда и др.
Турция
Броят на смъртните случаи е на средното за региона ниво, броят им е намалял с 15% между 1997 и 2007 г. Ограниченията за алкохол се прилагат и затова тези случаи са само 2% от всички. Носенето на предпазни колани е силно в селските и слабо в градските райони. Националната полиция има проект за засилено налагане на мерките за пътна безопасност. ГИС система позволява дигитално проследяване и по-детайлна полицейска информация.
| Препоръки - Правителствата имат ключова роля в създаване на безопасни пътни условия чрез законодателството, неговото прилагане и образованието - Намаляването на броя на жертвите по пътищата съкращава обществените разходи - Държави без стратегия в сектора трябва да работят за нейното създаване - Необходим е внимателен анализ на системата за пътна безопасност - В много от случаите се налага препроектиране на много от съществуващите пътнотранспортни системи за постигане на нисък риск, с използване на иновативни интервенции - Нужна е идентификация, оценка и третиране на високорискови райони и отсечки за определяне на необходимостта от ремонт и адаптация на пътната инфраструктура |
За проекта Проект на ООН "Подобряване на глобалната пътна безопасност" Проектът има за цел да подобри безопасността по пътищата чрез амбициозни местни програми и цели за намаляване на жертвите по пътищата. Опитът на международната организация показва, че наличието на предварително поставени цели увеличава вероятността за въвеждане на необходимите мерки, а институциите в дадената страна променят своето поведение след въвеждането на програмата. До 2004 г. много държави вече имат такива програми, както и регионални стандарти, и някои от тях вече ги постигат. Докладът представлява представяне на проекта с опис на ситуацията в различните държави от ЕС и Централна Азия, заключения и препоръки. |