Античното ниво на централния площад на Стара Загора хармонично съжителства с модерната сграда на Регионалния исторически музей, който се превърна в най-новата културна придобивка на града. Трудната и продължителна реализация на този обект е един от малкото примери в страната, в които община влага средства за интегриране на културно-историческо наследство.

Новият музей е особено значим, от една страна, като място, където се съхраняват артефакти от развитието на града, а от друга, като сграда, която е построена непосредствено над главната улица (кардо максимус) на античния град Августа Траяна, коментират проектантите арх. Николай Чернев и арх. Петър Киряков. Това е отсечка с автентично запазени останки от богати градски домове, намиращи се в близост до южната порта на града, която е разкрита, реставрирана и експонирана в сутерена на банковия офис в съседната жилищна сграда на юг.
Всички нива на музея са визуално обвързани чрез пробиви в плочите и цялостно отваряне към експонираната в сутерена автентична археология.
По горните етажи са разположени експозиционни площи, разкриващи различните исторически етапи от развитието на града. Археологията отвън прониква в пространството на открит лапидариум.
Водещият композиционен похват за отвореност и взаимно проникване на външната и вътрешната среда е подчертан както с решението на входа като мостик през откритото пространство, така и с цялостното третиране на експозиционната зала като своеобразен пясъчен часовник, който плува над нивото на археологическата субстанция.

Музейната сграда съчетава в себе си три ясно различими и пластично обвързани обема: експозиционна част, административна част и открит лапидариум. "Градоустройствената рамка и конкретната ситуация на обекта са предпоставката за изключителната контекстуалност на архитектурното решение, чиято непосредствена свързаност с конкретната среда го прави в голяма степен уникално", допълват авторите. За максимално съхраняване на разкритата археология е приложена конструктивна система, която премоства изцяло античната улица и част от прилежащата й застройка.

Взаимното проникване на екстериор и интериор е подчертано както с откритите лапидарни пространства, така и с прозрачния обем на експозицията на това ниво, което  създава усещане за непрекъснатост на градското пространство. Като възможност за бъдещ интегритет на съвременната градска среда и разкритата историческа тъкан остават все още невъзстановените открити изложбени пространства с техните археологически акценти – уникалният по размери декоративен воден басейн, колонади и други лапидарни паметници.