Министър Плевнелиев, какво успяхте да свършите от началото на мандата и какво не?
- Още през август и септември направихме промените в закона, така че Национална агенция "Пътна инфраструктура" да може да се преструктурира, и вече започваме ефективното изпълнение на това преструктуриране. Има нов устройствен правилник. Успяхме за кратко време да отделим неспецифични функции, част от които отидоха в митниците. Оттук нататък Агенция "Пътна инфраструктура" е под светлината на прожекторите и трябва да покаже какво може от гледна точка на програмата на правителството и еврофондовете.
В следващия месец я чакат много промени от гледна точка на вътрешните отдели, финализирането на избора на нов шеф, заработването на управителния съвет и дирекциите в нея.
Агенцията се експертизира, тя започва вече да работи по процедури, така че да се спазват законите на България за разлика отпреди, когато е имало много голяма доза вземане и спускане на решения. Сега всичко това става по един прозрачен начин  – дискутираме кои пътища трябва да са приоритетни, защо и кои индустрии ще могат да се подпомогнат.
Но големият успех е фактът, че за магистрала "Тракия" на нас ни трябваше месец и половина – през август и септември, за да можем да обясним какви са последователностите, да накараме пет министерства да направят работещи графици и срещу тези графици да има отговорници. Такова нещо досега не е имало.
На 11 ноември приключиха обществените обсъждания в десет общини, а на 12 ноември беше обявен търгът. На 11 януари отваряме офертите. Абсолютно професионализираме процеса. Винаги съм казвал, че магистралите трябва да се строят от експерти, а политиците отиват само да режат лентите и това е наистина моето верую. 
Другото много важно постижение за пътния сектор е това, че ние успяхме да приоритетизираме магистралите "Люлин", "Тракия" и "Марица" като цел на цялото правителство. Независимо от това колко трънлив ще бъде пътят - нито имаме отчуждителни процедури, нито строително разрешение, нито археологически разкопки - тези магистрали ще се случат именно поради факта, че правителството е фокусирано, те са абсолютен приоритет и всички министерства работят заедно. Бяхме казали, че до края на април ще извадим строително разрешение за магистрала "Тракия", но ще се опитаме да стане по-рано именно поради факта, че машината е заработила.

Какво е постигнато извън пътния сектор?
-  Успяхме да направим административната реформа и резултатите, които получаваме в министерството, са доста по-добри. В оперативна програма "Регионално развитие" сме ускорили изключително работата. Само за четири месеца имаме сключени договори за над 570 млн. лв. Успяхме да размразим рамковата програма за строене на пътища за 502 млн. лв., която още през 2007 г. беше замразена. Гордея се с начина, по който приключихме програма ФАР, защото това е начинът, по който ще се отпушат следващите, по-големи проекти. За ФАР още от 2008 г. Европейската комисия очакваше много честна реакция от българското правителство, която да покаже къде сме сбъркали. Този анализ обаче съзнателно не беше направен, докато не се смени управлението. За няколко месеца разработихме над 200 проекта, оценихме ги един по един, за да можем да отидем в Брюксел и да покажем, че сме експерти и че можем. Брюксел очаква две много елементарни неща – когато грешим, да си посочваме грешките и да се учим от тях. В България досега ставаше точно обратното. 
На ниво експерти се изчисти цялата програма, постигна се пълен синхрон с европейската администрация.  

Т.е. вие успяхте да канализирате начина на комуникация с Брюксел...
- Категорично. В момента комуникацията върви по един изключително безпроблемен начин по съответните нива. Хората в Брюксел знаят това, което трябва да знаят, а ако имат нужда, им се отговаря веднага. За мен най-голямото доказателство, че нещата се случват в правилната посока, е, че всъщност аз като министър не получавам писма от Брюксел, тоест нещата надолу по веригата си вървят – хората, които трябва да знаят, знаят, на въпросите, които са зададени, е отговорено. В миналото поради лоша комуникация нещата много бързо са стигали до министрите, а всъщност един проблем може да не се появи, ако имаш добра комуникация на ниските нива. 

