Не съществува универсален модел на децентрализация. Всъщност тя е средство за осъществяване на важни обществени цели – постигане на по-добри услуги за гражданите и бизнеса, по-ефективно използване на ресурсите и по-високо качество на живот.
Тя е средство за разпределение на отговорности, права и ресурси между нивата на управление и приближаване на процеса за вземане на решения по-близо до гражданите.
Децентрализацията минава първо през промяна в нормативната уредба, осигуряване на финансовата независимост на общините и техния административен капацитет и капацитета на отделните общини да се справят с евентуалните нови отговорности.

В разписаната преди повече от три години Стратегия за децентрализация, която към момента е обект на преработка, са очертани следните приоритети:
Ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините
Увеличаване на собствената приходна база
Ускорено увеличаване на инвестиционния капацитет и на правомощията на общините да провеждат местната инвестиционна политика
Прехвърляне на правомощия за управление на делегираните на общините услуги
Създаване на условия за междуобщинско коопериране с цел кандидатстване и управление на проекти от фондовете на Европейския съюз
Проучване на възможности за изграждане на второ ниво на местно самоуправление.

За съжаление по-голямата част от приоритетите не са изпълнени. Общините продължават да се сблъскват с неуредени проблеми в процеса на коопериране при кандидатстване по проекти с европейско финансиране. Типичен пример за нерешен проблем е създаването и функционирането на регионалните сдружения на общините за третиране на отпадъците. Същото важи в пълна сила и по отношение на местната инвестиционна политика, която разчита основно на предприемчивостта и лич­ностните качества на отделните кметове. С други думи, процесът на децентрализация е в началния си стадий и предстои още много работа.