Освен 90 млн. лв., които трябва да се плащат до 2011 г. по проекти със сключени договори с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), са необходими още 400 млн. лв., за да бъдат довършени проекти за полупостроени канализации и асфалтови настилки по селата. Това заяви по време на разискване в Народното събрание министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Основният извод е, че възможностите за съфинансиране на приоритетни обекти по ПУДООС са блокирани за 2 години напред.

Министър Караджова допълни, че ситуацията е плачевна и се усложнява допълнително от факта, че и средствата по оперативна програма "Околна среда" са отклонявани за обекти в малки населени места. Това противоречи на европейската практика и най-вече на ангажиментите на страната ни като член на общността.
Според представената от Министерството на околната среда и водите информация за последните четири години са изразходвани 684 млн. лв. – 412 млн. лв. от ПУДООС и 272 млн. лв. от държавния бюджет.

Министър Караджова даде за пример село Дръндар, където в канализацията са включени само 10 къщи, което означава по 200 хил. лв. на къща. "Хората не желаят да се включват в канализацията, а ВиК дружествата категорично отказват да експлоатират тези съоръжения", заяви още Нона Караджова.

До 20 дни ще бъдат готови анализите на министерството и по програма ИСПА, които ще покажат какво очаква страната ни заради управлението на тези проекти, но за съжаление резултатите едва ли ще са  по-различни.

Най-обезпокояващо е, че сме много далеч от изпълнението на задълженията си по договора за присъединяване към ЕС за изграждане на обекти за пречистване на води и отпадъци.

От общо 56 депа за твърди битови отпадъци, които трябваше да бъдат изградени до юли, 24 изобщо не са започнали. Това предизвика хаос и силно безпокойство сред местните власти през юни тази година, когато се появи решение за закриване на общински депа, неотговарящи на европейските изисквания схема  извозване на боклука до вече построени и нови регионални депа, което оскъпи услугата.
От 121 населени места с над 10 хил. еквивалент жители, в които до края на 2010 г. трябва да бъдат изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, са изградени 49, а 72 изобщо нямат градски пречиствателни станции.

Изводът е, че немалка част от големите населени места в България липсва екологична инфраструктура, което води до сериозни последици и неудобства - нерегулирани сметища, замърсени реки и липса на канализация, а и реална заплаха от налагане на наказателни процедури.