Какви са първостепенните задачи при пътната инфраструктура тази година и къде строителните фирми могат да очакват да се включат?
- За първото полугодие трябва да стартираме процедури по оперативна програма "Регионално развитие" на стойност 502 млн. лева.  Договорите между оперативния орган и Агенция "Пътна инфраструктура" се подписаха и трябва да се подготвят и стартират съответните обществени поръчки. Другата изключителни важна програма е "Транзитни пътища 5", където също през първото полугодие трябва да стартираме поръчки за 380 млн. лв. Агенция "Пътна инфраструктура" в момента е в изключително стресова ситуация, защото, освен че трябва да стартират толкова много лотове, те трябва да започнат и по един съвсем нов начин. Което означава, че трябва да минат през всички останали процедури. Ако в миналото е можело да се започне проект без строително разрешение, сега вече това не е възможно. Процедурите трябва да се спазват. 
Процедури ще има и  по оперативна програма "Транспорт", където има около 1.060 млрд. евро за пътища. В първото полугодие трябва да сме избрали изпълнители на лот 2, 3 и 4 на магистрала "Тракия". Второто полугодие също е посветено на магистралите, защото извън "Тракия" трябва да стартираме "Марица" и "Струма", където също сме се ангажирали с конкретни графици. 
По ИСПА също трябва да довършим няколко изключително съществени проекта.
Извън тази тема министерството работи и по други проекти, които са изключително съществени за българската строителна индустрия и трябва да стартират и да се подготвят в този период. Затова 2010 е изключително съществена за нас. Тя ще покаже дали ще изпълним целите, които сме си задали, и сроковете, с които сме се ангажирали.

Какво предвиждате по отношение на проектирането?
- За да тръгнат магистралите, трябва да работим ускорено - и по "Струма", и по "Марица", където също има участъци, които нямат технически проекти. Работим по график за това кои проекти ще подготвим за тръжни процедури, за избор на проектанти. Проект трябва и за магистрала "Хемус" - за участъка от Ябланица до Велико Търново, за разширението на пътя Русе - Велико Търново - Шумен. Трябва да се направи и подготовка и търг за проектиране на участъка след магистрала "Тракия", наречен "Черно море". Трябва да се актуализира проектът за участъка на тунела под Шипка, трябва да се актуализира и проектът за връзката София – Калотина.
За съжаление през първата половина на годината разполагаме с много ограничен ресурс, така че ще правим подготвителни дейности по отношение на тези търгове. Една малка част от тях ще тръгнат. Но през втората половина тази мащабна програма за проектиране трябва да влезе в действие и трябва да получим допълнителен ресурс. По това перо бяхме поръчали 63 млн. лв., но реално имаме 23 млн. лв. Имаме притеснения и по отношение на  отчуждителните процедури, защото и там парите не ни стигат.

Надеждата на строителните фирми е публичните проекти да ги извадят от кризата. Вие как оценявате състоянието на бранша? С какво са свързани проблемите според вас и каква ще е годината за тях?
- Много тежка. Вече измина една такава. Генерално ситуацията със строителния сектор в България е много плашеща спрямо ситуацията с други държави - членки на ЕС, ако погледнете цифрите. Ако спадът на поръчките в публичния секртор в Германия  е 0.5 или 1%, а в други европейски държави е между 2 и 3%, в края на 2009 година спадът на обема на извършените поръчки в България ще бъде стряскащ - в границите на 20-25%, дори може да  е по-голям. 
Със сигурност вече не може да се мечтае за пика, който строителният бранш достигна 2007-2008 г. Големият проблем е и в това, че високото строителство имаше много сериозна тежест в обема работа на строителните компании, а сега именно то е най-сериозно засегнато. Ако погледнем статистиката на инфраструктурното строителство, едва ли има спад при него. Дори очакваме сериозен ръст. Само по себе си обаче то е една от компонентите на целия строителен обем в България. Обемите по отношение на високо строителство не са обнадеждаващи. Ако през 2008 г. обемите са били за около 12 млрд. лв., за 2009 г. сигурно ще бъдат около 9 млрд. Това е разлика около 27-28%. Строителните компании не бяха подготвени за такъв спад. Една голяма част от тях са притеснени поради много други причини, например междуфирмената задлъжнялост, разплащанията и погасяването на кредитите.