Българска антарктическа експедиция картографира дъното и създаде 3D модел на Южния залив от района на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" и монтира водомерна лата за отчитане на приливите и отливите.
Дейностите по хидрографската снимка са извършени с помощта на комбинирана система, включваща GPS  приемник за определяне на местоположението, синхронизиран с ехолотна част, която дава информация за дълбочината.

18-ата антарктическа експедиция до остров Ливингстън през сезона ноември 2009 - декември 2010 г. е най-многолюдната. Съставът включва 27 българи, сред които са преподавателите от Университета по архитектура, строителство и геодезия, София - гл. ас. Борислав Александров и гл. ас. Юри Цановски от катедра "Висша геодезия", както и чужди експерти.
На 30 март беше изнесена лекция-презентация "УАСГ в Антарктика" с участието на проф. Христо Пимпирев и гл. ас. Борислав Александров. Лекторите споделиха удовлетворението си от работата на последната полярна експедиция, завършила едва преди месец.

Първото стъпване на геодезисти
на българската антарктическа база е реализирано на 1 декември 1998 г. В екипа на 7-ата експедиция са гл. ас. Борислав Александров от УАСГ и ст.н.с. Димитър Димитров от БАН, които извършват подробно картографиране на 700 декара скални пасажи. Две години по–късно, сезон на 2000-2001 г., гл. ас. Александров отново участва в полярния ни екип за целите на геоложките проучвания и работа по картографиране на откритите от сняг и лед участъци в нашия район.
Назрява идеята да се продължи топографската снимка на територията на българската база и да се свърже с хидрографна снимка. Частта за връзка с изградената през 1998 г. геодезическа мрежа е с привързване към GPS точка, позиционирана от немски специалисти през 1997 г. при едномесечно непрекъснато наблюдение.
Проучване на близкия до брега шелф е необходимо, за да се осигури достъпност при акостиране на корабите, спиращи сега принудително на около 1 км от брега.
На 28 декември 2009 г. УАСГ се включва в програмата на Антарктическия институт и изпраща свои специалисти с 18-ата експедиция благодарение на активното участие на ректора на УАСГ – доц. Добрин Денев.
Гл. ас. Юри Цановски и гл. ас. Борислав Александров имат задача да картографират водната част – дъното на българската акватория.

Работният процес по създаването на хидрографската снимка
има два особени аспекта: монтиране на водомерна лата, по която се отчита нивото на океана и по която се прави диаграма на амплитудите (достига 180 см) между приливите и отливите, и работа по заснемането и създаване на тримерния модел.
Благодарение на предоставената от чуждестранни специалисти тотална станция, чрез която е изведена котата и стабилизирана водомерната лата, брегът е подробно заснет. За три седмици са събирани данни за нивото на водата: – денем на 2, а нощем на 4 часа. Отчетите ще послужат за ориентировъчен материал при създаването на окончателната графика, която се оформя в рамките на няколко години.
Определените данни за навигация на снимачната лодка и равномерното заснемане на дъното са извършени по предварително проектирани напречни и надлъжни на бреговата линия профили, въведени в използвания комплекс GPS и хидроакустична техника. Картирането обхваща района на Южния залив пред територията на Българската антарктическа база.
В полярните условия хидрографската снимка изисква особено внимание за подготовка на водния съд и на работния екип. Приоритет са безопасността на хората по време на плаването, тяхната екипировка, предварителната им подготовка и мотивацията. Воденето на лодката по проектните профили е рискова задача сред така наречена ледена супа и резките промени в атмосферните условия. Температурата на водата и непрекъснатият ледоход не допускат никакви компромиси относно управлението на съда и поведението на екипажа, защото грешките са непоправими. Извършване на хидрографна снимка сред ледовете на океана е несравнимо предизвикателство с опасност за живота: огромната акватория на километър и половина навътре се обхожда с гумена лодка в продължение на часове в предварително прогнозирани благоприятни дни. Използването на сонда трябва да става много внимателно и под непрестанно наблюдение, за да не бъде повредена от плуващите във водата ледени парчета.
В процеса на заснемането нашите

полярници геодезисти се натъкват на феномен
– при постоянно движение и следене на ехолота, при отбелязване на поредица от монотонни стойности на дълбочината - 92 м, при няколко последователни отчета намаляват изведнъж на 26 м и отново слизат до 92 м дълго време. На връщане по същия маршрут този рязък скок в дълбочината не е засечен. При друг обходен лъч екипът отново попада в подобна ситуация. "Плитчините" се оказват осезаем брой паразитни стойности, дължащи се на преминаващи под лодката водни обитатели.
Гл. ас. Александров и гл. ас. Цановски правят жест в името на сътрудничеството и приятелските отношения с испанския екип. Нашите специалисти създават почти същото картографиране и на тяхното дъно, като предстои да им предоставят и хидографна снимка, към която чуждите изследователи проявяват голям интерес.
Извършените дейности по хидрографската снимка и картографирането на бреговата линия, както и материалите от предходните геодезически заснемания са важна стъпка за изграждането на цялостен комплексен модел на сушата и акваторията в района на българската антарктическа база.
Положителен момент е и поставянето на официалния вимпел на Университета по архитектура, строителство и геодезия в българската база като символ за сътрудничество и участието в българската антарктическа програма.